Решение № 3355 от 03.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3355 гр. София, 03.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря И, И. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110151707 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 688,71 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „БМВ“, модел 330“, с рег. № ,,,, вследствие на ПТП от 07.12.2017 г., настъпило на изхода на автомагистрала Люлин – в посока към гр. Перник, в крайна дясна лента, след първия тунел, на 9-ти километър, в т. ч. и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г. до окончателното плащане, както и 209,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2019 г. до 25.09.2022 г.

Ищецът .... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ е заплатил на застрахованото лице сумата от 688,71 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него л. а. „БМВ“, модел „330“, с рег. № ,,,, вследствие на ПТП от 07.12.2017 г., настъпило в 12:30 часа, на изхода на автомагистрала Люлин – в посока към гр. Перник, в крайна дясна лента, след първия тунел, на 9-ти километър. Поддържа, че платената сума се формира от сумите, както следва: 130,04 лв. – палтено в полза на застрахованото лице обезщетение, 218,68 лв. – за подмяна на части и ремонт на автомобила, платена в полза на автосервиз ,,,, 95,90 лв. – платена в полза на „..... за репатриране на автомобила, 234,09 лв. – удържана 4-та вноска от застрахователната премия и 10,00 лв. – сторени ликвидационни разноски. Сочи, че вредите са причинени от попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно /дупка/, като отговорен за настъпване на ПТП-то е ответникът „...., тъй като пътят, по който се е движил увреденият автомобил, представлява част от републиканската пътна мрежа и именно агенцията отговаря за поддържането му. Сочи, че за настъпване на ПТП-то е съставен протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г., издаден от отдел „Пътна полиция“ – СДВР, като органите на МВР не са установили нарушение на ЗДвП, поради което на водача на увредения автомобил – Д. П. не е съставян АУАН. Допълва, че с писмо с изх. № Л-4558/17.06.2019 г., получено на 21.06.2019 г., придружено с цялата ликвидационна преписка по щета № 10017030137021, ответникът е поканен да възстанови платената сума от общо 688,71 лв., но в предоствения срок същият е отказал да стори това, поради което 1 претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 209,87 лв. за периода от 26.09.2019 г. до 25.09.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „...., чрез ОПУ – гр. София, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г., тъй като го счита за неясен, непълен и противоречив, а освен това не се ползва с материална доказателствена сила в частта относно описания в него механизъм, както и вредите, тъй като съставителят му не е възприел тези обстоятелства пряко, не е подписан от негов представител, а освен това отразява констатациите на водача на увредения автомобил, който се явява заинтересован.

Допълва, че отразеният в протокола механизъм на настъпване на процесното ПТП не съответства на този, описан в представеното уведомление – декларация за щета. Счита, че не са отразени параметрите на препятствието, което се твърди да е станало причина за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че не става ясно по какъв начин то е възпрепятствало водачът на л. а. „БМВ“, модел „330“, с рег. № .... да съобрази поведението си с конкретните условия на пътното платно и как е ограничило то видимостта му, за да не може да да спази той разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Твърди, че застрахователната полица не съдърж a минимално изискуемите задължителни реквизити и конкретно покритите застрахователни рискове, като посочването в нея, че се касае за „Клауза П“, счита за недостатъчно.

Поддържа, че не е доказано дали водачът е бил под въздействие на алкохол или други упойващи вещества, поради което не може да се извърши преценка налице ли е изключен риск по смисъла на т. 15.11 от общите условия. Оспорва доказателствената стойност и на представеното уведомление – декларация за щета, тъй като същата удостоверява изгодни за ищeцa факти, поради което не следва да го обвързва. Допълва, че приложение следва да намери чл. 110 ЗЗД, като общата 5-годишна давност тече считано от момента на плащането.

Счита, че с поведението си водачът на увредения автомобил също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД

Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.

49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.

С определение от 07.11.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 07.12.2017 г., около 12:30 часа, на изхода на автомагистрала Люлин – в посока към гр. Перник, в крайна дясна лента, след първия тунел, на 9-ти километър, е настъпило ПТП с участието на л. а. „БМВ“, модел „330“, с рег. № ,,,, 2 застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, както и, че участъкът, в който е реализирано същото, представлява част от републиканската пътна мрежа. За безспорно е отделено още и обстоятелството, че от страна на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 678,71 лв., като същият е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10,00 лв., както и, че с писмо изх. № Л-4558/17.06.2019 г., получено на 21.06.2019 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума.

В случая, въз основа на представената комбинирана застрахователна полица № 0306Х0293926 от 09.05.2017 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“ съдът приема за установено, че между ищеца .... и собственика на л. а. „БМВ 330“, с рег. № .... – Д. Б. П., е възникнало и съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 14.05.2017 г. до 23:59:59 часа на 13.05.2018 г., при уговорена застрахователна премия в общ размер 918 лв., платима на 4 равни вноски по 239,04 лв. всяка.

