Решение № 97 от 14.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20241800900192 по описа за 2024 година

Ищецът – „К. 87“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Т., общ.Б., област Софийска, ул.„И.В.“ № 3, чрез пълномощника си адв. С. Н. С. от САК е предявил против Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“ с ЕИК ******** обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и 2 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1. сумата от 197 000 /сто деветдесет и седем хиляди/ лева, представляваща просрочен остатък от главница по договор за паричен заем, сключен на 16.02.2023 год., с анекс от 01.03.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.08.2024г. до окончателното й изплащане;

2. сумата от 19 168.87 лева, представляваща изтекла мораторна лихва върху просрочена главница в размер на 197 000 лава, по договор за паричен заем, сключен на 16.02.2023 год., с анекс от 01.03.2023г., за периода от 01.12.2023 год. до 15.08.2024г.;

3. сумата от 4 432.50 лева, представляваща неизплатена просрочена възнаградителна лихва, договорена с анекс от 01.03.2023г. към договор за паричен заем от 16.02.2023г., изчислена в размер на 3% върху непогасен остатък от главница в размер на 197 000 лева, за периода от 01.03.2023г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.08.2024г. до окончателното й изплащане;

4. сумата от 437.20 лева, представляваща изтекла лихва за забава върху неизплатена просрочена възнаградителна лихва, договорена с анекс от 01.03.2023г. към договор за паричен заем от 16.02.2023г., изчислена в размер на 3% върху 1 непогасен остатък от главница в размер на 197 000 лева, за периода от 01.12.2023г. до 15.08.2024г.

Претендира и за направените по делото разноски, както и за направените съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар по обезпечителното производство - ч. т. д. № 170/2023 год., по описа на Софийски окръжен съд.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 16.02.2023 година, по силата на договор за паричен заем „К. 87“ ЕООД, като заемодател се задължил да предостави на Кооперация "КООПЕРАЦИЯ Т.“, за временно ползване сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, която ответникът се задължил да върне (чл.1 от договора). Страните уговорили срок за връщане на заемната сума до края на месец ноември 2023 година (чл.2, ал.3 от договора). Предвидена била и неустойка при забавено изпълнение, която се дължала от виновната страна в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % върху заемната сума (чл.6 от договора).

Ищецът сочи, че на 22.02.2023 година от банкова сметка на заемодателя - „К. 87“ ЕООД била преведена по банковата сметка на заемателя - „КООПЕРАЦИЯ Т.“ цялата сума от 200 000 (двеста хиляди) лева.

Ищецът твърди още в исковата си молба, че на 01.03.2023 година към процесния договор за паричен заем, описан по - горе, страните по делото сключили анекс, с който заемателят се задължил да заплаща възнаградителна лихва върху получената сума от 200 000 (двеста хиляди) лева в размер на 3 % годишно (чл.1 от анекса). Страните по сделката постигнали съгласие възнаградителната лихва от 3% да се заплати в края на м.ноември, заедно със заемната сума.

В срока по чл.2, ал.3 от договора ответникът върнал от получения паричен заем общо сумата 3 000 (три хиляди ) лева. Частичното погасяване на главницата от паричния заем станало по банков път и преди да настъпи падежа за плащане на договорната възнаградителна лихва. Останал невърнат остатък от заемната сума - главница в размер на 197 000 (сто деветдесет и седем хиляди ) лева.

Твърди се още от ищеца в исковата молба, че инициирал производство по реда на чл.

390 от ГПК за обезпечаване на настоящите искове, като на 29.07.2024год., му били издадени Обезпечителни заповеди с № 14 и № 15, по ч. т. д. № 170/2024 год., по описа на Софийски окръжен съд. На ответната кооперация били наложени обезпечителни мерки запор върху банкова сметка, за която впоследствие се установило, че е закрита, както и възбрана върху недвижими имоти. Обезпечителните заповеди били издадени, въз основа на Определение № 353/15.07.2024 год., по ч. т. д. № 170/2024 год., по описа на Софийски окръжен съд.

С определение № 545 от 17.10.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е приел, че в срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба и се е произнесъл по направените от ищеца с исковата молба доказателствени искания, като е насрочил и разглеждането на делото в открито съдебно заседание.

На 22.10.2024г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“ с ЕИК ********. След извършена служебна 2 проверка в пощенската станция на с.Т. съдът е установил, че отговорът на исковата молба е подаден в законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК, а именно на 16.09.2024г. С оглед на последното съдът е продължил процедурата по размяна на депозираните от страните книжа по делото, на основание чл.372 и 373 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът по делото Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“, чрез Председателя на същата – Ц.И.Х. е оспорил предявените от ищеца искове по основание и размер.

Ответникът твърди, че преведената на 22.02.2023г. по банковата му сметка от ищеца сума в размер на 200 000 лева не е преведена по договора за заем от 16.02.2023г. Независимо от това излага, че е върнал изцяло или отчасти заемната сума по договора. Прави евентуално възражение за прихващане с недължимо платена сума от него на ищеца в размер на 144 000 лева с ДДС по фактура № 0000000068/03.11.2021г. за жътва на силаж, ведно с лихвата за забава. Сочи, че няма извършена услуга срещу платеното по фактурата, а изпълнението е станало вече безполезно. Прави изявление за разваляне на сключения неформален договор за извършване на жътва – силаж.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, а при условията на алтернативност за уважаване на възражението му за прихващане. Претендира за направените по делото разноски.

