Решение № 221 от 26.06.2026, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 273/2026
- Вид
- Решение № 221
- Подписан
- 26.06.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.68 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.68, ал.1, т.3 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.275, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.281, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.413, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 221 гр. Шумен, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200273 по описа за 2026 година
Производство по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27- 2500231/17.12.2025г. на Директор на Дирекция "ИТ" - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на "Н. В.С." ЕООД с ЕИК 202756436, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.3 и чл.12, ал.1, във връзка с чл.11б, ал.1, т.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр.102/2009г./ Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно – издадено в нарушение на материалния закони при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Счита, че не е осъществено вмененото нарушение, доколкото лицето не е полагало труд на въпросния обект. Излага и доводи, че лицето не говори и не разбира български език, а по време на проверката не му е осигурен преводач от български на узбекски език. В съдебно заседание се явява преупълномощен процесуален представител – адв. В.П. от ШАК, който изцяло поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на направените в производството разноски.
За административно-наказващият орган, издал НП, се явява ст. юрисконсулт, редовно упълномощен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди НП като представя подробни писмени бележки.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 15.10.2025г. свидетелите М. А. Я. и Р. А. И. – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен посетили строителен обект в Шумен „Реконструкция на канализация по ул. Тича 1 и нова канализация по ул. Ген. Ганецки – гр. Шумен“ около 10 часа. Възложител на обекта била Община Шумен, а строител – „Н. В.С.“ ЕООД гр. София. На място, на обекта заварили пет лица да работят – един машинист, който управлявал багер и още четири лица, които ръчно извършвали изкопни работи с лопата. При самото пристигане на строителната площадка на свидетелите Я. и И., лицата, извършващи ръчни изкопни работи, първоначално тръгнали към тях, но едното лице се отделило от групата и поело в неизвестна посока.
Свидетелите Я. и И. опитали да идентифицират трите лица и установили, че не говорели български език. От багериста, свидетелите разбрали, че били узбекски граждани.
Инспекторите от Д “ИТ“ гр. Шумен дали на трите лица да попълнят декларации по Закона за трудовата миграция и трудова мобилност на узбекски език. Трите лица попълнили собственоръчно декларациите. Свидетелите Я. и И. опитали да идентифицират трите лица, но последните не представили документи за самоличност. Комуникацията с трите лица – узбекски граждани, свид. Р. И. осъществил на руски език с един от тях, който знаел малко руски. Свидетелите разбрали в кой хотел са отседнали, защото от декларациите установили, че не са за първи ден на строителния обект. Свидетелите Я. и И. повикали служители от „Миграция“ и заедно с тях отишли до хотел „Н.“ за допълнителна информация. От рецепцията на хотела представили единствено списък с имена. Там, в хотела нямали данни от паспорти. След обяд, на 15.10.2025г., свидетелите Я. и И., този път със служители от „Миграция“ се върнали отново на обекта и заварили и четиримата узбекистанци.
Първоначално и четиримата твърдели, че нямат документи за самоличност у тях, но при поискване от униформените служители от „Миграция“, представили документите си за самоличност. Свидетелите Я. и И. сравнили представените им документи, с попълнените преди обяд, декларации и установили, че декларациите, които попълнили са с други имена, несъответстващи на реалните. Едно от тези четири лица било лицето М.М.Х., което попълнило декларация след като представило документ за самоличност. Това лице попълнило само една декларация, тъй като при първата проверка – преди обяд това било лицето, което поело в неизвестна посока. М.Х. попълнил собственоръчно декларацията, която му била дадена на узбекски език. В декларацията на основание чл.68, ал.1, т.3 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност, М.Х. на 15.10.2025г. в 15,30 часа, декларирал, че работи за Н. Ви от 09.10.2025г. с работно време от 08,00 до 17,00 часа, с почивни дни събота и неделя, размер на заплата 40 лв. От инструктажната книга на дружеството „Н. В.С.“ ЕООД, свидетелите констатирали, че на 15.10.2025г. работника М.Х. бил допуснат до работа на обекта без да му е проведен и документиран начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Трудов договор за това лице от дружеството бил представен на проверяващите, двустранно подписан от работодателя и работника, но в договора нямало вписана дата и не бил регистриран в НАП.
