Решение № 49 от 24.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500012 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 12/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Община Варна, подадена чрез гл.юрисконсулт Г. И., против решение № 1042/19.10.2025 г., постановено по гр.д. № 2188/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което Община Варна е осъдена да заплати на С. М. П. сумата от 100 000 лева, на основание чл.50 от Закона за задълженията и договорите, предявен частично от общо 200 000 лева, като неимуществени вреди причинени от вещ и настъпили вследствие на смъртта на Д. Р. М. - майка на ищеца, починала на **.**.**** г., вследствие на травматични увреждания причинени от паднал клон на дърво на 18.11.2023 г. в района на ул. „Алеко Константинов“ №17, гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумите за главница от 19.11.2023 г. до окончателното им изплащане; и Община Варна е осъдена да заплати на адвокат К. Н. Т. от АК Варна сумата от 8650 лева, представляващи дължимо на адвоката възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК, както и по сметка на Окръжен съд Варна сумата от 4000 лв. - дължима държавна такса и сумата от 800 лв. - заплатени от бюджета на съда средства за изготвяне на експертизи по делото.

Въззивникът (ответник по делото) е сочил, че решението на окръжния съд е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е 1 оплаквания за неразпределена изчерпателно от съда доказателствена тежест съобразно приетата с окончателния доклад по делото нова правна квалификация на иска по чл.49 ЗЗД, за разлика от приетата с предварителния доклад такава по чл. 50 ЗЗД и предвид постановеното решение с произнасяне по иск по чл. 50 ЗЗД и за отнемане на възможността му да проведе адекватна защита в процеса. Навел е такива и за неправилна оценка от окръжния съд на събраните по делото доказателства и от там - и за погрешни фактически и правни изводи за липсата на непреодолима сила, като изключваща отговорността му по чл. 50 ЗЗД: съдът не коментирал и не кредитирал констатацията на вещото лице като специалист в областта, че дървото е живо, здраво и добре облистено и въпреки че е било по - високо от сградата в близост, експерт не би издал предписание за резитба; в разрез с доказателствата за жизнената възраст на дървото, съдът направил погрешен извод, че конкретното дърво е значително по – старо и че то и друга по-стара растителност следва да бъдат поддържани в състояние, което нямало да води до подобни инциденти; съдът избирателно кредитирал метеорологичната експертиза и заявеното от вещото лице В. Т., че вятър със скорост от 30м/сек не е нещо нетипично за гр. Варна и може да се случи с честота от 5 или по малко години, без да обсъди заявеното от вещото лице, че в същия интервал от време вятърът на ул. „Алеко Константинов“ № 17 в гр. Варна е възможно да е бил със скорост и по - голяма от измерената 30 м/с; съдът приел, че самото явление не е необичайно за конкретната обстановка и района, прогнозируемо е и е разпознаваемо, но не е обсъдил, че процесното дърво е 70-годишно и при наличието на такива характерни за региона бури на период през 5 години, до 18.11.2025г. счупване на това или друго дърво в близост, което е било здраво, без наличие на сухи клони или гниещи процеси, не е имало, което налагало различния извод, че самото счупване и щетите от него не са били предвидими или предотвратими. Въззивникът е навел в евентуалност и оплаквания срещу размера на определения от окръжния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди като завишено и несъобразено с принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и некореспондиращо със събраните доказателства.

Въззиваемият С. М. П., чрез адв. К. Т., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата по изложени подробни съображения за неоснователност на оплакванията и с доводи за правилността на обжалваното решение е молил за неговото потвърждаване и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители, са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, след като съобрази оплакванията и доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявен от С.

М. П. срещу Община Варна иск по чл. 50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 100 000 лева, предявен частичен иск от пълен размер от 200 000 лева, за причинените на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на неговата майка Д. Р. М., починала на **.**.**** г. вследствие нанесени й травми от паднал клон на дърво - общинска собственост, на 18.11.2023 г. в района на ул. „Алеко Константинов“, гр. Варна, ведно със законната лихва считано от 18.11.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът е оспорвал исковете, като относимите към настоящото производство възражения са посочените и поддържани с въззивната жалба.

