Определение № 811 от 24.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 811 гр. София, 24.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500669 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 5.12.2024 г. на ответниците С. В. Н. и С. С. Р. срещу разпореждане № 1457/21.11.2024 г. по в.гр.д. № 270/2024 г. на Окръжен съд – Перник, с което са оставени без уважение исканията на същите за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски с първоинстанционното и въззивното решения.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че решенията не са влезли в сила в частта по отхвърлените искове на част от ищците, които не са подали касационна жалба.

Сочи се, че в тази част въззивното решение е влязло в сила, а следователно е влязло в сила и в частта за присъдените на ответниците разноски, дължими от същите ищци.

Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи исканията за издаване на изпълнителен лист. Претендират разноски за частното производство.

В писмен отговор ищците М. Г. К. – П., Л. Г. К., Ю. Г. С., К. Г. А., К. М. К. и Ц. Б. Д. оспорват жалбата.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

Първоинстанционното производство, предмет на гр.д. № 895/2022 г. на Районен съд – Радомир, е било образувано по искова молба от 12.09.2022 г., с която ищците С. Г. К., М. Г.

К. – П., Л. Г. К., Ю. Г. С., К. Г. А., К. М. К. и Ц. Б. Д. са предявили: 1) срещу ответниците К.

К. Д. и Ц. З. З. иск по чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на незастроен недвижим имот с площ от 200 кв. м., представляващ част от имот с ***, находящ се в ***, при граници на частта по скица: общински имот, С. С. Р. и С. В. Н. с УПИ ХХІХ-320, 321, УПИ ХХVІІІ-320 и УПИ ХХХ-321; и 2) срещу ответниците С. В. Н. и С. С.

Р. иск по чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на незастроен недвижим имот с площ от 200 кв. м., представляващ част от имот с ***, находящ се в ***, при граници на частта по скица: улица, от две страни – общински имот и С. С. Р. и С. В. Н. с УПИ ХХІХ-320, 321, която част попада в УПИ ХХІХ-320, 321.

С решение от 6.12.2023 г. на РС – Радомир, поправено с решение от 26.01.2023 г., исковете са изцяло отхвърлени, а ищците са осъдени да заплатят на всеки от ответниците съдебни разноски в размер на по 600 лв.

1

С решение от 8.08.2024 г. по в.гр.д. № 270/2024 г. на ОС – Перник въззивната жалба на ищците е била отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение – потвърдено. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на всеки от ответниците съдебни разноски в размер на по 700 лв. – за въззивното производство.

Срещу въззивното решение е била подадена на 17.09.2024 г. касационна жалба от ищцата С. Г. К., по която впоследствие е образувано гр.д. № 4892/2024 г. на ВКС, ІІ г.о., което е насрочено за разглеждане по чл. 288 ГПК за 16.09.2025 г.

С две молби от 20.11.2024 г. ответниците С. В. Н. и С. С. Р. са поискали от въззивния съд да издаде изпълнителен лист за присъдените им разноски с първоинстанционното и въззивното решение, дължими от останалите ищци, които не са подали касационна жалба. В молбите се поддържа, че въззивното решение е влязло в сила в тази част, тъй като не е обжалвано касационно от всички останали ищци с изключение на ищцата С. К..

За да постанови обжалваното разпореждане от 21.11.2024 г., с които исканията са отхвърлени, въззивният съд е приел, че въззивното решение не е влязло в сила поради подадената касационна жалба от С. К.. Прието е, че в частта за разноските въззивното решение има характера на определение, което не подлежи на изпълнение преди да влезе в сила.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Компетентен да я разгледа е САС на осн. чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е основателна.

Предмет на обжалване е разпореждане за отказ да се издаде изпълнителен лист, претендиран въз основа на влезли в сила съдебни решения в съответната част. В подобна хипотеза компетентен да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист е първоинстанционният съд, а не въззивният съд, който е компетентен само по искания въз основа на невлязло в сила въззивно решение – така чл. 405, ал. 2 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на родовата подсъдност по сезиращото искане, но по арг. на чл. 270, ал. 4 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, същото не подлежи на обезсилване на това основание, а жалбата следва да се разгледа по същество.

Според чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове, а според чл. 406, ал. 1 ГПК издаването става след като съдът се увери, че актът по чл. 404 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Актовете по чл. 404 ГПК са изпълнителни основания, като част от тях са влезлите в сила решения и определения на съдилищата и невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, които ex lege са предварително изпълняеми. Осъдителни въззивни решения са тези, които биха породили изпълнителна сила след тяхното формално влизане в сила. Това са решения, с които въззивният съд уважава предявен осъдителен иск, вкл. и чрез потвърждаване на първоинстанционно решение, което уважава такъв иск. Осъдителен характер имат и съдебните решения, с които съдът упражнява спорна съдебна администрация.

Според трайната съдебна практика в частта относно разноските съдебното решение има характер на определение, за което не е предвидена предварителна изпълняемост, поради което за разноските изпълнителен лист може да се издаде едва след влизане в сила на основното решение – изцяло или в съответната част.

