Решение № 14 от 14.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Смолян, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500575 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 7546/04.09.2025г. от Община С. представлявана от Н. М. – кмет, чрез адв. С. Н. срещу Решение 407/20.08.2025г., по гр. д. № 1540 по описа за 2025г. на РС - Смолян.

Жалбоподателят оспорва решението в осъдителната част, с твърдение за неправилност, поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Твърди, че за периода от 24.12.2021 г. до 12.04.2022 г. сключен Браншови колективен трудов договор /БКТД/ не е имало.

Предходният БКТД действал до 23.12.2021 г., а за периода от 02.01.2022 г. до 01.09.2022г. сключен Колективен трудов договор /КТД/ между община С. и Синдикалната организация не е имало. КТД за 2020/2021 г. е влязъл в сила на 01.01.2020 г. и е със срок на действие до 01.01.2022 г. КТД за 2022 г. е влязъл в сила на 01.09.2022 г. С Определение № 240/12.03.2025г., районният съд е посочил в проекта си за доклад тези доводи на ответника. Въвежда се оплакване за липса на мотиви, защо съдът е уважил предявения иск за целия исков период 19.12.2021 г. до 19.07.2024 г., приемайки сумите по т. 1 и т. 2 от заключението на ССЕ, без приспадане на периода в който се твърди да е нямало действащ БКТД и КТД.

За да уважи предявените искове, съдът приел, че БКТД има задължителна сила по отношение на Община С. предвид факта, че ищцата е 1 член на съответната синдикална организация към КНСБ, а общината е страна по КТД на ниво предприятие. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 57 от КТ, КТД има действие спрямо работници и служители, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Прието било, че по силата на чл. 3 от КТД /сключен между Община С. и ищцата/, следва да се прилагат поблагоприятните условия, регламентирани в КТ и договорени на браншово ниво. Твърди, че тези разпоредби не са достатъчно условие процесния БКТД да има задължителната сила по отношение на Община С.. Видно било от разпоредбата на чл. 3 от КТД, че страните са уговорили, че постигнатите договорености при подписване на КТД са резултат от преговорите между страните, съобразно установените в КТ и договорените на национално и браншово ниво по-благоприятни условия, и се прилагат по отношение на всички членове на синдикалната организация. Този член не съдържа поето задължение за бъдещо прилагане на условията по БКТД. Липсвало и споразумение, по какъв начин работодателят в лицето на общината ще бъде уведомяван за тези условия, договорени в правоотношения, по които същият не е страна.

На следващо място, непроизнясането на съда по въпроса за периодите от време, в които БКДТ и КТД не са действали, имало отношение към размера на присъдените суми.

Открива вътрешно противоречие в мотивите на постановеното решение. От една страна, ако КДТ на ниво предприятие не е действал, то спорния чл. 3 от него не би бил действаща разпоредба. От друга страна, ако в конкретен период от време няма действащ БКДТ, то не са налице поблагоприятни условия спрямо ищцата, които Община С. да прилага.

От настоящата инстанция се търси отмяна на атакуваното решение и постановяване на такова, с което да се отхвърлят предявените искове.

Претендират се разноски.

С Отговора на въззивната жалба, същата се оспорва като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение се определя като законосъобразно, мотивирано и постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд е постановил решението при нарушение на процесуалните правила се квалифицира като неоснователно. Релевира се, че районният съд е обсъдил всички относими възражения на страните, като правилно приел, че през процесния период действително е бил в сила БКТД за отрасъл „З.“, който намира приложение и спрямо общинските структури, в които се полага труд от медицински специалисти.

Твърди се, че жалбоподателят погрешно е приел, че не дължи плащане на разликите във възнаграждението поради липса на членство в организациите - страни по БКТД. Това становище се определя за противоречащо на практика на ВКС. Навежда се аргумента, че съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 КТ, както и чл.

4 от БКТД за отрасъл „З.“, всички лица - упражняващи трудова дейност в 2 звена от системата на детското и училищното здравеопазване са обхванати от действието на договора. Фактът, че работодателят е община, а не държавно лечебно заведение, не изключвал приложимостта на БКТД, тъй като предметът на дейност е идентичен - предоставяне на здравни грижи.

Присъждането на законна лихва се определя като правилно. Задължението за плащане на трудово възнаграждение е периодично и става изискуемо ежемесечно - съгласно чл. 270, ал. 2 КТ. Неплащането в срок поражда забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, без да е необходимо покана. Като голословно се определя твърдението, че ищцата е получила всички дължими суми. Представената ведомост за заплати доказала, че ищцата е получавала възнаграждение под минималния размер, договорен по БКТД.

