Решение № 5309 от 26.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5309 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100511148 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 8633 от 27.07.2022 г. СРС, 29 с-в, по гр.д.№ 51737/2021 г. е отхвърлил предявения от Ю. А. З. срещу Р. Д. И. иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на Р. Д. И. сумата в размер на 3 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от причинена лека телесна повреда със законната лихва върху главницата от 03.07.2007 г. до окончателното изплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 06.10.2011 г. по гр.д.№ 56419/2010 г. на СРС, 42 с-в.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-Ю. А. З. с оплаквания, че същото е неправилно.Въззивникът твърди, че от събраните по делото доказателства е установено, че в периодите от 19.02.2013 г. до 27.03.2015 г. са минали повече от две години и изпълнителното дело е перемирало, след което дори и погасителна давност да не е текла до 26.06.2015 г., от 27.03.2015 г. до 22.01.2018 г. делото е перемирало още веднъж.Поддържа становище, че валидни изпълнителни действия могат да съществуват единствено във висящ процес, а не по 1 прекратено по силата на закона изпълнително дело.Излага доводи, че постановеното решение противоречи на ТР № 2/2013 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че нова погасителна давност за вземането тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие и че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право.Излага твърдения, че перемпцията означава край на възможността да се упражнява държавна принуда по конкретното дело и действията, предприети по перемирано изпълнително дело, не прекъсват давността.По делото е установено, че от 19.02.2013 г. до 27.03.2015 г. по изп.д.№ 168/2012 г. по описа на ЧСИ М.М. не са предприемани изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и независимо от това дали оттогава или от момента на последното валидно изпълнително действие, към момента на предявяване на иска давността за вземането е изтекла.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- Р. Д. И. оспорва същата.Твърди, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ и дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.Новото искане прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело.Излага доводи, че последиците при перемцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер и че изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.Твърди, че перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право.Моли съда да потвърди обжалваното решение.В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия е заявил, че няма претенции за разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по 2 делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.Ищецът- Ю. А. З. твърди, че по силата на решение № 58/03.06.2011 г. по гр.д.№ 56419/2010 г. на СРС, 42 с-в, е осъден да заплати на Р. Д. И. сумата от 3 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от причинена лека телесна повреда със законната лихва върху главницата от 03.07.2007 г. до окончателното й изплащане, като въз основа на решението е издаден изпълнителен лист и на 15.02.2012 г. е образувано изп.д.№ 168/2012 г. по описа на ЧСИ М.М..Твърди, че в продължение на повече от две години-от 19.02.2013 г. до 27.03.2015 г. по посоченото изпълнително дело не са предприемани изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС новата погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителното производство, започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие-в случая от 19.02.2013 г.Изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение и вземането по него се погасява с общата 5-годишна давност, поради което същата е изтекла на 19.02.2018 г.Въпреки това ответникът продължава да търси процесните задължения, а по изпълнителното дело се предприемат изпълнителни действия.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от причинена лека телесна повреда със законната лихва върху главницата от 03.07.2007 г. до окончателното изплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 06.10.2011 г. по гр.д.№ 56419/2010 г. на СРС, 42 с-в.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че след 2013 г. са извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, поради което същата е започнала да тече на 25.01.2021 г.Твърди, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не погасява самото вземане, което продължава да съществува и няма пречка за образуване на ново изпълнително дело преди изтичане на 5-годишната давност за самото вземане.Твърди, че искането за извършване на изпълнителни действия по служебен почин на съдебния изпълнител, на когото взискателят е възложил правомощия по чл.18 ЗЧСИ е доказателство, че той не е загубил интерес от 3 принудителното изпълнение.

На 06.10.2011 г. СРС, 42 с-в, по гр.д.№ 56419/2010 г. е издал изпълнителен лист въз основа на решение № 58/03.06.2011 г. за осъждане на Ю. А. З. да заплати на Р. Д. И. сумата от 3 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от причинена лека телесна повреда със законната лихва върху главницата от 03.07.2007 г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на изпълнителния лист на 15.02.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20127860400168 по описа на ЧСИ М.М..

С молба вх.№ 03583/19.02.2013 г. взискателят Р. Д. И. е поискал от ЧСИ да насочи изпълнително изпълнение върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба вх.№ 3497/27.03.2015 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши справка за актуалното имотно състояние на длъжника и да пристъпи към принудително изпълнение.

С молби вх.№ 1366/22.01.2018 г. и вх.№ 4637/24.04.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки на длъжника.

На 30.04.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД.

С писмо вх.№ 5114/13.05.2019 г. „УниКредит Булбанк“ АД е уведомил ЧСИ, че е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в посочената банка.

С молба вх.№ 477/25.01.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

С молба вх.№ 7147/13.09.2021 г. длъжникът Ю. З. е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С постановление от 14.09.2021 г. ЧСИ М.М. е постановил прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила решение и приложимата погасителна давност е 5годишна съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД.Съдът е приел, че разрешението, дадено с 4 т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.Приел е, че към момента на образуване на изпълнителното дело е действало ППВС № 3/1980 г. и с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело давността е била прекъсната съгласно чл.116, ал.1 ЗЗД и не е текла, докато производството е било висящо.Съдът е приел, че в хода на изпълнителното производство давността е прекъсвана многократно с подаване на молба за извършване на изпълнително действие, съответно с извършването на такова, както и че всяко ново искане прекъсва давността и след настъпване на перемпцията.Последното действие на взискателя, довело до прекъсване на давността, е извършено на 25.01.2021 г., като същото е предприето преди изтичане на 5-годишния давностен срок, поради което вземането на кредитора не е погасено по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл.439, ал.2 ГПК/.Ищецът се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност след последното валидно изпълнително действие-19.02.2013 г., като твърди, че давността е изтекла на 19.02.2018 г., поради което искът се явява допустим.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, поради което по отношение на процесното вземане е приложима 5годишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.

Изпълнителното дело е образувано на 15.02.2012 г., като на 19.02.2013 г. взискателят е поискал налагане на запор, като до 19.02.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия и изпълнителното дело е перемирало на 20.02.2015 г.Т.е. към момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. изпълнителното дело не е било висящо.Съгласно разясненията, дадени с т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече 5 давност на основание чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ППВС № 3/1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е висящо.Когато преди 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД.В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до този момент се прилага чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на ТР, с което постановлението е обявено за загубило сила.При изпълнителни дела, вече прекратени към 26.06.2015 г. срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.Т.е. в случая към момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. изпълнителното дело не е било висящо и нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, т.е. от 20.02.2015 г., която до 22.01.2018 г., когато взискателят е подал искане за налагане на запор, което прекъсва давността, не е била изтекла.Ново прекъсване на давността е извършено и с последващо искане за налагане на запор на 24.04.2019 г., на 13.05.2019 г., когато е наложен запор върху банковите сметки на длъжника и на 25.01.2021 г., поради което към посочения от ищеца момент-19.02.2018 г., респ. към датата на подаване на исковата молба-03.09.2021 г. погасителната давност не е изтекла и предявеният иск се явява неоснователен.