Препис от отговора на исковата молба е изпратен на ищеца, на основание чл.372 от ГПК, който в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е представил допълнителна искова молба, с която е оспорил направените от ответника с отговора на исковата молба твърдения и възражения.

Изложил е, че вземането по фактура № 0000000068/03.11.2021г. е предмет на съдебен спор по друго дело. Твърди, че плащанията по сключен между страните друг договор за заем от 09.01.2023г., който бил погасен, били извършвани и след сключването на процесния договор от 16.02.2023г.

С допълнителната искова молба ищецът уточнява, че размера на претендираната от него законна лихва върху главницата от 4 432.50 лева е 437.20 лева, а не както е посочено в исковата молба.

Ищецът сочи още в ДИМ, че ответникът е осчетоводил фактура №

0000000068/03.11.2021г., включил е същата в дневниците си за покупки и в подадените справки – декларации по ДДС за съответния месец, както и че е заплатил и дължимото ДДС, което доказвало че услугата по фактурата е извършена.

Препис от допълнителната искова молба е изпратен на ответника, който в срока по чл.373, ал.1 от ГПК е депозирал по делото отговор на ДИМ, с който е оспорил всички твърдения на ищеца изложени в ДИМ.

Ответникът излага още, че по фактура № 0000000068/03.11.2021г. действително има образувано т.д.№ 255/2024г. по описа на СОС, но същото било образувано след направеното възражение за прихващане в настоящото съдебно производство. Излага, че ищецът неправилно отнасял направени от него плащания по процесния договор за погасяване на 3 задължения по фактури.

Твърди, че не са налице вреди за ищеца, претърпени в по-голям размер от предвидената в договора неустойка.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представените по делото договор за заем от 16.02.2023г. и анекс към същия договор от 01.03.2023г., че ищецът и ответната кооперация са сключили договор за заем на парична сума в размер на 200 000 лева, със срок на връщане на последната найкъсно до края на месец 11.2023г. Първоначално в договора е уговорено да не се дължи възнаградителна лихва върху предадената в заем парична сума, но с посочения по –горе анекс към договора от 01.03.2023г. е уговорена лихва в размер на 3% от заемната сума, платима при погасяване на заема до м.11.2023г.

Страните са уговорили още в договора за заем, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши по банков път. Уговорена е и неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заемната сума /чл.6 от договора/ в случай на забавяне от някоя от страните по договора при изпълнение на задълженията й по същия.

По делото от страна на ответника е представена фактура № 68 от 03.11.2021г., с която е фактурирано от ищеца възнаграждение за услуга извършена на ответника – жътва – силаж на 4 000 дка в общ размер на 144 000 лева с ДДС.

Не е спорно по делото обстоятелството, че преди сключването на процесния договор за паричен заем страните по делото са сключили договор за паричен заем на 09.01.2023г. в размер на 76 000 лева. Не се спори също така, че този заем е изцяло погасен.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. С., което установява, че на 22.02.2023г., К. 87 ЕООД е превело сума в размер на 200 000.00 лв. с получател Кооперация Т., от сметка с IBAN: BG32STSA 93001528807687 по сметка с IBAN: BG32RZBB 91551006755900, с основание: „временен заем“, представляваща заемната сума по договора за паричен заем от 16.02.2023г. предмет на исковата молба.

Вещото лице сочи още, че по счетоводни данни на ищеца, към 31.12.2023 г., неплатеният остатък от процесния заем е в размер на 197 000,00 лв., съгласно справка по сметка 498 Други дебитори на дружеството (л. 25 по делото). Към 31.12.2024 г. неплатеният остатък от процесния заем бил в размер на 182 000 лв., съгласно справка по сметка 498 Други дебитори на дружеството - таблица 1. Осчетоводяването на погасяванията по заема било правено по преценка на ищеца. Видно е още от експертизата, че по счетоводни данни на ответника към 10.02.2025г. неплатеният остатък за главницата по процесния заем бил размер на 6 650.00 лв., съгласно справка по сметка 499/1 - Заем. Осчетоводяването на погасяванията по заема било направено по преценка на ответника. В резултат от проверката от вещото лице при страните по делото се установявало, че няма никакво плащане на договорна/възнаградителна 4 лихва по процесния договор за заем.

По отношение на фактурата № 0000000068/03.11.2021г. вещото лице сочи, че ако се приеме, че доставката описана във фактурата № 0000000068/03.11.2021г. е извършена, то счетоводното отразяване на фактурата при ищеца било правилно и редовно. Съгласно дневник на продажбите, справка-декларация за ДДС и уведомление за постъпили данни от справката-декларация за м. 11.2021 г. на ищеца се установявало, че за м. 11.2021г. ищецът К.

87 ЕООД декларирал извършена продажбата по облагаема доставка с данъчна основа 120 000 лв., като декларирал ДДС за продажби в общ размер на 24 000.00 лв. (представляващ ДДС по фактура 68/03.11.2021 г.).

По информация от счетоводството на ответника, доставката по процесната фактура все още не била получена при ответника. Вещото лице уточнява, че с оглед обстоятелството, че не е съставян приемо-предавателен протокол за приемане на доставката по фактура № 0000000068/03.11.2021 г., каквото е изискването на ЗДДС за установяване наличие на настъпило данъчно събитие, то счетоводното отразяване на фактурата при ответника било правилно и редовно - т.е. фактурата била осчетоводена като фактура за аванс.