Решение № 111 от 12.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800501040 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 211 от 09.09.2025 г., постановено по гр. д. № 218/2023 г. по описа на РС – Сливница, са отхвърлени предявените от В. К. И., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „К.“, бл. .., ап. ., съдебен адрес гр. С., ул. „Х. А.“ № .., ет. ., чрез адв. А. срещу „ЮСК БУЛ“ ЕООД, ЕИК **********, седалище гр. Божурище, ул. „Ларс Ларсен“ № 1, съдебен адрес гр. Б., ул. „Х. Б.“ № .., чрез адв. М., установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1626,96 лв. – обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ от дискриминация и неравно третиране от ответника, изразяващи се в неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.09.2021 г. до м.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумите от 23.12.2022 г. до окончателното им изплащане и сумата от 834,36 лв. – обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ от дискриминация и неравно третиране от ответника, изразяващи се в неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.09.2022 г. – м.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от 23.12.2022 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед № 5 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.01.2023 г. по ч.гр.д. № 854/2022г.

1 по описа на Районен съд – Сливница. С решението са присъдени и разноски на ответника.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство В. К. И. с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени. Излагат се подробни съображения, че увеличението на трудовото възнаграждение, предвидено във вътрешните правила на ответното дружество е поставено в зависимост от периода на временна нетрудоспособност и е налице нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДскр.

Въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения:

Ищецът твърди, че му се дължат исковите суми, представляващи увеличение на основното трудово възнаграждение, тъй като не е получил същото поради проявена по отношение на него от страна на работодател дискриминация по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр. на основание личен признак болест. При така изложените твърдения ищецът смесва защитата от дискриминация, предвидена в ЗЗДискр., с общата искова защита, по реда на която се търси изпълнение на парично задължение, произтичащо в случая от трудово правоотношение /фактът, че предявените искове са установителни не води до различен извод, доколкото с оглед спецификата на производствата по чл. 422 ГПК при уважаването на исковете би влязла в сила заповедта за изпълнение и съответно би било проведено принудително изпълнение на паричното задължение/.

ЗЗДискр. предвижда административен и съдебен ред за защита от дискриминация, като защитата по административен ред се осъществява пред Комисията за защита от дискриминация и цели установяване на извършеното нарушение, на нарушителя и на засегнатото лице и налагане на санкция и прилагане на принудителни административни мерки, а защитата по съдебен ред /приложима независимо от развила се по административен ред защита/ се осъществява пред съответния районен съд чрез предявяване на иск за установяване на нарушението, осъждане на ответника да преустанови 2 нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и присъждане на обезщетение за вреди. Защита от дискриминация по административен ред не се твърди да е осъществена в случая, а от петитума на исковата молба е видно, че /макар ищецът да излага твърдения, че по отношение на него е проявена дискриминация от работодателя/ не се предявяват искове по глава IV, раздел II от ЗЗДискр. за установяване на нарушението, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и присъждане на обезщетение за вреди, а се предявяват по общия исков ред искове за установяване съществуване на вземане, произтичащо от трудово правоотношение.

Тъй като ЗЗДискр. е специален закон, уреждащ последиците при установяване на дискриминационно отношение и защитата на дискриминираното лице, то в случаите, в които ищецът навежда твърдение, че е дискриминиран, той следва да осъществи защитата на правата си именно по реда на ЗЗДискр.

Следва в тази връзка да се отбележи, че първоинстанционният съд е анализирал нормите на ЗЗДискр. във връзка с доводите на страните и е направил преценка относно това доказано ли е твърдението на ищеца за проявено по отношение на него дискриминационно отношение и е направил извод, че в случая предвидените от работодателя критерии не са дискриминационни, доколкото са поставени спрямо всички работници и служители.

