Определение № 49 от 09.02.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 09.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20213000500599 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от Ж. СТ. СТ. чрез процесуалния представител адв. М.Е.В. от ВАК срещу определение № 188/01.11.2021 год по гр.д. № 351/2021 год, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 17497/2019 год на Районен съд – Варна и гр.д. № 18700/2019 год на Районен съд - Варна. По съображения за неправилност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В постъпилия отговор от СТ. В. СТ. и Д.Я.С. е изразено становище за неоснователност на частната жалба.

Производството по гр.д. № 351/2021 год на Окръжен съд Добрич, г.о., е образувано по въззивна жалба на СТ. В. СТ. и Д.Я. С. срещу решение № 260015 от 02.02.2021 год на Районен съд – Тервел, с което е уважен предявеният от Ж. СТ. СТ. иск по чл. 135 от ЗЗД срещу тях за недействителност на два договора за покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – земеделска земя № 141, том IV, рег.№ 2966, нот. дело № 486/2018 год, по описа на нотариус Румен Дапков, рег. № 191, с район на действие Районен съд Тервел, вписан в Служба по вписванията – гр. Тервел под Акт № 162, том VI, дело № 845/2018 год, вх. рег. № 1922/09.10.2018 год и Нотариален акт за покупко-продажба на 1 недвижим имот – земеделска земя № 142, том IV, рег.№ 2967, нот. дело № 487/2018 год, по описа на нотариус Румен Дапков, рег. № 191, с район на действие Районен съд – Тервел, вписан в Служба по вписванията – гр. Тервел под Акт № 163, том VI, дело № 846/2018 год, вх. рег. № 1923/09.10.2018 год.

С определение от открито съдебно заседание, проведено на 27.10.2021 год по в.гр.д. № 351/2021 год на Окръжен съд Добрич, г.о., е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. №17497/2019 год на Районен съд Варна и гр.д. № 18700/2019 год на Районен съд Варна, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

Видно от представената с писмо изх. № 17497/2019 год на Районен съд Варна справка-разпечатка от деловодната система на съда за движението по гр.д. № 17497/2019 год по описа на Районен съд Варна, производството по това дело е образувано по предявен от СТ. В. СТ. против Ж. СТ. СТ. иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено, че ищецът СТ.

В. СТ. не дължи ежемесечната издръжка към Ж. СТ. СТ. от 01.03.2016 год до 25.08.2017 год общо в размер на 14 825.39 лв, както и от 25.08.2017 год до месец октомври 2018 год (до публичната продан за 19.10.2018 год) общо в размер на 8 132.32 лв; 746 евро, представляващи неплатена издръжка за периода 01.11.2015 год до 29.02.2016 год и сумата от 492.54 евро, представляващи разноски в производството пред съда в Мюнхен, по изпълнителен лист, издаден въз основа на разпореждане № 5764/28.06.2017 год по ч.гр.д № 893/2017 год на Окръжен съд Варна в полза на Ж. СТ. СТ., действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П. срещу ищеца съобразно съдебно решение за издръжка на Районен съд в град Мюнхен, Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, поради това, че ищецът изцяло е погасил задължението си след приключването на съдебното дирене в производството, по семейно дело № 524FH83/16RE, въз основа на което е издадено изпълнителното основание и е образувано изп.д.№ 20178950401238 на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895 при КЧСИ с район на действие, района на Окръжен съд Варна.

С писмо изх. № 18700/2019 год на Районен съд Варна е предоставена информация относно гр.д. № 18700/2019 год по описа на същия съд, а именно, че по същото е предявена искова молба от Ж. СТ. СТ., действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П. срещу СТ. В. СТ., за приемане 2 на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 118.74 лв, представляваща месечна издръжка за периода от 01.03.2019 год до 01.05.2019 год, определена със съдебно решение за издръжка на Районен съд в град Мюнхен, Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20178950401238 по описа ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, с район на действие Окръжен съд Варна, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 893/2017 год по описа на Окръжен съд Варна. Посочено е още, че производството не е приключило към настоящия момент.

Въз основа на горните данни производството по гр.д. № 351/2021 год е спряно с протоколно определение от 27.10.2021 год, което е предмет на частната жалба.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че определението е правилно по следните мотиви:

Искът по чл. 135 от ЗЗД има облигационен характер, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Общото правило гласи, че правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника по този ред е предпоставено от наличие на действително вземане. В практиката е прието, че то може да не е изискуемо или ликвидно, нито е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Но обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на Павловия иск, само по себе си не означава, че ако е налице паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, то между двете производства не е налице връзка на обусловеност. Напротив установяване наличието на действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 от ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск (в този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2017 год на ОСГТК на ВКС). Ето защо в случая между производството по в. гр. д № 351/2021 год на 3

Окръжен съд Добрич и производството по гр. д. № 17497/2019 год по описа на Районен съд Варна, както и това по гр. д. № 18700/2019 год по описа на Районен съд Варна, съобразно предмета на същите, е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Следователно е налице основание за спиране на производството по Павловия иск.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.10.2021 год по в.гр.д. № 351/2021 год на Окръжен съд Добрич, г.о.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4