Решение № 65 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330111225 по описа за 2024 година

Производството образувано по искова молба от „Б. и С.” ООД, ЕИК 201087177, с която е предявен иск срещу „СТ Ауто груп” ЕООД, ЕИК 206979595 с която са предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5900 лева, представляваща продажната цена за МПС марка ***, модел *** с рама № *** по сключен между страните Договор за покупкопродажба на МПС от *** год., за която сума е издадена фактура № *** от ***., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – *** год. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело *** год. по описа на РС П.

В исковата молба и уточнителната такава към нея се твърди, че на дата *** г., между ищеца като продавач и ответника като купувач бил сключен Договор № ** за покупко-продажба на следната движима вещ: лек автомобил марка ***, модел *** с рама № *** и с продажна цена 5900 лева. Автомобилът бил предаден на купувача на същата дата, като за сключената сделка била издадена фактура № *** от дата *** год., в която била обективирана продажната цена, която фактура била подписана и получена лично от *** на ответното дружесто. Продажната цена следвало да бъде изплатена в деня на издаване на фактурата - *** год., по банкова сметка на ищцовото дружество, отразена във фактурата. Сочи се, че автомобилът не бил регистриран на територията на страната. Твърди се, че продажната цена на процесното МПС не е заплатена. От ищцовото дружество било депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК за осъждане на ответника да заплати дължимата по договора 1 сума, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.дело *** год., по което постъпило възражение от длъжника. На ищецът било указано да предяви иск за вземането си.

По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за покупко – продажба на процесното МПС от *** год. за сумата от 5900 лева, за която сума е издадена процесната фактура № *** от *** год. Оспорва се, че сумата не е платена, като се излагат твърдения, че *** на страните са били съдружици в ищцовото дружество до *** год., когато *** на ответното дружество продава дружествените си дялове на *** на ищцовото дружество, след което на *** год. учредява ответното дружество – СТ АУТО ГРУП ЕООД. Твърди се, че ищцовото дружество, поради изпадане в неплатежоспособност през 2022 год. е започнало да разпродава активите си, сред които и процесния автомобил, като на *** год. ответникът е закупил автомобила за сумата от 5900 лева, за което била издадена и процесната фактура. Твърди се също, че сумата е заплатена на ръка от *** на ответното дружество пред свидетели при предаването на автомобила. Не се оспорва, че ***т на дружеството ответник е подписал фактурата, но се посочва, че едва след няколко дни е видял, че в нея е отразено, че продажната цена следва да се заплати по банков път, като му било обяснено от *** на ищцовото дружество, че тъй като имал запори и задължения не иска парите да му бъдат преведени по банкова сметка.

По допустимостта на производството:

За процесната сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***г. по ч.гр.д. № ***г., по описа на РС - П.

Налице е пълен идентитет между сумата и основанието, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и формулираната претенция в рамките на исковия процес. Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на ответника, като в едномесечния срок по чл. 414 ГПК от него е подадено възражение съда.

Заповедният съд е предоставил указания на кредитора по реда на чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен процесният установителен иск

Предвид гореизложеното, така предявеният установителен иск е допустим.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното от фактическа и правна страна:

Не съществува спор между страните, а и с Определение № *** от *** год., е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че че на *** год. между ищеца – като продавач и ответника – като купувач, е сключен Договор за покупко – продажба на МПС с предмет продажба на лек автомобил марка ***, модел *** с рама № *** с продажна цена 5900 лева, платима на дата *** год., за която сума е издадена фактура № *** от *** год., 2 подписана от *** на ответното дружество, както и че автомобилът е предаден на ответното дружество на *** год.

С оглед така отделеното като безспорно, за доказване на заявената искова претенция, ищцовата страна е следвало да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че плащането на продажната цена на процесния автомобил е следвало да се извърши по банков път.

Съдът намира претенцията за доказана. Видно от съдържанието на приетата като част от доказателствената съвкупност фактура № *** от *** год.

/л.**/, съдържанието на която не е оспорено от страните и която е подписана от техни представители, плащането на продажната цена на процесния лек автомобил е уговорено да бъде извършено именно по банков път.

По искане на ищцовата страна е допусната и приета съдебно счетоводна експертиза /л.****/, която съдът кредитира, като изготвена от вещо лице с компетентност в съответната област, от заключението на която се установява, че процесната фактура е осчетоводена от ответното дружество, като плащане на продажната стойност от 5900 лева не е отразено в счетоводството на ищеца.

Установява се и че процесният автомобил е продаден от ответното дружество на физическо лице на *** год.

Същевременно ответникът не успя да докаже релевираните възражения за заплащане на продажната цена на автомобила.

Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен. Като последица от уважаването на иска, следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното заплащане на сумата.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ответника. В настоящото производство ищцовата страна е сторила разноски в общ размер на 1118 лева, от които 800 лева заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство ( договор за правна защита и съдействие- л.** от делото), заплатена държавна такса в размер на 118.00 лева, както и 200 лева – заплатен депозит за вещо лице. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 618 лева, от които 118 лева – държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Съдът не споделя възражението, направено с отговора на исковата молба за недължимост на разноските, платени в заповедното производство по ч.гр.дело *** год. по описа на РС П., доколкото се установи, че процесната сума от 5900 лева не е била платена на ищеца и за същия е бил налице правен интерес от депозиране на заявление по чл. 410 ГПК срещу ответното дружество и образуване на заповедно производство. Относно стореното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е въведено едва с писмените бележки, представени по делото след приключване на устните състезания, то съдът не дължи произнасяне по него.

3

Предвид изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от общо 1736 лева разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения от „Б. и С.” ООД, ЕИК 201087177 срещу „СТ Ауто Груп“ ЕООД, ЕИК 206979595 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5900 лева, представляваща продажната цена за МПС марка ***, модел *** с рама № *** по сключен между страните устен Договор за покупко-продажба на МПС от *** год., за която сума е издадена фактура № *** от ***., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – *** год. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело *** год. по описа на РС П..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, „СТ Ауто Груп“ ЕООД, ЕИК 206979595 да заплати на „Б. и С.” ООД, ЕИК 201087177 сумата от 1736 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото исково производство и в производството по ч.гр.дело *** год. по описа на РС П..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съдПловдив в двуседмичен срок считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните

След влизане в сила на решението, препис от него, ведно с ч.гр.дело *** год. да се върнат на заповедния съд, поради отпадане на необходимостта.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4