Не може да бъде споделено поддържаното от ищеца възражение във въззивната жалба за наличие на дискриминационна клауза във вътрешните правила на работодателя за увеличение на трудовото възнаграждение. Тези правила са поставени спрямо всички работници и служители, като при преценка на характера им не се установява същите да поставят условия за увеличаване на трудовото възнаграждение в зависимост от някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра и други).

Липсват твърдения в процесния период ищецът изобщо да не е получавал възнаграждението, предвидено в подписания между страните трудов договор, което действително би го поставило в понеблагоприятно положение, спрямо останали работници, осъществяващи равнопоставен труд. Обстоятелството, че ищецът не е получил увеличение на основната си заплата и допълнително възнаграждение, което з а в и с и единствено от преценката на работодателя, не може да доведе до обосновано предположение, че в 3 случая е налице дискриминация.

Правомощие на работодателя е при определяне на допълнително трудово възнаграждение с незадължителен характер или при едностранно увеличаване на заплатата да определя условия и критерии за това, като съдът не може да въздейства върху тази негова преценка - какви условия да поставя пред работниците си, за да им увеличи заплатата, респективно да им предоставя допълнително трудово възнаграждение, като съдът не дължи преценка и за това дали са настъпили условията, предвидени от работодателя за увеличаване на работната заплата и за допълнително трудово възнаграждение.

В случая е безспорно, че увеличението на основното трудово възнаграждение при изпълнение на определените от работодателя критерии представлява допълнително трудово възнаграждение с незадължителен характер, а не постоянен елемент от трудовото възнаграждение. Поради това съдът няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определеното с вътрешните правила допълнително премиално възнаграждение, както и дали да увеличи работната заплата на работника/служителя или не. В този смисъл, съдебната практика е константна - Решение № 55 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 4256/2013 г. на ВКС ; Решение № 762 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 1412/2009 г. на ВКС и първоинстанционният съд се е съобразил с нея.

В обобщение, изводите на РС-Сливница са правилни и се споделят от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

С оглед гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

Въззиваемият претендира разноски само за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което въззивният съд намира за основателно с оглед материалния интерес по делото. Съответно възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 204,52€, респ. 400 лв., в съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Макар посочените в тази наредба възнаграждения да не обвързват съда съобразно актуалната практика на СЕС, те безспорно са ориентир за остойностяване на адвокатския труд, като в случая въззивният съд намира този размер за справедлив.

Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 211 от 09.09.2025 г., постановено по гр. д. № 218/2023 г. по описа на РС – Сливница.

ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „К.“, бл. .., ап. . да плати на „ЮСК БУЛ“ ЕООД с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. Божурище, ул. „Ларс Ларсен“ № 1 сумата от 204, 52€ /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800501040 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 211 от 09.09.2025 г., постановено по гр. д. № 218/2023 г. по описа на РС – Сливница, са отхвърлени предявените от В. К. И., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „К.“, бл. .., ап. ., съдебен адрес гр. С., ул. „Х. А.“ № .., ет. ., чрез адв. А. срещу „ЮСК БУЛ“ ЕООД, ЕИК **********, седалище гр. Божурище, ул. „Ларс Ларсен“ № 1, съдебен адрес гр. Б., ул. „Х. Б.“ № .., чрез адв. М., установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1626,96 лв. – обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ от дискриминация и неравно третиране от ответника, изразяващи се в неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.09.2021 г. до м.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумите от 23.12.2022 г. до окончателното им изплащане и сумата от 834,36 лв. – обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ от дискриминация и неравно третиране от ответника, изразяващи се в неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.09.2022 г. – м.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от 23.12.2022 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед № 5 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.01.2023 г. по ч.гр.д. № 854/2022г.

1 по описа на Районен съд – Сливница. С решението са присъдени и разноски на ответника.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство В. К. И. с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени. Излагат се подробни съображения, че увеличението на трудовото възнаграждение, предвидено във вътрешните правила на ответното дружество е поставено в зависимост от периода на временна нетрудоспособност и е налице нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДскр.

Въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.