Определение № 690 от 19.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20261100600844 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК вр. чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П.Б. – упълномощен защитник на подсъдимия Я. В. П., насочена срещу протоколно определение от 30.01.2026 г., постановено по НОХД № 12530/2025 г., по описа на СРС, НО, 116-ти състав, с което е оставено без уважение искането на защитника за изменение на мярката за неотклонение, изпълнявана спрямо подсъдимия Я. П. от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Жалбоподателят навежда доводи, че така постановеното от съда протоколно определение е неправилно и моли същото да бъде отменено, като се иска мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение на подсъдимия П., да бъде изменена в по-лека такава. Счита, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на процесуалното поведение на подсъдимия при предходно разглеждане на делото. Изводите на съда, че изразеното от подсъдимия намерение за участие в производството е изцяло декларативно, както и че демонстрираното от него недобросъвестно поведение е безпрецедентно, намира за необосновани и непочиващи на фактите и обстоятелствата в производството. Твърди, че подзащитният му не се е укрил от съдебните органи, а напротив, дори доброволно се е явил в сградата на СДВР, за да се предаде и да бъде задържан. Намира за неправилни изводите на първостепенния съд, че мярката за неотклонение „домашен арест“ се явява неподходяща в конкретния случай, тъй като при такава мярка явяването на лицето в съдебно заседание зависи от неговата воля, като навежда доводи за противното. Счита, че са налице обстоятелства, обосноваващи необходимост за промяна на мярката за неотклонение на подсъдимия в по-лека такава, като акцентира върху ниската обществена опасност на деянието и на личността на подсъдимия П.. Намира, че и при една 1 по-лека мярка успешно биха се постигнали целите на мерките за неотклонение.

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Подсъдимият Я. В. П. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. По така внесеният обвинителен акт в Софийски районен съд е образувано НОХД № 12153 по описа за 2023 г., като същото е приключило с присъда № 690 от 26.11.2024 г. Първоинстанционната присъда е отменена поради допуснато процесуално нарушение с решение № 586 от 25.08.2025 г. постановено по ВНОХД № 3090/2025 г. по описа на Софийски градски съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски районен съд. Въз основа на така постановеното въззивно решение е образувано НОХД № 12530/2025 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав.

С разпореждане от 01.09.25 г. съдията докладчик от СРС е насрочил разпоредително заседание на 24.09.2025 г., като със същият съдебен акт на подсъдимия е указано, че присъствието му в съдебно заседание е задължително. Съобщение с приложени към него преписи от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото е редовно връчено на подсъдимия.

На 24.09.2025 г. се е състояло разпоредително заседание, в което след произнасяне по въпросите по чл. 248 НПК, съдът е насрочил открито съдебно заседание за разглеждане на делото по същество. След провеждане на първото заседание на 14.10.2025 г. и поради необходимост за извършване на допълнителни съдебни следствени действия, делото е отложено за следваща дата на 04.11.2025 г., за която подсъдимият се счита редовно уведомен.

На датата на следващото съдебно заседание на 04.11.2025 г. подсъдимият, редовно призован, не се е явил пред съда. В залата се е явил служител на съдебната охрана, който е заявил пред присъстващите в съдебното заседание, че мъж без документ за самоличност се е явил в сградата на съда, но след като е бил помолен да изчака слизане на съдебния секретар, който да го придружи до съдебната зала, каквато била практиката в такива случаи, мъжът напуснал сградата и с бърза крачка се насочил към изхода на съда, като не се върнал повече. Съдът е докладвал на страните, че при предходното разглеждане на делото подсъдимият е сторил същото при едно от съдебните заседания, като това е създало пречки за разглеждането на делото.

С оглед на отсъствието на подсъдимия от съдебното заседание и предвид, че същият не е посочил уважителна причина за неявяването си, на основание чл. 271, ал. 11 съдът е наложил глоба на подсъдимия Я. П. в размер на 500 лв., и на основание чл. 66, ал. 1 НПК е взел по отношение на същия мярка за неотклонение „задържане под стража“.

От този момент са направени опити за провеждане на няколко открити 2 съдебни заседания. Всички те били неуспешни поради отсъствието на подсъдимия П., който въпреки проведеното щателно издирване от органите, натоварени с изпълнение на определението на съда, с което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, така и не е бил намерен от тях. По тази причина първоинстанционният съд с протоколно определение от 19.11.2025 г. е обявил подсъдимия П. за общодържавно издирване с мярка „задържане“ и „международно издирване“. За местонахождението на подсъдимия са изготвени редица справки до различни държавни институции, а за установяването на контакт с него са отправени запитвания до мобилните оператори в страната, но всички тези положени усилия са останали без резултат.

От периодично постъпвалите от МВР доклади се установява, че въпреки проведените оперативно-издирвателни и справочно-информационни мероприятия, подсъдимият П. така и не е бил намерен до датата 20.01.2026 г., когато П. се е явил в сградата на СДВР, заедно с адв. Б. и бил задържан от органите на МВР.