Оплакванията за неразпределена доказателствена тежест по иск по чл.49 ЗЗД са неотносими, доколкото съдът не се е произнесъл по иск по чл. 49 ЗЗД, а по такъв по чл. 50 ЗЗД. В исковата молба и уточняващата молба от 15.11.2024 г., ищецът е поддържал, че е претърпял вреди от загубата на своята майка, починала след травми, получени от отчупен, вследствие на силен вятър, и паднал върху нея клон на дърво, собственост на общината. Поддържал е, че падането на клона се дължало на качествата и на появили се недостатъци на вещта и поради това Община Варна следвало да отговаря за вредите по чл. 50 ЗЗД. Сочил е, че падането на клона е можело да се предположи, тъй като за опасност от дърветата по улицата били подавани жалби и сигнали и било възможно да се предотврати чрез прореждане и премахване на сухи клони или дървета. Пояснил е, че искът му е един, по чл. 50 ЗЗД, а наведените твърдения за подадени жалби са само във връзка с това, че като субект - носител на отговорността по чл. 50 ЗЗД общината е била сезирана за възможна опасност от инциденти, но не е предприела нужните мерки, които биха предотвратили настъпването на процесния такъв. Така, искът е бил редовен и основан на твърдения, обосноваващи правна квалификация по чл. 50 ЗЗД, каквато е дадена от съда с предварителния му доклад и с правилно разпределена доказателствена тежест. Предвид яснотата на предявения иск по чл. 50 ЗЗД и това, че изменение на иска не е било нито искано от ищеца, нито допуснато от съда, последващите изявления на процесуалния му представител в първото съдебно заседание (че не твърди вреди от свойства на вещта и че е налице бездействие на общината) са без значение за квалификацията на иска. Така, действително окръжният съд е допуснал процесуално нарушение като в съдебно заседание с окончателния доклад е посочил различна правна квалификация на предявения иск – такава по чл. 49 ЗЗД и е дал нови указания за доказателствената тежест на страните, но с решението си се е произнесъл по наведените твърдения на ищеца и заявен петитум при вярната квалификация на иска по чл.50 ЗЗД. Доколкото съдът не се е произнасял по иск по чл.49 ЗЗД, то и оплакванията на въззивника за лишаването му от адекватна защита поради неизчерпателно разпределена доказателствена тежест по такъв иск са неоснователни. Няма и заявени конкретни оплаквания 3 за невъзможността на въззивника – ответник да организира адекватно защитата си срещу иска по чл. 50 ЗЗД нито заявени доказателствени искания в тази връзка. Напротив, в писмения си отговор ответникът е възразил срещу иска по чл. 50 ЗЗД и е навел твърдения за наличие на непреодолима сила, изключваща отговорността му като собственик на вещта.

Установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, е следната: На 18 и 19.11.2023 г. на територията на град Варна е имало екстремни метеорологични явления - силна буря, придружена от валежи на дъжд и сняг и ураганен вятър, вследствие преминаването на циклона „Фредерик“ (бурята „Фредерик“) над северозападната част на Черно море, близо до делтата на р.Дунав. Посоката на вятъра в района на гр. Варна е била север-северозапад, температурите паднали под 5 градуса по Целзий, а силата на вятъра е била значителна, като можела да достигне до 30 метра в секунда (м/с) на 18.11.2023 г. (така приетата по делото метеорологична експертиза на вещото лице гл.ас.д-р В. Т., сектор „Прогнози“, НИХМ – филиал Варна).

Вследствие на тези екстремни метеорологични явления, на територията на града имало множество инциденти свързани с щети от вятъра и валежите. От 18.11.2023 г. по националните и местни медии са били отправяни предупреждения към гражданите за очакваните лоши метеорологични условия и за ограничаване на придвижванията в града. Считано от 02.00 ч. на 19.11.2023 г. със заповед №3991/19.11.2023 г. на кмета на Община Варна на територията на Община Варна е било въведено бедствено положение и е бил приведен в действие общинския план за защита при бедствия (като бедственото положение е продължило до 03.12.2023 г.). В тази обстановка на 18.11.2023 г. на тротоара пред административен адрес - гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“ №17, вследствие на значителната сила на вятъра се отчупил и паднал голям клон от намиращо се на отсрещния тротоар - пред административен адрес ул. „Алеко Константинов“ №10, дърво. Отчупеният клон се стоварил и затиснал преминаващата оттам Д. Р. М., като тежестта му (268 кг.) и събраната кинетична енергия при падането довели до множество и изключително тежки травми по тялото на пострадалата, включително и травми на гръбначния стълб и гръдния кош, несъвместими с живота, от които жената починала на място (така събраната по делото съдебномедицинска експертиза). Починалата Д. Р. М., на ** години към инцидента, е майка на ищеца С. М. П. (тогава на ** години), който е единствен неин наследник.

Установено е също така по делото, че от невъзвратимата загуба на найблизкия му човек (скъпа майка; родителят, който го е отгледал и с когото живее; получавал от майка си емоционална подкрепа, обич, грижа и закрила; разчитал на нея за всичко; получавал финансова помощ и подкрепа; градили бъдещи планове за живота и т.н.), ищецът е претърпял и продължава да търпи значителни емоционални страдания (стрес, тъга, липса, празнота, животът му коренно се променил, сменил града, затворил се, изолирал се, не могъл да се адаптира към живот без майка си и др.), като в житейски и човешки план загубата му е огромна, включително и предвид специфичния момент на 4 неговото личностно развитие и съзряване. Образуваното наказателно производство ДП №203/2023 г. по ОСлО на ОП - Варна за престъпление по чл.

123, ал.1 НК за причинена поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - смърт на Д. М., е било прекратено с постановление на прокурор в ОП -Варна от 14.01.2025 г. на осн. чл. 24, ал.1, т.1 НПК – деянието не съставлява престъпление.

Установено от доказателствата по делото е също и не се спори от страните, че процесното дърво е публична общинска собственост и се стопанисва от Община Варна (съгл. чл.61, ал.1,, ал. 2 и ал.4 от ЗУТ и чл. 3, ал.1 от ЗОС като част от уличното озеленяване и от зелената система на територията на Община Варна). Според заключението на вещото лице инженер - лесовъд Ж. И. по приетата съдебно-техническа експертиза и допълнителните пояснения на експерта в съдебно заседание се установява, че дървото е от вида „полски ясен“, на възраст около 70 години, при живот на тези дървета около 250 - 300 години, било е живо, здраво и добре облистено, без изсъхнали клони и увредени части. Височината му е била около 27,70 м., а отчупването е станало между 14,70 м. и 17,75 м. от земята, приблизително на височината на съседната пететажна сграда, която е от север (тази на №10).