Определение № 1421 от 15.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1421 гр. Варна, 10.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500648 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК. Образувано е по частна жалба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 срещу разпореждане № 5560/12.02.2023 год. по ч.гр.д. № 16984/2022 год. на ВРС – 20-ти състав, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: *** ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 7,95 лв., представляваща сбор на 3 бр. такси за обслужване на платежен инструмент, сумата от 42,32 лв., представляваща сбор на 10 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит, както и за сумата от 15,00 лв., представляваща такса за блокиране на карта/кредитен лимит.

Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, поради това, че претендираните суми не са свързани с усвояване и управление на потребителски кредит, като сключения между страните договор е такъв за кредитна карта.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира 1 частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София срещу длъжника Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: *** за сумите, както следва: сумата 914,98 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за издаване на кредитна карта MASTERCARD от 07.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.12.2022 г. до окончателното.

Като е приел, че вземанията за такси и разходи за уведомяване претендирани със заявлението противоречат на нормите на чл. 10а, ал.2 и чл.

33, ал. 1 от ЗПК, заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумата от 7,95 лв., предстаяляваща сбор на 3 бр. такси за обслужване на платежен инструмент, сумата от 42,32 лв., представляваща сбор на 10 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит, както и за сумата от 15,00 лв., представляваща такса за блокиране на карта/кредитен лимит.

Действително, с оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК според която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

2

В конкретния случай, видно от сезиралото съда заявление и доказателства към него, вземанията на заявителя произтичат от сключен между страните договор за издаване на MASTERCARD от 07.08.2017 год., по отношение на който е приложим Закона за платежните услуги и платежните системи /отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г./, а не цитираният от ВРС ЗПК. Доколкото от представения договор е видно също, че платежната институция не е отпуснала кредит, свързан с предоставената платежна услуга по чл.4 т.5, не е приложим и ЗПК /по аргумент за противното от чл.19, ал.3 ЗПУПС/.

Съгласно чл.49 ал.1 ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги не може да начислява на ползвателите на платежни услуги такси за изпълнение на неговите информационни задължения или за предприемане на коригиращи и предпазни мерки, освен когато в тази глава е предвидено друго. Начислените и претендирани със заявлението такси не са от посочения характер, защото нито са свързани с информационните задължения, нито са свързани с предприети при използване на платежния инструмент коригиращи и предпазни мерки. Естеството им сочи, че те са свързани с обслужването/поддържането на самия платежния инструмент, от една страна и от друга, произтичат от прекратяване възможността от използване на картата. Доколкото не са свързани и с използване на картата при осъществяване на отделните транзакции, същите не попадат и в забраната на чл.49, ал.4 ЗПУПС, съгласно която норма при платежни операции, извършвани чрез платежна карта или друг подобен инструмент, получателят не може да изисква от платеца заплащане на такси за използването на инструмента

Видно също така от представения договор, таксите са договорени със сключения договор, като техният размер е предварително определен и обявен на ползвателя, с което е изпълнено и условието на изречение второ от чл.49, ал.1 от Закона.

Налага се извод, че претендираните със заявлението такси не са в противоречие с императивна законова норма, поради което ответникът дължи заплащането им. Постановеното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Воден от горното, СЪДЪТ

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 5560/12.02.2023 год. по ч.гр.д. № 16984/2022 год. на ВРС – 20-ти състав, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: *** ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 7,95 лв., представляваща сбор на 3 бр. такси за обслужване на платежен инструмент, сумата от 42,32 лв., представляваща сбор на 10 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит, както и за сумата от 15,00 лв., представляваща такса за блокиране на карта/кредитен лимит КАТО ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Околовръстен път № 260, срещу длъжника Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: *** , за следните суми: сумата от 7,95 лв., представляваща сбор на 3 бр. такси за обслужване на платежен инструмент, сумата от 42,32 лв., представляваща сбор на 10 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит, както и за сумата от 15,00 лв., представляваща такса за блокиране на карта/кредитен лимит Договор за издаване на кредитна карта MASTERCARD от 07.08.2017 г.

ВРЪЩ А делото на ВРС, 20-ти състав за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4