Решение № 217 от 18.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20255300502980 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: ***, против Решение № 3249/27.06.2025г., постановено по гр. д.№ 22306/2024 г. по описа на РС- Пловдив, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Г. Д., ЕГН **********, извършено със Заповед № 52/04.11.2024 г. на директора на „Летище Пловдив“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „*********“ и работодателят е осъден да му заплати обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за оставането му без работа поради уволнението през периода 05.11.2024г. - 5.05.2025 г. в размер от 15 457,50 лева.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените 1 правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. Г. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адвокат Т. Ф., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав на ОС-Пловдив, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ, предявени от А. Г. Д., ЕГН **********, против „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: ******, за признаване за незаконно и отмяна на наложено му от работодателя със Заповед № 52/04.11.2024 г. дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, възстановяване на ищеца на предишната работа и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 05.11.2024г. - 5.05.2025 г. в размер от 15 457,50 лева.

От фактическа страна e безспорно по делото , че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „********“ в „Летище Пловдив“ ЕАД.

Със Заповед № 52/04.11.2024 г. на директора на „Летище Пловдив“ ЕАД, връчена на ищеца на 04.11.2024г., му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение " на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр.с. чл. 190,ал.1,т.2 от КТ, за това, че не се е явил в предприятието на 2-ри и 3-ти януари 2024г.

С исковата молба ищецът твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като от страна на работодателя не е била спазена процедурата по чл. 193 КТ , както и преклузивният срок по чл.194 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание.

2

Тези доводи са неоснователни.

От представените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства е документално установено, че преди налагане на процесното дисциплинарно наказание са били поискани от работодателя с писмо с изх.

№410/12.09.2024г. и дадени на 17.09.2024г. писмени обяснения от ищеца, с което е била спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.Спазен е и срокът по чл.194 от КТ , според който дисциплинарните наказания се налагат не покъсно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В процесния случай нарушението е открито от работодателя на 09.09.2024г. въз основа на връчените му задължителни предписания от НОИ,ТП-Пловдив №ЗД-1-15-01695952/09.09.2024г., а наказанието е наложено на 04.11.2024г. с връчената на служителя Заповед № 52/04.11.2024 г.

Същевременно ищецът не оспорва, че не се е явил в предприятието на 2ри и 3-ти януари 2024г., като твърди че с това си поведение не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, тъй като през този период е ползвал разрешеният му от работодателя отпуск по чл.164 от КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Липсва спор по делото , че със Заповед на работодател с

№298/03.01.2023г. на ищеца е бил разрешен отпуск по чл.164 от КТ за отглеждане на дете до 2- годишна възраст за периода от 04.01.2023г. до 03.01.2024г. Същият е разрешен въз основа на молба от работника с вх. № 5 от 3.01.2022г. , приложена декларация от 08.08.2022г. от майката на детето, в която е заявено съгласието й за прехвърляне на правото на обезщетение за отглеждането му от неговия баща А. Д..

На 09.09.2024г. на работодателя са били връчени задължителни предписания от НОИ,ТП-Пловдив с №ЗД-1-15-01695952/09.09.2024г, съгласно които следва да бъдат коригира данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за А.

Д. за месец декември 2023г. и месец януари 2024г., поради неправилното им подаване от осигурителя/работодател. Дадените предписания са предприети въз основа на проверка и подаден сигнал от майката на детето до органите на ТП на НОИ, за съставяне на документи с невярно съдържание - трудов договор, заповед за назначаване и заповед за освобождаването й във фирма в град Пловдив от лицето А. Д..

При тези данни по делото съдът приема, че към момента на твърдяното 3 неявяване на работа ищецът е бил в разрешен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, предоставен със заповед на работодателя по реда на чл.164, ал.3 от КТ. Издадената заповед представлява валиден едностранен акт на работодателя , породил правно действие- временно освобождаване на работника от задължението за престиране на труд.Този акт произвежда действие до неговата изрична отмяна или изменение.В този смисъл е и разпоредбата на чл.45б, ал.1 и ал.5 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, според която ако лицето няма право на този вид отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си, а при настъпване на на определени правоизключващи обстоятелства, в това число прекратяване на трудовото правоотношение с майката, лицето е длъжно да уведоми незабавно работодателя , а той на свой ред да издаде заповед на прекратяване на отпуска. В процесния случай получените от НОИ предписания имат отношения към осигурителното правоотношение , но не водят автоматично до прекратяване на разрешения отпуск по трудовото правоотношение. Осигурителните и трудовите последици са самостоятелни и не се дерогират взаимно по право.

По делото не се установява работодателят да е отменил изрично разрешения отпуск, нито да е уведомил ищеца за възникнало задължение да се яви на работа. При това положение към релевантния момент за ищеца не е съществувало задължение за явяване на работа, поради което отсъствието му не съставлява нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

При липса на неизпълнение на трудово задължение липсва и виновно поведение по смисъла на чл. 186 КТ, което е задължителен елемент от дисциплинарната отговорност.

Възражения за недобросъвестност (злоупотреба с право) от страна на работника не са релевирани от работодателя в срока по чл.131 от ГПК, поради което и съдът няма правомощието да обсъжда и преценява наличието на недобросъвестност по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ.

В този смисъл наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Горното обуславя извод за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Поради това и с оглед обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е безсрочно, основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на 4 предишната работа, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Основателен и доказан до уважения размер е и искът по чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 05.11.2024г. - 5.05.2025 г., доколкото по делото се установи, че ищецът не е постъпил на работа в посочения период.

По изложените съображения и с оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3249/27.06.2025г., постановено по гр. д.

№ 22306/2024 г. по описа на РС- Пловдив.

ОСЪЖДА „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *****, да заплати на А. Г. Д., ЕГН **********, сумата от 2 000 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5