Решение № 21340 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21340 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря З. ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110115048 по описа за 2024 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Г. И. Т. за признаване на установено, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 19,58 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 год. до 31.08.2019 год., ведно със законна лихва от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 5,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 25554/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „К.П. II“, бл. 7, вх. А, ет. 11, ап. 54, аб. № ..., като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Т.С.“ ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответникът е изпаднал в забава.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Релевира възражение, че претендираните суми са погасени с изтичането на 3-годишния давностен срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. На следващо място оспорва, че претендираните суми са недължими, доколкото твърди, че процесният имот е прехвърлен чрез договор за покупко-продажба на 13.09.2019 г., поради което към тази дата ответникът нямал неплатени задължения към ищцовото дружество.

Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца , „Т.С.“ЕООД не е изразило становище по предявените искове, представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 12.05.2023год., „Т.С.”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Г. И. Т., за вземания за цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва .

Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 25554/2023 год. по описа на СРС, 65 състав срещу длъжника ,който в срок е подал възражение по чл.414 от ГПК.

С разпореждане от 16.02.2024год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.1 , връчено му на 20.02.2024год..

В срок ,а именно на 15.03.2024год. е постъпила искова молба от „Т.С.“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Установява се по делото въз основа на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 19,рег.№ 8148 ,дело № 651/2019год. ,че на 03.09.2019год. ,Г. И. Т. е продал собствения си недвижим имот ,с адрес в гр.София ,ж. к. „К.П. II“, бл. 7, вх. А, ет. 11, ап.

54.Същия е бил собственик на имота ,съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.06.1990год.

Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2019год. до 31.08.2019год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот с адрес в гр.София ,ж. к. „К.П. II“, бл. 7, вх. А, ет. 11, ап. 54 е именно ответникът Г. И. Т. ,т.е. битов клиент и между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове,тъй като същата е собственик на недвижим имот в сграда – етажна собственост ,който е топлоснабден.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в 2 случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода, главни отчети/проверка за абонатен номер ...,подписани от клиент, заключението на допуснатата по делото техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.

С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите,предвид ,че в СЕС се ползва само топла вода.

3

В периода 01.05.2019год. – 31.08.2019год. в процесния имот са отчитани два водомера за разхода за топла вода.ТЕ за отопление на имота,вкл. отдадена от сградна инсталация не е начислявана.

Също така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца.

Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията за

ТЕ за подгряване на топла вода е 20,99лв. ,съгласно изравнителната сметка ,изготвена от „Т.С.“ЕООД.

Съдът възприема заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза като обективно и компетентно изготвено, от лице разполагащо с нужните специални познания и опит в областта.

Предвид заключението на вещото лице по СТЕ,което кореспондира с писмените доказателства по делото ,следва да се приеме ,че за процесния период 01.05.2019год. – 31.08.2019год. стойността на реално доставената топлинна енергия възлиза на 20,99лв., като се вземе в предвид, че претенцията на ищеца е за сумата от 19,58лв.,т.е. за по-малък размер ,като съдът не може да се произнесе свръх петитум.

По възражението за погасителна давност.

Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да разгледа възражението на ответника ,че то е погасено по давност.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на 12.05.2023г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 12.05.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.