Решение № 3147 от 23.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 3147 гр. Пловдив, 23.07.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 01.07.2019 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19295 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл.

535 от ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от „НИС Петрол“

ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Никола Вапцаров“ № 51 А против Д.Д.Ф., ЕГН: **********,***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл.

415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 560 лв. – главница по запис на заповед от 02.02.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15000/2017 г.- ХІ ти състав по описа на РС- Пловдив. Претендират се и разноски в заповедното и настоящото исково производство.

В исковата молба се твърди, че на 02.02.2016 г., ЕКСИСТ БЪЛГАРИЯ ЕООД издал в полза на ищеца запис на заповед, по силата на който неотменимо и безусловно, се е задължил да плати на предявяване сумата от 12 000 лв. Записът на заповед би авалиран от ответника като бил предявен на

02.02.2016 г., както на издателя, така и на авалиста. С оглед липсата на плащане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за част от сумата 3560 лв., по което е образувано ч.гр.д. № 15000/2017 г.- ХІ ти състав по описа на РС- Пловдив и заявлението против издателя и авалиста е уважено. С оглед липсата на възражение от страна на издателя на записа на заповед по отношение на него същият е влязъл в сила.

Постъпило е възражение от авалиста – ответник в настоящото производство и искане за спиране на образуваното изпълнителен дело. На 08.11.2017 г. ищецът получил разпореждане с указания за предявявяване на иск за установяване на вземането по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че записът на заповед съдържа всички законови реквизити, като не се сочи наличие на каузална сделка. На основание изложените доводи се моли предявеният иск да се уважи и се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Твърди, че процесният запис на заповед обезпечава сключен между НИС ПЕТРОЛ ЕООД и Екосист България ЕООД договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти от 16.12.2015 г. При подписване на договора по искане на ищцовото дружество била издадена като обезпечение по същия и запис на заповед, авалиран от ***я на дружеството, който към датата на подписване на договора бил трето лице ***. След като през януари 2016 г. ответникът станал *** на дружеството Екосист България ЕООД отново по настояване на ищцовото дружество бил подписан запис на заповед, като това бил процесният запис на заповед.

Предходният запис на заповед от 16.12.2015 г. бил върнат. Посочва се, че записът на заповед от 02.02.2016 г. не е подписан на самостоятелно основание, а като обезпечение на задълженията по горепосочения договор. Твърди се, че всички задължения по договора за продажба на нефтопродукти са изпълнени, като изплатените суми надхвърлят сумата от 12 000 лв. по записа на заповед. Освен това се сочи, че ответникът има качеството на поръчител и по отношение на него следва да се приложи разпоредбата на чл. 147 ЗЗД и съответно искът да се отхвърли с оглед непредявяването му в преклузивния 6 месечен срок от падежа на задължението. С оглед неоснователност на главната претенция, се твърди, че следва да се отхвърли и тази за законна лихва и съответно искането за присъждане на разноски. На основание изложените доводи се моли предявеният иск да се отхвърли.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:

Прието е като доказателство ч.гр.д. № 15000 по описа за 2017 г. на ПРС, видно от което по искане на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника и Екосист България ЕООД при условията на солидарна отговорност за сумата от 3560 лв. – главница, представляваща частична претенция по запис на заповед, целия за сумата от 12 000 лв., издаден на02.02.2016 г. в гр. Пловдив от Екосист България ЕООД и авалиран от ответника и предявен за плащане на издателя и на авалиста, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 71,20 лв. и адвотско възнаграждение в размер на 350 лв. Против заповедта за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника Д.Д.Ф., което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящите искове. Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок, поради което и с оглед наличието на правен интерес се явяват допустими.

От представените доказателства се установява, че на 02.02.2016 г. Екосист България ЕООД, представлявано от *** Д.Д.Ф. е издал запис на заповед в полза на ищеца НИС ПЕТРОЛ ЕООД за сумата от 12 000 лв. с падеж на предявяване, като ответникът е авалирал задълженията по записа на заповед. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя и на авалиста на 02.02.2016 г. Не се твърди в настоящото производство от ответниците, нито се установява да е налице нередовност на записа на заповед, която да обуславя неговата нищожност, нито такава се установява от съда с оглед задължението му служебно да прецени дали са налице всички изискуеми реквизити на записа на заповед. Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието "запис на заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.

При проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити.

