Решение № 117 от 08.07.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Силистра, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20213400500146 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Предявена е въззивна жалба от С. Д. Х., ЕГН **********, чрез адв.В. П. от СсАК, против решение № 260586 от 19.01.2021 год., постановено по гр.д.№ 364/2019 год. на Силистренски районен съд с което е ОСЪДИЛ “СУПЕР ЛУКС-84" ЕООД с ЕИК 118583419, да му заплати сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева- обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ за претърпените от трудовата злополука на 22.05.2018 г. неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ- за сумата от 35 000 лева- разликата между претендираните 50 000 лева и присъдените 15 000 лева.

ОСЪДИЛ Е “СУПЕР ЛУКС-84" ЕООД с ЕИК 118583419, да заплати на жалбоподателя сумата от 920 /деветстотин и двадесет/ лева- обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ за претърпените от трудовата злополука на 22.05.2018 г. имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА в останалата му частза сумата 920 леваразликата между претендираните 1840 лева и присъдените 920 лева. Присъдил е съответни такси и разноски в тежест на страните “СУПЕР ЛУКС-84” ЕООД с ЕИК 118583419 и С. Д.

Х., ЕГН **********. ОСЪДИЛ Е ЗК“ОЛИМПИК“-клон България, с ЕИК 200737120, със седалище в гр.София, на основание чл. 397 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл.463 от КЗ, да заплати на „Супер Лукс 84“ЕООД следните суми, при условие, че „Супер Лукс 84“ЕООД заплати на С. Д. Х., с ЕГН **********, следните суми:

15 000 /петнадесет хиляди/ лева- обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ за 1 претърпените от трудовата злополука от 22.05.2018 г. неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;

920 /деветстотин и двадесет/ лева- обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ за претърпените от трудовата злополука от 22.05.2018 г. имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното решение на СРС и да постанови друго, с което да осъди ответника „СУПЕР ЛУКС-84”ЕООД-със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул."Ясен”№ 9, ЕИК: 118583419, представлявано от Кристина Иванова Х.а с ЕГН ********** да му заплати сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв,, представляваща неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания в следствие на възникналата трудова злополука; сумата 1840 /хиляда осемстотин и четиридесет/ лв., представляваща имуществени вреди за заплатени от него медицински консумативи, ведно със законната лихва от датата на увреждането /22.05.2018 г./ до окончателното й изплащане.

Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК е постъпил от ответника по жалбата и по предявените пред РС искове „СУПЕР ЛУКС-84”ЕООД, с ЕИК 200878815, чрез процесуален представител адв. П. от АК, гр. Варна, който оспорва жалбата, счита, че същата е неоснователна.

Въззивна жалба против същото решение е подадена и от „СУПЕР

ЛУКС84”ЕООД, с ЕИК 200878815, чрез процесуален представител адв. П. от АК, гр. Варна, като съдебният акт се обжалва в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца С. Д. Х. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева - обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпените от трудовата злополука на 22.05.2018 г. неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 920 /деветстотин и двадесет/ лева - обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпените от трудовата злополука на 22.05.2018 г. имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.Жалбоподателят счита, че в тази си част решението е постановен в нарушения на материалния и процесуалния закон, същото е необосновано, изложил е доводи в тази насока. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 201 от КТ – изключваща отговорността на работодателя, а исковата претенция прекалено завишена по размер.Моли съда да отмени като незаконосъобразно Решение № 260586 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 364/2019 г. на PC Силистра в частта, с която се уважават исковете на ищеца С. Д. Х. и да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално да редуцира исковата претенция. В с.з. пред тази инстанция се явява адв. Л. П. от ВАК, който подържа предявената от дружеството жалба и оспорва жалбата на ищеца в първоинстанционното производство

Ответникът по тази въззивна жалба С. Х. не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, въпреки предоставената му от първоинстанцинния съд процесуална възможност. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв. П., като поддържа предявената от него жалба и оспорва жалбата на ответната страна.

ОС, като съобрази доводите на жалбоподателите и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са предявени от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл. 258 и сл. ГПК , поради което са допустими.

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.

86, ал.1 ЗЗД, с които ищецът С. Д. Х. моли съда да постанови решение, с което съда да осъди ответника “СУПЕР ЛУКС-84” ЕООД с ЕИК 118583419, да му заплати следните суми:

2

50 000 лева- обезщетение за причинените неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, следствие от трудова злополука, претърпяна на 22.05.2018г. заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението;

1840 лева- имуществени вреди, следствие от злополуката- заплатени медицински консумативи, заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Според установените пред РС факти, към датата на злополуката - 22.05.2018 г. страните, че са били в трудови правоотношения, като Х. е бил на длъжност “резач на метал“.