Също така, наред със застрахователния договор по делото са представени още и 3 броя квитанции съответно № 0002695996/09.05.2017 г., № 0002861258/11.08.2017 г. и № 0003027831/10.11.2017 г., с които представител на застрахователя е декларирал с подписа си реалното заплащане на първа, втора и трета вноска от уговорената застрахователна премия в размер от по 234,09 лв. всяка от страна на застрахованото лице, с което полицата се счита за платена до 09.02.2018 г. /денят, предхождащ падежа на 4-та вноска – 10.02.2018 г./, въз основа на което може да се направи извод, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 07.12.2017 г. застрахователният договор действително е бил действащ между страните по него. Нещо повече, от страна на ответника не е заявено изрично оспорване в тази наоска, още повече, че в подкрепа на такъв извод е и извънсъдебното поведение на самия застраховател - ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие на 07.12.2017 г. той е извършил заснемане, оглед и е изготвил опис - заключение на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него щета № 10017030137021, като е признал и изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 678,71 лв., което той не би сторил ако не е счел, че е налице влязъл в сила застрахователен договор, от който да се счита за обвързан. В допълнение следва да се отбележи още, че наличието на действащ застрахователен договор между .... и собственика на л. а. „БМВ 300“, с рег. № .... следва и от факта, че в протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ – СДВР, този факт също е бил отбелязан, а в тази част той отразява обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.

На следващо място, видно от отбелязването в застрахователния договор от 09.05.2017 г. застрахователното покритие по застраховка „Каско на МПС“ обхваща клауза „П“, като по делото не се спори, че същият е сключен при общи условия, с които застрахованото лице се е запознало, приело и получило, съгласно изричното му изявление, обективирано в подписаната от него застрахователна полица. Именно в общите условия е регламентиран и обхватът на покритите застрахователни рискове, като в чл. 12 от същите се предвижда, че клауза „П - Пълно каско“ покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички видове рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, а съгласно чл. 8.3 покрит застрахователен риск е пълна или частична щета на застрахованото МПС вследствие на авария, произлязла от нарушена цялост на пътното покритие, каквато е и настоящата хипотеза. Предвид това, с оглед твърдяния от ищеца механизъм на настъпването на процесното ПТП – попадане в дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени описаните в исковата молба вреди, то налице е покрит застрахователен риск по смисъла на застрахователния договор от 09.05.2017 г. и общите условия към него, като релевираното от ответника възражение в обратния смисъл се явява неоснователно.

Също така, съдът намира, че са спазени и поставените от законодателя в чл. 344, ал. 1 и 3 чл. 345 КЗ изисквания към съдържанието на застрахователния договор, ведно с приложимите общи условия към него, като следва да се отбележи, че прилагането на решение на УС на застрахователното дружество не е част от тях.

На следващо място, по делото безспорно се установява както настъпването по време на действие на застрахователния договор – на 07.12.2017 г. на застрахователно събитие – ПТП, както и начина, по който е станало това, доколкото данни в тази насока се извличат от протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г., уведомление за щета до застрахователя - ищец от 07.12.2017 г., показанията на свидетеля Д. Б. П., както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се направи обобщен извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 07.12.2017 г., около 12:30 часа, водачът на л. а. „БМВ 330“, с рег. № ,,,, движейки се по автомагистрала „Люлин“ с посока от гр. София към гр. Перник и в района на 9 км. преминава през неравност на пътя – необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, вследствие на което получава следните увреждания: спукани предна и задна дясна гума, увредени предна и задна десна джанта и др. Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото ответната агенция не е пряк участник в инцидента от 07.12.2017 г., то липсва изискване за полагане на подпис от нейн представител при съставянето на протокола за ПТП, поради което съдът намира, че съдържанието му включва всички законоустановени реквизити. В случая, по делото се установява, че процесното ПТП е съпроводено с материални щети по смисъла на чл. 7 от Наредба № І-167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, с оглед на което органите на полицията са имали задължение да посетят мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП. Представеният по делото протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г. показва, че в 14:20 часа орган на полицията е посетил местопроизшествието и следователно той обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но също така и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, което го е съставило, а именно: мястото на настъпване на ПТП, наличието на неравност на пътното платно - дупка, фактът, че същата не е била сигнализирана и обезопасена, както и видимите вреди по л. а. „БМВ 330“, с рег. № ..... В тази връзка следва да се отбележи, че непосочването от страна на длъжностното лице на размерите на дупката на пътното платно не обосновава извод в обратна насока.