На 26.01.26 г. е постъпила молба от адв. Б., с която моли за изменение на взетата по отношение на подзащитния му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

С атакуваното пред настоящата въззивна инстанция протоколно определение от 30.01.2026 г. съдът, в производството по чл. 270 НПК е оставил така подадената молба без уважение.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е намерил молбата на адв. Б. за неоснователна, като се е мотивирал, че подсъдимият многократно е уведомяван за задълженията си в разглежданото наказателно производство, както и за това, че е обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, поради което присъствието му в съдебно заседание е задължително. Намерил е за несъстоятелни оправданията на подсъдимия, че не се е явил в съдебно заседание поради внезапно снетото доверие от служебния му защитник, който до този момент го е защитавал на две съдебни инстанции, като напускането на сградата на съда е преценено като самоволно отклоняване от задължението му да присъства в съдебна зала.

Първоинстанционният съд е приел, че с поведението си подсъдимият целенасочено е провалил разглеждането на делото в открито съдебно заседание, в което е следвало да бъде разпитан в „синя стая“ частният обвинител, който бил малолетен свидетел. След напускане на сградата на съда на 04.11.2025 г. без да даде никакво разумно обяснение за това, подсъдимият месеци наред не е могъл да бъде установен, призован и задържан с цел изпълнение на последвалото определение на съда, с което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това поведение на подсъдимия е квалифицирано като „безпрецедентно и процесуално недопустимо“ и за да бъде същото преустановено и за да бъде осигурено срочното и своевременно приключване на делото съдът е преценил, че не би спомогнала нито една 3 друга мярка, освен действащата към момента такава, а именно „задържане под стража“. Независимо, че подсъдимият сам се е явил в сградата на СДВР, където е бил задържан, това негово действие не е разколебало разглеждащият молбата по чл. 270 НПК съд, че процесуалното поведение на подсъдимия е непредсказуемо и не би могло да се гарантира, че няма отново да осуети провеждане на съдебното заседание при евентуално изменение на мярката му за неотклонение в по-лека такава. Съдът е взел предвид и множеството средства, предвидени в процесуалния закон, които са използвани в рамките на двата месеца, в които подсъдимият е търсен от органите на МВР и на ГД „Охрана“, които са останали безрезултатни, което свидетелства за умелите му способности да се укрива от органите на реда, поради което е направил извод, че с оглед на всички данни по делото към настоящия момент опасността от укриване и осуетяване на воденото наказателно производство към момента е реална и изключително завишена. Отбелязвано е, че преценката на съда относно опасността от укриване на подсъдимия подлежи на ревизия от съдебния състав в един последващ момент при наличие на различни обстоятелства, но предвид краткия срок, изминал от фактическото задържане на лицето, съдът намира искането за вземане на по-лека мярка за неоснователно на този етап. Опасността от извършване на престъпление не е обсъдена, доколкото повода за вземане на мярката за неотклонение на подсъдимия е било неговото недобросъвестно процесуално поведение в съдебната фаза, съгласно чл. 66 НПК, като съдът по тази причина, а и с оглед на това, че предстои да реши спорът по същество, се е въздържал от излагане на мотиви относно обоснованото предположение за извършване на престъплението, в което П. е обвинен.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното от него искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Редът на чл. 270 НПК предвижда възможност за разглеждане на въпроса за изменение на мярката за неотклонение по всяко време на съдебното производство. При направено такова искане от страна на защитата съдът следва да подложи на преценка данните по делото, като установи дали продължават да са налице предпоставките за прилагане на съответната мярка за неотклонение, респективно дали са възникнали нови обстоятелства, които обосновават нейното изменение или отмяна.

Действащата по отношение на подсъдимия Я. П. мярка за неотклонение, чието изменение се иска, към настоящия момент е „задържане под стража“.

4

Предпоставките, които следва да прецени разглеждащият искането съд, са тези, предвидени в чл. 63 и чл. 66 от НПК.

Налице е първата изискуема от закона предпоставка – за престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, в извършването на което подсъдимият е обвинен, законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. Като взе предвид събраните доказателства и доказателствени средства и с оглед на етапа, в който се намира развитието на делото в съдебната фаза, положителният извод за наличие на обосновано предположение за съпричастността на подсъдимия към извършване на инкриминираната деятелност към този момент не е разколебан.

По отношение на другите две предпоставки, предвидени в условията на алтернативност, а именно опасност от укриване или извършване на престъпление, настоящият състав намира, че същите са налице, като изводите от това следват от недобросъвестното процесуално поведение, демонстрирано от подсъдимия П. пред съда, както и от данните за неговата личност.

Правилно в атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е оценил опасността от укриване на подсъдимия като реална и изключително завишена.

За това свидетелства на първо място предприетото от лицето самоволно отклонение от задължението му да се яви в съдебно заседание, за което е бил редовно призован, и в което е предстояло да вземат участие и други държавни органи и граждани, сред които свидетели, вещи лица и психолог. Единствено неговото неявяване в съдебната зала, въпреки че се е намирал в сградата на съда и е предстояло да бъде специално придружен от съдебен служител до самата зала, тъй като не е изпълнил задължението си да носи в себе си документ за самоличност, е станало причина за осуетяване на разглеждането на делото и е мотивирало съда да вземе изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. На следващо място не би могло да се пренебрегне обстоятелството, че местонахождението на П. е останало неизвестно за органите на реда в продължение на два месеца и половина, въпреки множеството предприети действия за установяването му, като по делото са налице данни за това, че подсъдимият е променял местоположението си в страната и успешно се е придвижвал, въпреки всички предприети спрямо него действия. През това време същият е бил със съзнанието, че има висящо спрямо него наказателно производство, като е бил уведомен за задължението си за лично присъствие в съдебните заседания, и въпреки това с действията си е осуетил провеждането на няколко съдебни заседания.