Сутринта на 22.05.2018 г., около 8.30 часа, по нареждане на прекия си ръководител Радослав Дънев, е започнал рязане на метал по коша на товарен автомобил ДАВ, намиращ се в базата на дружеството в с.КалиП.о. След 9.30 ч. при него дошъл негов колега-Петър Гочев, на който е била възложена задачата да завари новия кош. Целта на посещението е била да съгласуват ремонтните дейности по камиона. Гочев го посъветвал да постави ламарина върху намиращите се до скоростната кутия кабели и маркучи, за да не се повредят при рязането. По твърдения на ищеца в първоинстанционното производство Х., след разговора П.Гочев си тръгнал, тъй като имал възложена друга работа, а той решил да сложи предпазна ламарина, което налагало да слезе от камиона. Стъпил на гумата, „както много пъти“ го правил, но тя се завъртяла и той паднал на земята от около 1.50 м височина. Пак по негови твърдения , за разлика от други дни, когато гумата била застопорена, сега тя била във въздуха и се въртяла свободно . Получил силни болки в левия крак, поради което извикал и неговите колеги се отзовали и го откарали в „Ортопедично -травматологично отделение“ при МБАЛ- Силистра-АД. От направения преглед и рентгенография се установило, че е получил многофрагментно счупване на горния край на тибията на лява подбедрица /вътреставна фрактура/- обобщение на медицинската документация, направено от вещото лице, по назначената медицинска експертиза- л.109 по делото/. Злополуката е призната за трудова и регистрирана по предвидения в чл.55 от КСО. /Разпореждане № 5104-184/01.06.2018г./. По отношение на механизма на травмата, твърденията на Х., макар и оспорени от дружеството, не са опровергани, още повече, че и двамата са единодушни, че е стъпил на гумата, вместо да ползва стълба при слизане от товарния автомобил.

Както по време на първоинстанционното производство, така и пред тази инстанция , работодателят се позовава на разпоредбата на чл.201,ал.1 от КТ, която изключва отговорността му, ако работникът е причинил увреждането умишлено. Наред с това , пред РС е оспорил , че ищецът е сторил посочените разходи и, че те са в следствие на трудовата злополука. В тази връзка, в случай, че съдът уважи изцяло или частично предявения главен иск, ответникът е предявил обратен иск срещу ЗК“Олимпик“- клон България, като моли да бъде осъден ответникът по обратния иск да му заплати сумата, за която е осъден „Супер лукс 84“ЕООД.

С протоколно определение от с.з., проведено на 22.01.2021 г. по настоящото дело съдът е СПРЯЛ производството по делото поради висящо производство по ликвидация на Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър.

С определение № 184.19.03.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е РАЗДЕЛИЛ производството по исковата претенция, предявена от С. Д. Х., ЕГН **********, чрез адв.В. П. от СсАК против ответника СУПЕР ЛУКС-84" ЕООД с ЕИК 118583419 , с искане съдът да постанови решение , с което да му заплати следните суми:

50 000 лева- обезщетение за причинените неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, следствие от трудова злополука, претърпяна на 22.05.2018г. заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението;

1840 лева- имуществени вреди, следствие от злополуката- заплатени медицински консумативи, заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението,

3

В отделно дело от претенцията, с която “СУПЕР ЛУКС-84” ЕООД с ЕИК 118583419 и С. Д. Х., ЕГН **********, моли съда на основание чл. 397 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл.463 от КЗ, да осъди ЗК“ОЛИМПИК“-клон България, с ЕИК 200737120, със седалище в гр.София, да му заплати сумите, които е осъден да заплати на С.

Д. Х., ЕГН ********** при условие, че „Супер Лукс 84“ЕООД ги заплати С. Д. Х., с ЕГН **********.

Производството по второто дело е образувано под нов номер – 283/2025 г. по описа на СсОС, като с определение № 417/06.06.2025 г.,постановено по в. гр. дело № 283/2025 г. производството по делото е спряно по същата причина - поради висящо производство по ликвидация на Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър. Срещу това определение е постъпила жалба от “СУПЕР ЛУКС-84” ЕООД с ЕИК 118583419, по която производството не е завършено.

Понастоящем делото е само между С. Х. и “СУПЕР ЛУКС-84” ЕООД с ЕИК 118583419 по отношение на първоначално предявените искове и без участието на третото лице помагач ЗК“ОЛИМПИК“-клон България, с ЕИК 200737120, както и без обратния иск , заведен против последната.

Въз основа на възприетата фактическа обстановка за механизма, по който е осъществено падането при липса на очевидци и при единодушно заявено и от двете страни, че Х. е стъпил на гума , за да слезе от камиона, а не на поставена за целта стълба, районният съд е приел, че се касае за проява на груба небрежност, а не за умишлено деяние, поради което е квалифицирал исковата претенция по чл. 201, ал.2 КТ.

Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице груба небрежност .

Съгласно решение № 41 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2019 г., IV г. о, което, позовавайки се на решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на ВКС, IV г. о. коментира и т. нар. „обикновена небрежност“, която в най - лошия за ищеца случай, може да се счете, че е налице. Посочва се, че когато се касае за предприети действия в интерес на работата от страна на пострадалия работник, не става въпрос за груба небрежност, а за т. нар „обикновена небрежност“, тъй като не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие. В случая, като се има предвид, че предприетото слизане от камиона по описания начин е било честа практика за ищеца, липсата на доказателства, че инструктажът за безопасност на труда е прецизно проведен от началника му Радослав Дънев, който сам признава пред РС. в с.з, че той се е подписал вместо работника за проведен инструктаж, както и фактът, че въпреки твърденията му, че често е отправял забележки към ищеца за небрежност в работата му, не са взети мерки тези прояви да бъдат преустановени, като се добави и неопроверганото твърдение на ищеца, че е предприел слизането от камиона в интерес на работата след разговор с неговия колега Петър Гочев относно необходимостта да сложи предпазна ламарина, за да не се повредят намиращите се до скоростната кутия кабели и маркучи, съдът счита, че не са налице основания за приложение на чл. 201, ал.2 КТ, тъй като се касае за „обикновена небрежност“, а не груба. В този смисъл предявените искове са по чл. 200, ал.1 КТ.