В конкретния случай молителите са поискали издаване на изпълнителен лист за присъдените им разноски с първоинстанционното и въззивното решения, като е спорен въпросът дали в те са влезли в сила в тези части. Отговорът на този въпрос зависи от това дали са влезли в сила решенията по исковите претенции, предявени срещу молителите – доколкото разноските имат акцесорно значение спрямо исковете. Предмет на настоящия исков спор са предявени от множество ищци спрямо множество ответници искове по чл. 108 ЗС. По тези искове ищците са обикновени другари в качеството им на сънаследници. Поради това всеки от тях упражнява собствени твърдени вещни права, макар да има и частична 2 общност на правопораждащите факти. Ето защо подадената от ищцата С. К. касационна жалба поддържа висящността само на предявената от нея искова претенция по чл. 108 ЗС, но няма това значение спрямо предявените от останалите ищци искове по чл. 108 ЗС.

Останалите ищци не могат да се присъединят към тази жалба, тъй като в касационното производство такава правна възможност не съществува – за разлика от въззивното производство /чл. 265 ГПК/. Поради това по исковете на тези ищци въззивното решение е влязло в сила, което води до влизане в сила и в частта за присъдените в тежест на тези ищци разноски в полза на ответниците – както с въззивното, така и с първоинстанционното решение. Ето защо за тези суми може да се издадат изпълнителни листове в полза на двамата молители – ответниците С. Н. и С. Р..

С първоинстанционното решение на всеки от ответниците по иска са присъдени разноски в размер на по 600 лв., а с въззивното решение – разноски по 700 лв. на всеки.

Същевременно, тези разноски са възложени в тежест на всичките седем ищци, без в решенията да е посочено, че те се осъждат при условията на солидарност. Това означава, че разноските са възложени в условията на разделност между задължените лица и доколкото не следва друго – отговорността им е по равно. Следователно, шестте ищци, по чиито искове решенията са влезли в сила, дължат на всеки ответник общо 514,29 лв. въз основа на първоинстанционното решение и общо 600 лв. въз основа на въззивното решение. Като се приспаднат разноските, възложени в тежест на ищцата С. К., по чийто иск въззивното решение не е влязло в сила, то в полза на всеки жалбоподател следва да се издаде изпълнителен лист за дължимите разноски от ищците М. Г. К. – П., Л. Г. К., Ю. Г. С., К. Г. А., К. М. К. и Ц. Б. Д..

Предвид изложеното обжалваното разпореждане се явява неправилно, поради което следва да се отмени, а исканият за издаване на изпълнителен лист – да се уважат за посочените суми.

Жалбоподателите са направили искане за присъждане на разноски за настоящото частно производство, на които имат право съгласно чл. 81 ГПК. В приложения списък по чл. 80 ГПК същите претендират разноски от по 200 лв. за всеки жалбоподателя – за заплатеното адвокатско възнаграждение по представените договори за правна защита и съдействие от 2.12.2024 г., в които е удостоверено реалното плащане. В отговора на частната жалба насрещните страни не са направили възражение за прекомерност. Ето защо претендираните разноски следва да се присъдят.

Настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване – съобразно ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС – ОСГТК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1457/21.11.2024 г. по в.гр.д. № 270/2024 г. на Окръжен съд – Перник, и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ответника С. В. Н. изпълнителен лист срещу ищците М. Г. К.

– П., Л. Г. К., Ю. Г. С., К. Г. А., К. М. К. и Ц. Б. Д. за общата сума 514,29 лв., представляваща присъдени разноски по влязлото в сила в тази част решение от 6.12.2023 г., поправено с решение от 26.01.2024 г. по гр. д. № 895/2022 г. на Районен съд – Радомир, както и за общата сума 600 лв., представляваща присъдени разноски по влязло в сила в тази част решение от 8.08.2024 г. по в. гр. д. № 270/2024 г. на Окръжен съд – Перник.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ответницата С. С. Р. изпълнителен лист срещу ищците М. Г.

К. – П., Л. Г. К., Ю. Г. С., К. Г. А., К. М. К. и Ц. Б. Д. за общата сума 514,29 лв., представляваща присъдени разноски по влязлото в сила в тази част решение от 6.12.2023 г., поправено с решение от 26.01.2024 г. по гр. д. № 895/2022 г. на Районен съд – Радомир, както и за общата сума 600 лв., представляваща присъдени разноски по влязло в сила в 3 тази част решение от 8.08.2024 г. по в. гр. д. № 270/2024 г. на Окръжен съд – Перник.

ОСЪЖДА М. Г. К. – П. с ЕГН – **********, Л. Г. К. с ЕГН – **********, Ю. Г. С. с ЕГН – **********, К. Г. А. с ЕГН – **********, К. М. К. с ЕГН – **********, Ц. Б. Д. с ЕГН – **********, да заплатят на С. В. Н. с ЕГН – ********** сумата 200 лв. – разноски за производството пред САС.

ОСЪЖДА М. Г. К. – П. с ЕГН – **********, Л. Г. К. с ЕГН – **********, Ю. Г. С. с ЕГН – **********, К. Г. А. с ЕГН – **********, К. М. К. с ЕГН – **********, Ц. Б. Д. с ЕГН – **********, да заплатят на С. С. Р. с ЕГН – ********** сумата 200 лв. – разноски за производството пред САС.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Перник за фактическо издаване на изпълнителните листове.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4