Ответникът е направили възражение за наличие на каузално правоотношение – договор за доставка на горива, за обезпечение на плащанията по който е издаден от него в качеството му на *** на Екосист България ЕООД към този момент процесния запис на заповед. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, като твърди, че вземането спрямо него, като поръчител се е погасило с изтичането на

6 месечния преклузивен срок от падежа на записа на заповед т.е. 6 месеца след 02.02.2016 г. В решение № 120 по т.д.№ 988 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право, установен с разпоредбите на чл.147 и чл.148 ЗЗД, не намира нормативна опора в правния режим на менителничното поръчителство, уредено в чл.483 – чл.485 ТЗ.Независимо от общата си с поръчителството обезпечителна функция, авалът е самостоятелна сделка и задължението по същия е неакцесорно спрямо главното задължение,което обезпечава.Единственото изключение е изрично уредено в чл.485 ал.2 in fine ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста.Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството, при авала един и същ документ материализира волеизявленията,които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Приема се, че предвид неакцесорността му към каквото и да било друго задължение, което обезпечава, дори да би бил учреден като обезпечение на обезпечението, последици на чл.147 ал.1 ЗЗД по отношение авала не биха били приложими. Интересът на кредитора в конкретния случай е бил да се сдобие с две независими едно от друго обезпечения, респ. да избегне последиците от погасяване на поръчителството, в случай че не би предявил иска си срещу длъжника в преклузивния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД.Такъв правен интерес не е в противоречие със закона и добрите нрави.

Съдебната практика приема,че погасяването на поръчителството,на основание чл.147 ал.1 ЗЗД, не предпоставя погасяване и задължението на авалиста, независимо че авалът, аналогично на даденото поръчителство от същото лице, обезпечава същото каузално правоотношение. Предвид така изложеното съдът счита, че възраженията на ответника за погасяване на задълженията му на основание изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД са неоснователни.

Относно възраженията на ответника за извършени плащания по каузалната сделка, с които се сочи, че са погасени и задълженията по договора за продажба на нефтопродукти, то следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика авалистът не може да оспорва задължението си, като противопоставя абсолютните / освен досежно формата / и относителните възражения на длъжника / издател на записа на заповед /по каузалното правоотношение, обезпечавано със записа на заповед, освен ако самият не е страна по същото, или когато се позовава на недобросъвестност при придобиването на ефекта или злоупотреба с право от страна на хонората. В практиката на ВКС се приема, че поемателят е недобросъвестен, когато търси плащане по ценната книга от авалиста, след като знае за личните възражения по каузалното правоотношение на длъжника, които се свеждат най-често до това, че вземането е погасено от страна на самия издател чрез някой от погасителните способи: плащане, компенсация, новация, цесия, погасителна давност и прочие/ Р №92/06.07.2017 г. по т.д. № 569/2016 г. на Първо т.о. на ВКС/, т.е. обявяването в несъстоятелност и/или заличаването на търговското дружество издател в ТР не попадат в тези хипотези и не изключват отговорността на авалиста / в настоящата хипотеза: и *** на ТД-издател на процесния запис на заповед/ . В случая ответникът твърди, че към периода към който той е бил *** на Екосист България ЕООД, дружеството не е имало непогасени задължения към ищцовото дружество. Въпреки че изрично не се посочва, че е налице злоупотреба с право или недобросъвестност от страна на ищеца, то съдът е длъжен с оглед изложеното да даде правна квалификация на направените искания и възражения.

С оглед допустимостта на възраженията на ответника, касаещи каузалното правоотношение, то съдът следва да прецени дали е налице недобросъвестност от страна на ищеца, изразяваща се в обстоятелството, че към периода, към който ответникът е бил *** на Екосист България ЕООД, последното дружество не е имало непогасени задължения по каузалното правоотношение, както и с оглед погасяване чрез плащане. За да се прецени това обстоятелства съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства.

От приетата по делото, като доказателство справка в Търговския регистър съдът установява, че ответникът Д.Д.Ф. е бил вписан като *** на Екосист България ЕООД за периода от 26.01.2016 г. до 28.09.2016 г.

На 16.12.2015 г. между ищцовото дружество в качеството на продавач и Екосист България ЕООД в качеството на купувач е сключен договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти с предмет продажба на нефтопродукти – горива посредством кредитни карти, издадени от Продавача. Договорът е сключен за период от една година от датата на подписването му, като е предвидено, че ако никоя от страните не информира другата страна, преди изтичането на договора, за намерението си да го прекрати, валидността на договора се удължава автоматично за още една година, при същите правила и условия. Доколкото липсват твърдения и доказателства по делото за прекратяването на този договор преди изтичането на една година от подписването му, то съдът приема, че договорът е със срок до 16.12.2017 г.

В т.5.2. от договора е предвидено, че с оглед обезпечаване задълженията на клиента за заплащане на горивата, купувачът се задължава да внесе еднократно предварително определена сума, която да служи за депозит в полза на продавача. Депозитът се приема за обезпечение на определена част от кредитния лимит и следва да бъде поддържан за срока на действие на договора. Предвидено е алтернативно задължение за предоставяне на друг вид обезпечение – оригинал на банкова гаранция, издадена от първокласна търговска банка, предварително одобрена от Продавача за сума в размер на депозита. В договора е уговорен срок за плащане на задълженията по фактурите – 30 дни от датата на издаване на фактурата. Към договора са подписани от страните и общи условия за издаване на дебитни и кредитни карти, както и Приложение 1 със списък на моторни превозни средства на купувача, Списък на бензиностанциите на купувача, Приложение 5 – искане за издаване на кредитна карта, Приложение 6 – протокол за предаване и приемане на карти.