В хода на проверката, на 10.11.2025г. било снето писмено обяснение на основание чл.4022, ал.1, т.2 от КТ от упълномощено от управителя на дружеството, лице – И.М.С., в които посочил, че тези четири лица той не ги познавал и не са служители на фирма „Н.
В.С.“ ЕООД, поради което нямат инструктаж.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол № ПР2541006 от 14.11.2025г., връчен на упълномощеното от управителя, лице И.С. на 14.11.2025г.
На същия ден, 14.11.2025г. свид. М. Я. съставил срещу дружеството АУАН № 272500231, в присъствието на упълномощеното от управителя, лице И.С., на който е и връчен.
Актосъставителят приел, че дружеството в качеството му на работодател не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че на 15.10.2025г. е допуснал до работа в обект - строеж „Реконструкция на канализация по ул.
2
Тича и нова канализация по ул. Ген. Ганецки – гр. Шумен“ лицето М.Х., роден на 14.06.1983г., гражданин на трета държава /Узбекистан/, без да му е проведен и документиран по установения ред първоначален инструктаж по БЗР, с което е нарушило чл.3 и чл.12, ал.1, във вр. с чл.11б, ал.1, т.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр.102/2009г./ При връчването не били отразени възражения. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. След съставяне на АУАН в Дирекция „ИТ“ гр.
Шумен било представено заверено копие от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, където било вписано, че на М.М.Х. бил проведен начален инструктаж на 19.11.2025г.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.415в, ал.1 от КТ на "Н. В.С." ЕООД с ЕИК 202756436, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.3 и чл.12, ал.1, във вр. с чл.11б, ал.1, т.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г., предвид отстраняване на нарушението.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. М. А. Я. - актосъставител и участник в проверката, свид. Р. А. И. – участник в проверката, както и от приетите и приложени по делото, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: При извършената проверка настоящата инстанция не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ е предвидено, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
В разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ пък е предвидено, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Законът за здравословни и безопасни условия на труд предвижда общи и конкретни задължения за работодателите, осигуряващи изпълнение на принципите, прогласени в чл.1, ал.2 на закона. Съгласно чл.275, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. А съобразно чл.281, ал.1 от КТ всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.
Това задължение е доразвито и детайлизирано в подзаконов нормативен акт – Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на 3 здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл.3 от Наредбата е предвидено, че работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл.12, ал.1, т.1-4 от Наредбата, начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл.11, ал.1, т.1-5 с оглед запознаването им със: 1. основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; 2. вида и характера на извършваната работа; 3. специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4. изискванията към тяхното поведение и същият следва да бъде проведен преди лицето да започне да изпълнява трудовите си функции, а съгласно чл.11б, ал.1 от същата наредба инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в книги за инструктажи и в електронни документи.
Настоящият състав намира, че е осъществен състава на описаното в акта и в наказателното постановление нарушение. Намира за установено по делото, че лицето М.М.Х. е бил допуснат до работа в обекта, като не му е проведен начален инструктаж в деня на постъпването му на работа, както го задължава разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-2.
Дружеството – жалбоподател не оспорва факта, че на лицето не е бил проведен начален инструктаж, но излага, че същото не е наемано на работа в обекта, не са налице трудово-правни отношения, поради което и не е налице и задължение за провеждане на начален инструктаж. Излагат се твърдения, че между дружеството - работодател и М.Х. е имало сключен трудов договор без дата, за който не е подавано уведомление до НАП, но уговорката е била да работи след успешно приключване на процедурата по издаване на разрешението му за пребиваване в България по предвидения в закона, ред. Дружествотожалбоподател сочи, че в конкретния случай сключването на трудов договор с чужденеца – М.Х. е било необходимо именно с оглед даване ход на процедурата по получаване на разрешение за продължително пребиваване на лицето и съответно възможността същото да постъпи на работа на един по-късен етап.