Решение № 10902 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10902 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110128193 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от И. К. Д. срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал.

1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за паричен заем № 9870238017/24.03.2020 г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за заплащане на сумата 54,72 лева, представляваща платени без основание суми по Договор за паричен заем № 9870238017/24.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба 25.05.2023г. до окончателното й изплащане. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 24.03.2020 г. с ответника са сключили договор за паричен заем № 9870238017, по силата на който му бил предоставен от ответното дружество паричен заем в размер на 100,00 лв., при уговорен лихвен процент в размер на 39,42 % и ГПР, в размер на 48,20 %, като заемът следвало да бъде погасен в срок до 12.04.2020 г. Посочва, че в процесния договор била включена клауза, предвиждаща заплащането от него на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 16,03 лв. Твърди, че на 07.04.2020 г., между страните бил сключен анекс към договор, по силата на който му била отпусната допълнителна сума в размер на 250 лв., като таксата за експресно разглеждане била увеличена до размера на сумата от 54,72 лв. Твърди, че към настоящия момент изцяло е погасил всички дължими суми по договора, а именно 419,66 лв., вкл. таксата за експресно разглеждане. Излага съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на осн. чл.10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т.19 от ЗЗП. Навежда и доводи за нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и умишлено се въвежда потребителя в заблуждение. Поради това счита, че платената от него такса за експресно разглеждане е платена без основание. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че след справка във вътрешната си система не открива кредитно правоотношение с ищеца, което да отговаря на твърденията 1 на ищеца за уговорени цитираните от него параметри, нито информация за погасени суми. Навежда и доводи за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца.

В съдебно заседание ищецът И. К. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 80274/11.03.2024г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява.

С молба с вх. № 80903/11.03.2024г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата и на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Уважаването на предявената установителна претенция е доказване основанието за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от договора, а уважаването на предявената осъдителна претенция е предпоставено от положителното установяване на следните факти: наличието на валидно възникнала облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен договор за паричен заем между страните: изпълнение на задълженията по договор за паричен заем № 9870238017/24.03.2020г., в изпълнение клаузите на който ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 54,72 лева, а при доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответното дружество е да докаже основание за задържане на сумата. Възражението на ответника, че в системата му не се установява правоотношение между страните по договор за заем се опроверга посредством представената справка за сключени между страните 107 броя договори за кредит, като процесният с № 9870238017 от 24.03.2020г. е погасен изцяло на 12.04.2020г. Тази справка има характеристиките на частен свидетелстващ документ и при липса на оспорване обвързва съда с формална доказателствена сила да приеме, че посоченото в нея изхожда от представител на ответното дружество, който с подписа си е удостоверил верността й. Последното се установява и от изслушаната по делото ССчЕ, като вещото лице потвърди представянето пред него на процесния договор и сключените впоследствие анекси, както и от изслушаната по делото СТЕ, която потвърди, че на 08.02.2023г. в 14:06 часа от имейл а д р е с ************** до имейл адрес **************** е изпратено електронно съобщение с прикачен файл PDF с име „******************. Също така факта на неустановяване от вещото лице с кой имейл е заявен и теглен кредита, по конкретно този на ищеца - ************ е продиктувано от отказа на ответника да предостави достъп и информация на вещото лице. Следователно с поведението си ответното дружество затруднява доказването в процеса, поради и което съдът следва да приеме за доказани тези факти и обстоятелства, за които ответникът създава пречки за събирането им.

Следователно гореустановеното мотивира съда да приеме, че между ищеца, като заемополучател и /ФИРМА/, като заемодател е сключен договор за паричен заем № 9870238017/24.03.2020г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сума в размер на 100,00 лева, която както е посочено в експертизата е следвало да бъде върната на 24.03.2020г., при фиксиран годишен лихвен процент от 39,42% и ГПР от 48,20% и уговорена в договора такса експресно разглеждане в размер на 16,03 лева. На 29.03.2020г. между страните е сключен анекс за удължаване срока на договора, като датата на връщане на заемната сума е посочена като 12.04.2020г., като до тази дата заемополучателят следва да върне сума в размер на 116,57 лева. Установява се от 2 изслушаната ССчЕ, че на 07.04.2020г. е сключен отново анекс между страните, с който страните са договорили отпускане в заем на допълнителна сума в размер още на 250,00 лева, което променя параметрите на договора от ГЛП от 40,97% и ГПР 49,50 лева, като окончателно кредита е следвало да бъде изплатен на 12.04.2020г. Крайната сума за връщане е посочена в размер на 406,64 лева. Начислена е и допълнително такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 38,69 лева, или общо сумата в размер на 54,72 лева.

При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна – чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Ищецът твърди нищожност на клаузата за експресно разглеждане на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Установи се че в договора за кредит е уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 56, 72 лв. Таксата гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Разглеждането на кредита от кредитната институция, било то и "бързо", е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това е уговорена в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. По делото въобще не стана ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга, ясно е че размера и подлежи на актуализация при уговаряне на по-голяма заемна сума. С оглед изложеното искът за прогласяване нищожността на клаузата за бързо разглеждане е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като съдът намира, че процесната клауза е нищожна като противоречаща на закона.

По предявения от ищеца осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване заплащане на сумата от 54,72 лв. на ответника, а в тежест на ответника – да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на правно основание за заплащане на сумата. Доколкото по делото се установи заплащане на сумата, както и нищожност на клаузата за експресно разглеждане на кредита, то съдът намира, че за ответника не е налице правно основание за заплащане на сумата/съответно за задържането и, поради и което и иска по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На ищеца следва да му бъдат присъдени разноски за държавна такса и депозит за експертизи в общ размер от 850,00 лева. Отделно доколкото се установява по делото, че ищецът е уговорил с /ФИРМА/, БУЛСТАТ ********, с адрес 3 на управление в ************************************, оказване на правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, то в полза на /ФИРМА/ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, като за един предявен иск в размер на 480,00 лева с ДДС, на основание чл. 7 ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото присъждането на посочените възнаграждение с списъка с разноски по чл. 80 от ГПК от 1680,00 лева е прекомерно с оглед цената на исковете и правната им и фактическа сложност. Следва да се отчете и процесуалното поведение на процесуалния представител на ищеца, който не се яви в о.с.з.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА клаузата на сключения между /ФИРМА/, ЕИК *********** и И. К.

Д., ЕГН ********** договор за кредит № 9870238017 от 24.03.2020г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 54,72 лева, за нищожна като противоречаща на чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********, сумата 54,72 лева, представляваща платени без основание суми по Договор за паричен заем № 9870238017/24.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба - 25.05.2023г. до окончателното й изплащане.