Определение № 988 от 07.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 988 гр. Перник, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20231700100497 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Макар и настоящето дело да е образувано като гражданско, то се касае за търговски спор между две търговски дружества по повод неплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“.

По съображения изложени в исковата молба, „М и Б АУТО“ ООД моли да бъде осъдено ответното „Дженерали застраховане“ АД, да му заплати сумата от 34 062,64 лева /тридесет и четири хиляди и шестдесет и два лева и 64 стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството-ищец имуществени вреди вследствие на застрахователно събитие – градушка на 27. 09. 2022г. в с.***, *** община, ***област, от което са насени имуществени вреди по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 63 АМГ 4 Матик“, с рег. № ***, както и мораторна лихва върху главницата, считано от 06.06.2023 година до датата на депозиране настоящата молба в съда . 02. 07. 2023г. в размер на 568.07 лева /петстотин шестдесет и осем лева и 7 ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на настоящата искова молба в съда – 22. 07. 2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски по настоящото дело и разноските по ч. гр. д. 5666/2022г. на PC - Перник в производството по чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства, в т.ч. държавни такси, адвокатски хонорар, депозити за вещи лица, съдебни удостоверения и др.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени 1 доказателствени искания.

Съдът служебно намира, че предявеният иск е редовен и процесуално допустим.

Процедурата по размяна на книжата е извършена, като ответното „Дженерали застраховане“ АД е подало писмен отговор, чрез юрисконсулт Г.Р.. С писмения отговор :

На основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, прави възражение за неподсъдност на делото като моли да бъде прекратите производството по гр.д. № 497/2023г. по описа на Окръжен съд - Перник и същото да бъде изпратено по компетентност на Софийски градски съд.

По основателността на исковете:

Намира исковете за неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер, като в тази насока излага следното:

На първо място, не оспорва, че на 27.09.2022 г. застрахованият автомобил „Мерцедес С63 АМГ 4Матик” с ДК№ *** е увреден от градушка, в резултат на която са му нанесени материалните щети, изчерпателно описани по вид и степен в заключението на САТЕ, прието в тази си част по ч.гр.д. № 5666/2022 г. по описа на PC - Перник.

Не оспорва, наличието на договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен относно л.а. "Мерцедес С63 АМГ 4Матик” с ДК№ *** и обективиран във формата на застрахователна полица - № ***, при уговорено рисково покритие “пълно каско”, съгласно Общите условия (ОУ) на застраховката, противопоставими на ищцовото дружество.

Не оспорва наличието и правната валидност на договорените изрично в застрахователната полица и в раздел IX. „Как определяме застрахователното обезщетение” от ОУ начини за определяне на застрахователното обезщетение, поради което чл. 20а от ЗЗД, следва да намира приложение и уговореното в горецитираните текстове, да има силата на закон между страните. Целите за договаряне на тези точки намира за ясни и основателни от самото начало на договаряне на застрахователното правоотношение да бъдат дефинирани финансовите параметри на отговорността на застрахователя и на тази база да бъде определено тарифното число, използвано за изчисляване на застрахователната премия по този вид 2 застраховка.

Оспорва претендирания от ищцовото дружество размер на вредите, като счита, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените имуществени вреди - следствие на твърдяното събитие. Намира, че претендираните от ищцовото дружество стойности на материалите и новите части, количеството труд и цената на сервизния час /посочени в приложените по делото фактури/ са завишени и не съответстват на законовите разпоредби и уговореното между страните в застрахователния договор. Посочва, че начинът на отстраняване на вредите, указан в представените към исковата молба фактури, не съответства на установения при извършения от Застрахователя оглед и не е съобразен с вида и характера на констатираните увреди.

Счита, че в тежест на ищеца е да докаже релевантния размер на претендираното застрахователно обезщетение, за което същият не сочи годни доказателства. Намира, че не следва да бъде ценено заключението на вещите лица по изслушаната съдебна авто - техническа експертиза по ч.гр.д. № 5666/2022 г. по описа на PC - Перник /каквото е искането на ищеца/, тъй като същото е неправилно и необосновано в частта относно определения размер на вредите. Заключението на вещите лица по САТЕ е било надлежно и своевременно оспорено от тях, но видно от протоколно определение от 06.04.2023 г., PC - Перник не е допуснал повторна експертиза с аргумент, че „по отношение на стойността на ремонта не е налице спешност“, т е. същата може да бъде определена в последващото исково производство.

Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че стойността на вредите на автомобила следва да бъде определена по цени на официалния вносител за марката на увреденото МПС - „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД.

Твърди, че тази стойност на вредите не съответства на „действителната“ такава по смисъла на Кодекса за застраховането. Намира, че понятието „средни пазарни цени” /критерий за определяне на обезщетението по застрахователния договор/ не означава „цени на официалния вносител”, а усреднените цени, определени на свободния пазар за автосервизни услуги, при съобразяване на няколко алтернативни и независими източника. Намира за несъстоятелно автомобил, произведен през 2014 г. /т.е. на повече от 8 години към датата на увреждането/ да бъде отремонтиран в официален сервиз 3 на марката. Уточнява, че видно от представената от тях справка от автосервиз „Тандер Корпорация“, противно на изложеното от ищеца, за процесното МПС се предлагат алтернативни нови авточасти /индивидуализирани по каталожен номер съгласно представената от ищеца проформа фактура/.

