Определение № 476 от 23.07.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Перник, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500316 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от К. Д. Е., чрез адв. Б. К., със съдебен адрес: *** срещу определените в постановление от 14.03.2025г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите в размер на 1300,00 лева.

Жалбоподателя твърди, че така определеното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено, като се излагат съображения в тази насока. Сочи се и съдебна практика на настоящия съд.

Ответникът по жалбата е изразил становище за неоснователност на същата, като е изложил подробни съображения за това. Излага се, че претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В мотивите си, изложени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, ДСИ е мотивирал обжалваните действия, като е заявил, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00 лева общо за двамата взискатели не съставлява прекомерност, съобразно действителната и правна сложност на изпълнителното дело. Сочи се и това, че определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен със съдебната практика.

Окръжен съд – Перник, след като прецени доводите в жалбата и представените по делото писмени доказателства, намира жалбата за недопустима, по следните съображения:

Най-напред основателно се явява възражението на ответника по жалбата за недопустимост на жалбата поради просрочването й. Видно от материалите по делото е, че длъжникът е уведомен за определените разноски лично на 14.03.2025г., при което 1 установения двуседмичен срок изтича на 07.04.2025г. Жалбата е подадена на 08.04.2025г., т.е. един ден след изтичане на срока, поради което се явява просрочена и като такава следва да бъде оставена без уважение.

На следващо място, според чл. 435, ал.2,предл. последно ГПК и установената съдебна практика на ВКС длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните. Едва постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда (в т.см. Решение № 393 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 403/01.12.2008 г. по ч. гр. дело № 1762/2008 г. на ВКС V г. о.“).

Настоящия състав на съда споделя приетото от САС в Определение № 2633 от 7.08.2017 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3777/2017г., а именно: че приложение следва да намери приетото в т. 2 от Тълкувателно Решение № 3/2015 на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. д. № 3/2015 г., съгласно което използваният в чл. 435, ал. 2 от ГПК израз "постановление за разноски" следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

От друга страна обаче, за да бъде разгледана жалба срещу отказ на ЧСИ да намали по искане на длъжника адвокатския хонорар, респ. юрисконсултското възнаграждение (каквото по същество е приел, жалбоподателя), трябва да има надлежен акт на ЧСИ/ДСИ. Това е така, защото производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.

Горното, от своя страна, налага извода, че съдът може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден, т. е. длъжникът по изпълнението трябва да поиска от ЧСИ намаляването на адвокатското възнаграждение, а едва ако това му искане бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ/ДСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда (Определение № 148 от 4.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 626/2018 г., III г. о., ГК).

При това положение жалбата К. Д. Е., чрез адв. Б. К., срещу определените в постановление от 14.03.2025г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя не подлежат на обжалване и тъй като предмет на делото е единствено тази жалба, то същата следва да се остави без разглеждане.

С оглед изложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от К. Д. Е., чрез адв. Б. К., със съдебен адрес: *** срещу постановление от 14.03.2025г. на ДСИ, постановено по изп.

Дело № 148/2024г. по описа на СИС при ПРС, с което са определени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите в размер на 1300,00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при условията на чл. 275, ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3