Решение № 793 от 08.12.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1078/2025
- Вид
- Решение № 793
- Подписан
- 08.12.2025
- В сила
- 08.08.2026
- Състав
- Иван Цветозаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 793 гр. Враца, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Цв. И. при участието на секретаря Н.М.П. като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело № 20251420101078 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Г. И. с ЕГН ********** и адрес с.
Б.********************* срещу ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А.
В същата се твърди, че на 18.01.2024 г., на републикански път II-15 (В.-Б.-МБ- П.К.-С.-О..), при посока на движение към гр. О., в района на км 21.000, В.З.Ц. с ЕГН **********, управлявайки лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. № ** **** **, собственост на Г.Е.П. с ЕГН **********, нарушил правилата за движение в Закона за движението по пътищата, вероятно поради движение със скорост, несъответстваща на условията на пътя и възможностите на водача, изгубил контрол над управлявания от него автомобил и самокатастрофирал, вследствие на което В.З.Ц. причинил на ищцатапътничка на предната седалка на същия автомобил средна телесна повреда, представляваща фрактура на бедрената шийка на дясната бедрена кост – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания и ограничения в движенията на десен долен крайник за период, по-дълъг от 30 дни, както и лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясното бедро, причинило физически болки, страдания и ограничения в движенията на десен долен крайник. За така описаното нарушение на В.З.Ц. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия G, № 1156708/18.01.2024 г. Ищцата била откарана от екип на Спешна медицинска помощ в 1
МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца. При постъпването си в Спешното отделение на лечебното заведение ищцата била във видимо увредено общо състояние и се оплаквала от непоносими болки в областта на дясното бедро, придружени от невъзможност за извършване на каквито и да било движения с десния крак. На ищцата били направени редица прегледи и изследвания, които установили описаните в исковата молба телесни увреждания и веднага й било назначено медикаментозно лечение. Още същия ден ищцата напуснала лечебното заведение с дадени указания за прием на медикаменти и наблюдение от специалист, както и за избягване на всякакви физически натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес. От момента на настъпване на ПТП и да сега ищцата изпитва постоянни непоносими болки, ирадиращи по протежението на целия крайник, изпитва скованост и изтръпване в областта на травмираната зона, а движенията й са силно болезнени до почти невъзможни, поради което се нуждае от постоянната подкрепа и съдействие на своите близки при осъществяване на обичайните си и ежедневни нужди от битов и хигиенен характер. Въпреки проведеното консервативно лечение, ищцата не изпитва подобрение в здравословното си състояние и болките й така и не отшумяват. Поради тези обстоятелства ищцата започнала да изпитва чувство на безполезност, самотност и изолираност, усещала постоянна умора и липса на енергия, страдала от упорито безсъние, а когато успявала да заспи, сънувала кошмари от претърпяното ПТП, сякаш преживявала събитието отново и отново.
С искане от 01.08.2024 г. ищцата предявила извънсъдебна претенция към ответника ЗК „Лев Инс“ АД, който поискал с писмо с изх. № 7273/22.08.2024 г. допълнителни документи. Ищцата представила тези документи на ответника с писмо от 25.10.2024 г., но въпреки това ответникът нито платил, нито отказал да плати на ищцата застрахователно обезщетение.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1 250,00 лева-частично претендирана главница от общата главница в размер на 40 000,00 лева, ведно със законната лихва от 01.08.2024 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 18.01.2024 г. на републикански път II-15 (В.-Б.-МБ- П.К.-С.-О..), при посока на движение към гр. О., в района на км 21.000, в резултат на противоправно поведение на В.З.Ц. с ЕГН **********-водач на лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. № ** **** **, застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
Предявеният иск е чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл. 498, ал. 3, хипотеза последна от КЗ, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал писмен отговор, 2 с който се оспорват основателността на исковете и техния размер. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП и отговорността на водача В.З.Ц. за противоправно поведение, оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и уврежданията на ищцата, включително предвид обстоятелството, че ищцата доброволно е отказала да бъде хоспитализирана в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, както и оспорва ищцата да е получила толкова тежки телесни увреждания, колкото се твърди в исковата молба. На самостоятелно основание се оспорва размера на исковата претенция като прекомерен, като се излагат твърдения, че претърпените от ищцата телесни увреждания са без трайни последствия за здравето. С отговора на исковата молба се прави изрично възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради пътуване без предпазен колан. Оспорва се и претенцията за законна лихва върху главницата както поради неоснователност на главния иск, така и с твърдения, че застрахователят не е в забава предвид обстоятелството, че на основание чл. 106, ал. 3 от КЗ е изискал допълнителни документи относно механизма и уврежданията, както и банкова сметка на ищцата, като такава банкова сметка не е била представена.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
Не е спорно по делото и се установява от приложеното на л. 12 от делото извлечение от електронната база данни на Гаранционния фонд гр. София, че лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. № ** **** ** е бил застрахован при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 25.07.2023 г. до 24.07.2024 г.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 967000-979 от 22.01.2024 г. на служба „Пътна полиция-КАТ“ към Областна дирекция гр.