Посочва, че видно от представените от самия ищец фактури, реално, ремонтът на МПС е извършен в неоторизиран за марката обект, при това при значително завишена стойност на услугата. Уточнява, че във всички, представени от ищеца, разходно - оправдателни документи е посочен различен изпълнител - „Капчин 2003“ ЕООД /в проформа фактурите/;

Автоцентър „Капчин“ /в калкулацията за ремонта/ и „Капчин“ ЕООД /във фактурите и платежните нареждания/, като нито едно от цитираните дружества съгласно предмета си на дейност не извършва автосервизни /ремонтни/ услуги.

В тази връзка, претендира, че размерът на обезщетението в настоящия случай следва да бъде определен по цени на ремонта в доверен на Застрахователя сервиз.

Сочи, че в раздел „Начин на определяне на застрахователното обезщетение“ на полица № *** страните са постигнали изрична договорка /която съгласно чл. 20а от ЗЗД, следва да има силата на закон между тях/, че при частични щети отстраняването им ще се извършва в доверен сервиз на застрахователя. Пояснява, че тази уговорка е постигната между страните, предвид изричното искане на застрахования в тази насока, направено в изготвеното Предложение - въпросник за сключване на автомобилна застраховка „Каско на МПС“ /представено към исковата молба/.

Отбелязва, че съгласно т. 78.3.2 от ОУ по застраховка „Каско на МПС“, при определяне стойността на ремонта при уговорения начин на обезщетяване следва да се вземат предвид цените на необходимите авточасти, предлагана и от алтернативни източници /различни от официалния вносител/, както и на такива - „втора употреба“, а относно стойността на сервизния час договорената от Застрахователя стойност с доверените му сервизи.

Считаме, че при определяне на стойността на ремонта на МПС не следва да се начислява ДДС, като видно от материалите по делото, ищецът е ЮЛ - търговец. Доколкото същият не е представил изготвените фактури за ремонта в оригинал, счита, че той е упражнил правото си на данъчен кредит и 4 е приспаднал заплатеното от него ДДС.

Въз основа на изложеното, намира предявения главен иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Изразява становище, неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорните такива за мораторна и законна лихва. При условията на евентуалност, посочва, че отговорността на застрахователя по застраховка „Каско на МПС” е договорна, а не деликтна, и с оглед доброволния характер на застрахователния договор, обемът на същата се определя изцяло от страните по него. С оглед на това, твърди, че застрахователят изпада в забава след изтичане на уговорения в т. 72.6 от ОУ срок за произнасяне по заявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение -15 работни дни, от представянето на всички необходими доказателства, изискани от него с цел установяване на застрахователното събитие и вредите от него.

По изложените съображения счита, че и към настоящия момент Дружеството не е изпаднало в забава, поради което оспорваме твърденията на ищеца в тази връзка. Съображенията му за това са следните:

Уточнява, че всички начини на обезщетяване, посочени от Застраховащия /в застрахователния договор - „в доверен сервиз“; или в Искане за оценка - „по фактури, предварително съгласувани с дружеството“/ предполагат действително възстановяване на вредите и представяне пред Застрахователя на доказателства и разходно - оправдателни документи от Застрахования за извършените авто-сервизни услуги.

Посочва, че противно на изложеното в исковата молба, в нито един етап от обработката на преписката ищецът не е представил пред Застрахователя всички изискани от него /последователно с негови електронни писма от 09.05.2023 г.; 18.05.2023 г. и 31.05.2023 г./ доказателства за извършване на ремонтно - възстановителните дейности, за реалното възстановяване на МПС и за връщане на Застрахователя на увредените при събитието части.

С оглед гореизложеното, оспорва и ищцовото твърдение, че с покана /без дата/ от адв. М. Б. е поискал от Застрахователя изплащане на обезщетение, определено по фактури в размер на 34 312 лв., тъй като такава покана не е достигала до знанието на Застрахователя, а и е с невярно съдържание, което се установява и от текста на самата покана - същата е 5 подписана с КЕП на 16.06.2023г. като в нея е посочено, че фактурите за ремонта на МПС са представени на Застрахователя, а видно от материалите по делото датата на издаване на фактура № *** е ***, поради което няма как към 16.06. същата да е предадена на Застрахователя/.

Предвид аргументите, изложени по - горе, счита, че и към настоящия момент Дружеството ни не е изпаднало в забава и вместо това твърди, че е налице забава на кредитора по чл. 95 и сл. ЗЗД.

Относно претенцията за разноски - счита я за неоснователна.

С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове и да и бъдат присъдени на “Дженерали Застраховане” АД направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и всички сторени от дръжеството разноски в производството по ч.гр.д. № 5666/2022 г. по описа на PC - Перник.

По доказателствата и доказателствените искания:

He възразяваме да бъдат приети по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, с изключение на Покана от адв. М. Б.. Счита, че същата не е достигала до дружеството, поради което не съставлява годно доказателство за поставянето ни в забава, а отделно от това, оспорваме достоверността на поканата съгласно аргументите по - горе.

Противопоставяме се срещу допускането на двата поставени от ищцовото дружество въпроси към САТЕ.

Относно въпрос № 1 посочваме, че вредите, причинени от процесното събитие, по вид и степен, са надлежно описани в заключението на САТЕ по ч.гр.д. № 5666/2022 г. на PC - Перник, прието без възражения от страните в тази си част.