Определение № 324 от 08.07.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. В., 05.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500117 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК .

Образувано е по частна жалба от Т. В. О.- Ц. против Определение №138 от 25.01.2024 г. постановено по гр.д. № 918 по описа за 2021 г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането на подалата частната жалба Т. В. О. за изменение на Решение №315 от 04.04.2023 г. в частта на присъдените разноски, с правно основание: чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че не е доволен от горепосоченото определение на Районен съдВ., постановено по гражданско дело № 918/21г., с което е отказано да бъде изменено решението по делото в частта за разноските, като посочва , че възражение за прекомерност на договореното възнаграждение е направено своевременно. Иска се да се отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и се намали присъденото адвокатско възнаграждение на ответната страна.

Постъпил е отговор на частната жалба от адв. пълномощника на ищеца, с поддържано становище за допустимост, но неоснователност, тъй като по делото са проведени няколко с.з.

,свързани с пътувания на представителя на страната, както и че размерът на заплатеното адв.

Възнаграждение е пропорционален на обема и естеството на извършените процесуални действия.

Излага , че спорът не може да бъде определен като такъв с ниска фактическа и правна сложност, поради което се иска съдът да потвърди определението на ВРС.

След като взе предвид събраните по делото доказателства Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на Т.О.– Ц. против М. В. С.. Иска се да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата, сумата от 10 000 лева , получена на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху сумата, от момента на настъпване на изискуемостта до окончателното изплащане и втори иск при условията на евентуалност , за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата исковата сума , с които неоснователно се е обогатила. Исковете са квалифицирани от ВРС като такъв по чл.55 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД.

ВРС е оттхвърлил основния иск, както и евентуалния и с решението си съобразно изхода на делото е осъдел ищцата да заплати на ответницата разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, съобразно представен списък на разноски.

По молба за изменение на решението в частта за разноските се е развило производство пред районен съд-В. по реда на чл.248 ал. 1 ГПК.

1

Ответната страна е представила отговор, с който оспорва искането за изменение на решението.

Въззивната инстанция констатира, че от диспозитива на постановеното решение по гр.д.№ 918/2021 г. по описа на ВРС е видно, че са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове, поради което е осъдил ищцата да заплати на ответната страна разноските по производството за адвокат в размер на 1800 лева , съобразно представения списък за разноски по чл.80 ГПК.

За да остави без уважение искането за изменение ВРС е приел, че по делото са предявени искове в условията на евентуалност за сумата от 10 000 лева. Предвид отхвърлянето и на двата иска е присъдил разноските на ответната страна в цялост, като е приел, че определения размер на посоченото в договора възнаграждение е съобразен с Наредба № 1 /09.07.2004 г.

При това положение не е спорно , че на ответната страна се дължат разноски. Спорен е размерът им.

Съгласно чл.2 ,ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Съобразно чл.7 от Наредбата при цена на иска 10000 лева минималното възнаграждение е 400 лева + 10 % за разликата от 1000 до 10 000 лева, или 1300 лева. Предявени са два иска при условията на евентуалност като всеки един е за 10 000 лева. Това означава 1300 + 1300 лева, което прави 2600 лева. Минималното адвокатско възнаграждение за предявените искове е 2600 лева. Т.е. договореното възнаграждение в размер на 1800 лева е под този размер и в никакъв случай не е прекомерно.

Поради съвпадане на изводите на ВРС и настоящата инстанция , определението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №138 от 25.01.2024 г. постановено по гр.д. № 918 по описа за 2021 г. на ВРС с правно основание: чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2