Враца на Министерство на вътрешните работи, съгласно който М. Г. И. с ЕГН ********** е получила фрактура на шийката на дясната бедрена кост, била е транспортирана до МБАЛ „Христо Ботев“, отказала е да бъде хоспитализирана и е напуснала по собствено желание. В констативния протокол е посочен и механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 18.01.2024 г., на републикански път II-15 (В.-Б.-МБ-П.К.-С.-О..), при посока на движение към гр. О., в района на км 21.000, В.З.Ц. с ЕГН **********, управлявайки лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. № ** **** **, собственост на Г.Е.П. с ЕГН **********, нарушил правилата за движение в Закона за движението по пътищата, движейки се с несъобразена скорост с релефа на пътя и пътните условия, изгубил контрол над управлявания от него автомобил и реализирал ПТП.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 18.01.2024 г., на републикански път II-15 (В.-Б.-МБ-П.К.-С.-О..), с посока на движение към гр. О., в района на км 21.000, В.З.Ц. с ЕГН **********, управлявал лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. № ** **** ** и поради движение с несъобразена с релефа на пътя и пътните условия (мокра и хлъзгава пътна настилка) и 3 завъртане на волана с ъгъл, по-голям от допустимото, загубил напречна устойчивост и загубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което се преобърнал върху платното за движение в ляво по посока на движението си, с което реализирал ПТП. Срещу В.З.Ц. за горепосоченото било съставено влязлото в сила наказателно постановление № 24-0967-000050/30.01.2024 г. на сектор „Пътна полиция-КАТ“ на ОД на МВР гр. Враца. Лекият автомобил бил оборудван с предпазни колани за водача и за пътниците в него.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е дадено след личен преглед на ищцата към датата на депозиране на експертизата и при съобразяване на представения по делото диск с рентгенологично изследване на ищцата и на нейното компютърно томографско изследване, съдът приема за доказано, че ищцата М. И. при процесното ПТП е получила лека телесна повреда-контузия на дясното бедро, но не е получила фрактура или пукнатина на дясна бедрена кост, нито инфракция на дясна бедрена шийка, както е посочено в компютърната томография и следователно ищцата не е получила средна телесна повреда. Оплаквала се от болки в дясното бедро, била й предложена хоспитализация в Ортопедичното отделение на МБАЛ „Христо Ботев“, но тя отказала и самостоятелно напуснала лечебното заведение. Към момента на изготвяне на заключението ищцата се оплаква от болка в десния долен крайник при натоварване, която се е появила след бременността, но не била изготвена нова рентгенография на дясната тазобедрена става поради бременност на ищцата в осми лунарен месец и опасност за плода. Към момента на ПТП ищцата не е била с поставен предпазен колан. Предпазният колан има превантивна функция при челен сблъсък и скорост, не поголяма от 60 км/ч, като фиксира тялото и седалището към облегалката и седалката, а при странични удари, въртеливо движение или преобръщане на автомобила през таван, функцията му значително намалява, а в някои случаи и отпада. Няма данни за проведено лечение. Към момента на изготвяне на експертизата ищцата е изцяло възстановена от полученото увреждане и прогнозата за развитие на здравословното състояние по отношение на получената травма е благоприятна.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.Р. – майка на ищцата и Г.И. – брат на ищцата.
Свидетелката Е.Р. дава показания, че живее в едно домакинство с ищцата М. И.. През месец януари 2024 г. ищцата влязла вкъщи и не можела да ходи, като казала, че е претърпяла катастрофа. Вследствие на катастрофата имала спукан таз и затова се наложило известно време да бъде на памперси. Не можела да спи от болка и затова пиела болкоуспокоителни. И към момента на приключване на съдебното дирене ищцата изпитва болка. След катастрофата ищцата посетила болница, но не останала там, защото нямала здравни осигуровки. Когато се прибрала вкъщи, ищцата не можела нищо да прави, майка й се грижела за нея, била с памперси или подлога, хранели я в леглото, а десният й крак бил подут и изкривен. В момента ищцата ходи, но има тиха болка на десния крак и гледа да се хване за някого докато върви.
4
Свидетелят Г.И. дава показания, че в момента на ПТП ищцата се возела на предната дясна седалка на автомобила. Шофьорът В. Ц. карал много бързо, движели се по пътя от Враца за О. и трябвало да пристигнат в с. Борован, но шофьорът не можал да удържи колата и се обърнали. Спрели хора да им помогнат и те викнали полиция. Хората закарали ищцата в болница, свидетелят я посетил по-късно. Пострадали били десният крак и тазът на ищцата.
Съдът, отчитайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, намира показанията на двамата свидетели за добросъвестно дадени и им се доверява, с изключение на показанията на Е.Р. в частта, в която същата е заявила, че ищцата не можела нищо да прави сама, не можела изобщо да ходи и се налагало да се грижат за нея, тъй като медицинската експертиза категорично установява, че ищцата не е получила фрактура или пукнатина на дясна бедрена кост, нито инфракция на дясна бедрена шийка, придвижила се е сама от болницата до дома си и следователно е могла да се обслужва сама, макар и движението на долния й десен крайник да е било затруднено.