Решение № 245 от 24.10.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Козлодуй, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20251440100219 по описа за 2025 година

Съдебното производство е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК на „АПС Бета България” ЕООД, ...................... със седалище в гр.София срещу Г.

Г. Б., ЕГН ********** от ......................... за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение № 683/06.11.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 1153/2023 г. по описа на Районен съд Козлодуй, в полза на ищеца вземания - 300 лв. главница; 20.85 лв. договорна лихва; 146.85 лв. законна лихва за забава върху главницата; 93.75 лв. възнаграждение за предоставяне на поръчителство; 44.11 лв. законна лихва за забава по договор за поръчителство, дължими от Договор за потребителски кредит № 1202152 сключен на 22.12.2018 г. между „Кредисимо” ЕАД и длъжника, вземанията по които са цедирани от „Кредисимо” АД в полза на "АПС БЕТА България" ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.

Претендират законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 02.11.2023 г. до изплащане на вземането и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и признава иска.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 22.12.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и Г. Г. Б. в качеството на 1 кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 1202152, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 300 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 320.85 лв. в срок от 3 месеца на 3 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 106.95 лв., при ГЛП в размер на 41.24% и ГПР в размер на 50%.

В чл. 4 от договора е уговорено, че кредитополучателят следва да предостави на „Кредисимо“ ЕАД посочения от него вид обезпечение: банкова гаранция или договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице.

На 22.12.2018 г. между „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител и Г.

Г. Б. в качеството на потребител е сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит с № 1202152, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, а потребителят е поел задължението да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 106.95 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В случай, че поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, законната лихва върху платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на задълженията на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД до възстановяване на сумата и разноските, които поръчителят е направил, след като е уведомил потребителя за постъпилото от „Кредисимо“ ЕАД искане за плащане.

На 22.12.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Поръчителят се е задължил при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ ЕАД да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит.

Сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора – 22.12.2018 г..

На 02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД (цедент 1) и „Ай Тръст“ ЕООД (цедент 2) и „АПС Бета България“ ЕООД (цесионер) е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедент 1 продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от 2 просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица в качеството на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а цедент 2 продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя (цедент 2) в правата на първоначалния кредитор (цедент 1) по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор (цедент 1) като кредитодател и физическите лица - кредитополучатели, както и вземания на цедент 2 по договори за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на „Кредисимо“ ЕАД, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените лихви.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Предмет на делото кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 138, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания в полза на поръчителя за изплатени от него задължения за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит и искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и лихва за забава върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидни облигационни правоотношения по договор за кредит, договор за предоставяне на поръчителство, договор за поръчителство и договор за цесия, предоставянето на заемната сума на кредитополучателя и изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от поръчителя.

Договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени от ответника Г. Г. Б. в качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, а съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – за нищожността на процесните договори, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Като се запозна със съдържанието на процесните договори, страна по които е ответникът, съдът намира същите за нищожни поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит 3 следва да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общите разходи по кредита на потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР – 50 %, но липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР. Също така в размера на ГПР не е включено дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, чийто размер е 94.38 лв. (3 месеца по 31.26 лв.). Това възнаграждение представлява разход за потребителя, който е свързан с договора за кредит и е бил предварително известен на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружествотопоръчител „Ай Тръст“ ЕООД съгласно вписванията в ТРРЮЛНЦ. Поради това стойността на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включена при изчисляване на размера на ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, въвежда в заблуждение потребителя за дължимите от него суми по кредита и поставя потребителя в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК прави договора за кредит недействителен поради противоречие със закона.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025 г. по дело C‑337/23 постановено по преюдициално запитване и задължително за съда по арг. чл.633 ГПК, където в т. 6 съдът е постановил, че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на 4 общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

Също така уговореният в договора за кредит ГЛП от 40 % противоречи на установените в гражданския и търговски оборот разбирания и неписани правила за добросъвестност, справедливост и равнопоставеност. Съгласно установената съдебна практика клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два пъти. Към момента на сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът е обезпечен с поръчителство.

Следователно максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 20 %. Уговореният в случая ГЛП надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.