От настоящата инстанция се иска да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение въззивната жалба на Община С. срещу Решение № 407/20.08.2025г. по гр.д. № 1540/2024 г. на PC – Смолян, както и да потвърди изцяло същото, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа въззивната жалба. В писмена защита, ответната страна излага доводи и съображения за правилност на първоинстанционното решение, като поддържа, че същото следва да бъде потвърдено.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ищцата е предявила против ответника обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 59 КТ и чл. 86 ЗЗД, с които е поискала Община С. да бъде осъдена да заплати сумата 4375.00 лв., която се формира както следва:

1. сумата от 4085,00лв., представляваща разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по КТД отрасъл “З.“ 2020- 2022 г.,2022-2024 г. ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

2. сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за забава върху разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по КТД отрасъл „З.“ 2020-2022 г., 2022-2024 г., от датата на изискуемостта на всяко вземане - 8-то число на следващия месец за времето от 19.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба;

3. сумата 200.00 лв., представляваща дължима разлика за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на периода от 19.12.2021 г. до 01.04.2024 г.;

4. сумата 90.00 лв., представляваща обезщетение за забава върху 3 неизплатеното допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане 18-то число на следващия месец за периода от 19.12.2021 г.до 01.04.2024 г.

Ответникът оспорва претенцията. Признава, че ищцата е работила по трудово правоотношение в твърдяното от нея качество и времеви период.

Твърди, че предявените искове са неоснователни и недоказани.

Първоинстанционният съд е счел, че страните са обвързани от КТД в отрасъл „З.“, тъй като ищцата е член на синдикалната организация на медицинските специалисти от детските заведения, училища и „Д. К.“ към КНСБ, а Община С. е страна по Колективни трудови договори от 06.12.2018 г., от 24.09.2020 г., от 01.09.2022 г., последният валиден до 01.09.2024 г. , сключени между кмета на Община С. като работодател и Синдикалната организация на медицинските специалисти от детските заведения, училища и „Д. К.“ към КНСБ - синдикат, в който членува ищцата. Съгласно чл. 57, ал. 1 КТ, колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. По силата на чл. 3 от КТД, сключен между кмета на Община С. и Синдикалната организация, следва да се прилагат по-благоприятните условия, регламентирани в КТ и договорените на национално и браншово ниво по отношение на медицинските специалисти членове на синдикатите -страна по договора.

С обжалваното решение РС – Смолян е осъдил Община С. да заплати на С. А., ЕГН **********, следните суми: сумата от 3 677.65 лв. - главница, представляваща разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по КТД отрасъл “З.“ за периода 19.12.2021 г. до 01.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 19.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 100.00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от датата на изискуемостта на всяко вземане -8-то число на следващия месец за времето от 19.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 19.12.2024 г., сумата от 200.00 лв. –главница, представляваща разликата между изплатеното допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и полагащото се по КТД отрасъл “З.“ за периода 19.12.2021 г. до 01.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 90.00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане - 18-то число на следващия месец за периода от 19.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда19.12.2024г. Съдът е отхвърлил предявеният от С. А., иск за осъждане на ответника да заплати разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по КТД отрасъл “З.“ за периода 19.12.2021г. до 01.04.2024 г. в частта за разликата над сумата от 3 677.65 лв. до претендирания размер от 4085.00 лв. , като неоснователен и недоказан. Със същото решение Община С. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд 4 Смолян държавна такса върху уважените искове в общ размер на 297.10 лв., както и 200.00 лв. разноски за вещо лице, както и да заплати на С. А. направените разноски по водене на делото в размер на 545.38 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. С решението, С. Д. е осъдена да заплати на Община С. разноски в размер на 13.65 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Не се оспорват следните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд: че между страните е налице трудово правоотношение породено от Трудов договор №89/01.12.2010г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „М. ф.“ с работно място ПМГ „В. Л.“ - С.., считано от 01.12.2010 г., с основна работна заплата 384.00 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит над 14 година- 14%. С последващо в хронологичен аспект, Допълнително споразумение № 05-129/19.04.2024 г., бил изменен трудовия договор, като размера на индивидуалната месечна заплата възлиза на 1450.00 лв., считано от 01.04.2024 г. и размерът на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 31 г. и се определя на 31 %. Няма спор, че ищцата е член на Синдикалната организация на медицинските специалисти от детските заведения, училища и Д. К. към КНСБ - С. в периода 01.01.2011 г. до 20.12.2024 г. и редовно е заплащала членски внос. Не се оспорват и кредитираните от районния съд експертни изводи, от които се установява, че процесните главница и обезщетения за забава върху нея са в претендирания им размер.

Разпечатката съдържа 38 от 145 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22abafed-c17a-4f31-bdc0-51a073a87984