Решение № 63 от 13.10.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. П., 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20263520200162 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ., общ. П., обл. Т., ул. „***, против Наказателно постановление № 26-0321-000523/17.06.2026 г. на Началника на РУ – П. при ОДМВР – Т., с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал.

1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева/153,39 евро за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че административнонаказващият орган не е установил техническите характеристики на управляваното превозно средство, необходими за определяне на неговия вид, като в АУАН е посочена единствено мощността му от 1,6 kW, но не и максималната му конструктивна скорост от 25 km/h, обозначена върху информационната табела на производителя. Поддържа се, че превозното средство представлява индивидуално електрическо превозно средство, за управлението на което не се изисква правоспособност.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адв. Т. Т. от ТАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

На 24.04.2026 г., около 11:59 часа, в с. ., общ. П., на ул. „***“, до дом ** жалбоподателят К. В. Б. управлявал собственото си електрическо триколесно превозно средство с номер на рама ***.

1

Същият бил спрян за проверка от полицейските служители Д. М. П. и Р. Г. Т.. При проверката било установено, че Б. не притежава свидетелство за управление на МПС.

За констатираното бил съставен АУАН серия GA № ***.04.2026 г. В акта, в полето относно вида на ППС, превозното средство е обозначено като „индивидуално електрическо превозно средство“, а във фактическото описание е посочено, че Б. управлява „собствения си електрически триколесен мотопед от категория ***“ с посочения номер на рама. В АУАН не са описани техническите характеристики на превозното средство, въз основа на които е направен изводът, че за неговото управление се изисква правоспособност.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 26-0321-000523/17.06.2026 г., в което административнонаказващият орган е възприел, че жалбоподателят управлявал „електрически триколесен мотопед от категория ***“, без да притежава СУМПС, поради което е приел, че е нарушен чл. 150 ЗДвП. И в наказателното постановление липсва описание на техническите параметри на превозното средство, въз основа на които административнонаказващият орган е достигнал до извода, че същото е от вид, за чието управление законът изисква правоспособност.

В хода на съдебното производство е разпитан актосъставителят Д. П.. Същият заявява, че при проверката служителите установили характеристиките на превозното средство и приели, че то подлежи на регистрация и за управлението му се изисква съответната категория.

Свидетелят Р. Т. също заявява, че превозното средство било триколесен електрически мотопед и че според техническите му характеристики подлежало на регистрация. На въпрос относно техническите показатели и конкретно максималната конструктивна скорост свидетелят първоначално заявява, че няма спомен, а впоследствие потвърждава, че представената табела е тази на превозното средство и че посочената на нея скорост е „до 25 км в час“.

Съгласно чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или е учебно превозно средство при предвидените от закона условия.

Следователно за съставомерността на вмененото нарушение не е достатъчно единствено да бъде установено, че жалбоподателят не притежава СУМПС. Необходимо е да бъде установено и че управляваното от него конкретно пътно превозно средство е от такъв вид, за който законът изисква правоспособност.

Именно този елемент от административнонаказателното обвинение не е установен по необходимия несъмнен начин.

Съгласно § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП в приложимата към датата на нарушението редакция „индивидуално електрическо превозно средство“ е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела, или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

Посочените характеристики са кумулативни. За квалифицирането на едно триколесно електрическо превозно средство като ИЕПС е необходимо да бъдат установени всички релевантни технически признаци. Съответно, за изключването му от тази категория е достатъчно да бъде установено несъответствието му с поне един от кумулативно предвидените критерии.

В конкретния случай обаче в АУАН и наказателното постановление липсват данни за максималната конструктивна скорост, собствената маса и височината на точка R на мястото за сядане. Не е посочено и кой конкретен технически параметър на превозното средство изключва квалифицирането му като индивидуално електрическо превозно средство.

Този пропуск е съществен предвид обстоятелството, че от представената по делото информационна табела се установява максимална конструктивна скорост 25 km/h, т.е. стойност, която сама по себе си не изключва приложението на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП.

От това обстоятелство не може да се направи положителен извод, че процесното превозно средство представлява ИЕПС, тъй като максималната конструктивна скорост е 2 само един от кумулативно предвидените критерии и сама по себе си е недостатъчна за подобна квалификация.

Същевременно обаче по делото не е установен и противоположният факт – че процесното превозно средство не отговаря на поне един от останалите кумулативни критерии на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. Не са установени собствената му маса и височината на точка R, нито друг технически параметър, който несъмнено да го изключва от законовата дефиниция за ИЕПС. Тази доказателствена непълнота не може да бъде преодоляна чрез предположение в ущърб на санкционираното лице.

Не може да бъде възприето като достатъчно и самото обозначаване на превозното средство в АУАН и НП като „триколесен мотопед от категория ***“.

Административнонаказващият орган не е изложил фактическите и техническите характеристики, въз основа на които е достигнал до тази квалификация, нито е установил в административнонаказателното производство параметрите, които изключват приложението на предвиденото в чл. 150 ЗДвП изключение.

Напротив, самият АУАН съдържа противоречие, доколкото в една негова част видът на ППС е посочен като „индивидуално електрическо превозно средство“, а във фактическото описание същото е определено като „електрически триколесен мотопед от категория ***“.

Свидетелските показания, събрани пред съда, не отстраняват тази неяснота.

Свидетелите възпроизвеждат извода си, че превозното средство подлежи на регистрация и за него се изисква категория, но не установяват конкретните технически факти, от които този извод произтича.

Съдът не може в съдебното производство да замества административнонаказващия орган, като издирва и установява за първи път техническите характеристики, необходими за изграждане на административнонаказателното обвинение, а тези обстоятелства е следвало да бъдат установени и отразени от АНО.

В административнонаказателния процес тежестта да бъдат установени всички обективни и субективни признаци на нарушението е върху административнонаказващия орган. Не може от санкционираното лице да се изисква да доказва, че управляваното от него превозно средство представлява ИЕПС, за да бъде оборено административнонаказателното обвинение. Органът следва да докаже положителните факти, от които произтича приложението на санкционната норма, включително че конкретното ППС е от такъв вид, за чието управление се изисква правоспособност.

По настоящото дело такова доказване не е проведено.

Ето защо съдът приема, че не е доказан по несъмнен начин един от съществените елементи на вмененото нарушение по чл. 150 ЗДвП – че управляваното от жалбоподателя конкретно превозно средство е такова, което задължително следва да бъде управлявано от правоспособен водач.

Наред с това непълното описание на техническите характеристики в НП не позволява достатъчна индивидуализация на предмета на нарушението от гледна точка на неговите юридически релевантни свойства и препятства ефективната проверка на материалноправната квалификация. Този недостатък е съществен и от гледна точка на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

При това положение наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда подробно останалите възражения в жалбата, тъй като същите не могат да доведат до различен краен резултат.

По разноските:

Жалбоподателят , в чиято полза е изхода на делото, не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0321-000523/17.06.2026 г. на Началника на РУ – П. при ОДМВР – Т., с което на К. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ., общ. П., обл. Т., ул. „***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева/153,39 евро за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4