Разпореждане № 12613 от 17.08.2018, Административен съд - Варна

№ \ЪЪ\Ъ/\1г$Ж 2018г.

Административен съд Варна, XXXIV - ти състав, в закрито заседание на девети август две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1825 на Административен съд - Варна по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е възоснова на определение № 1909/19.Об.2018г., постановено по адм.д.№ 1607/2018г. на тричленен състав на Административен съд Варна, с което е отменено определение № 1258/13.04.2018г., постановено по адм.д.№ 652/2018г., а делото е върнато на същия съд за произнасяне по молбата от друг състав.

Подадено е искане с правно основание чл. 27 6, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, от К.С.Р., по настоящем в Затвора-гр.Варна с ЕГН **********, с твърдения за бездействия на длъжностни лица, изразяващи се в отказ да бъде включен в индивидуални корекционни дейности и специализирани програми по овладяване на риска от рецидив и вреди. В искането на подробно изложени мотиви твърди, че тези бездействия нарушават забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като създават у ищеца страх, че това е целенасочено изолиране, и липса на надежда, че може да бъде освободен в бъдеще при постигнати добри резултати и подобряване на личностната оценка за риска от вреди и рецидив. Излага доводи, че с поведението си администрацията не изпълнява вменени й задължения, регламентирани с разпоредбите на чл.152 ал.2 т.1 и т.2, ал, 3, чл.156 и чл.157 от ЗИНЗС, вр.чл.120 ППЗИНЗС.

В молба вх.№5617/21.03.2018г. уточнява, че длъжностните лица, които следвало да прекратят противоправното си бездействие по невключването му в програма за корекционна и превъзпитателна дейност и в. специализирана програма по овладяване на риска от рецидив и вреди са инспекторите по социални дейности и възпитателна работа и инспекторите психолози в затвора, посочени в разпоредбата на чл.125 ал.З от ППЗИНЗС. В същата молба е ограничен кръгът на нарушените разпоредби до чл.152 ал.1 от ЗИНЗС.

Въведено е искане, съдът да се разпореди по прекратяване на порочната практика съответните длъжностни лица да бездействат по начин, представляващ нарушение на чл.З от ЗИНЗС, както и да бъдат предприети действия спрямо Р. по индивидуална корекционна дейност в специализирана програма по овладяване на риска от рецидив и вреди.

В открито съдебно заседание, молителя редовно призован се явява лично и поддържа искането си, като моли съда да постанови акт, с който разпореди прекратяване на бездействието на длъжностни лица при ответника, по невключването му в корекционни програми.

Ответникът, редовно призован се представлява от пълномощник, който оспорва искането. Излага становище, че служителите, на които са възложени сътветните задължения, са предприели мерки по включване на ищеца в програма по овладяване на гнева. Така, Р. взел участие в групова работа, провеждана от представители на СНЦ „Алтруист" на тема „Овладяване на гнева и емоциите", като към настоящия момент е преминал първи кръг-тестови.

Уведомен е, че предстои провеждането на втори кръг, което по същество представлявало същинската част от корекционната работа с осъдените. Отделно, предоставено е право на колективни спортни занимания. В представени писмени становища, излага подробни доводи, в подкрепа на твърденията си.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Л.св.К. С.Р. е осъден на доживотен затвор за извършено престъпление по чл.116 т.6,10 и 11 от НК с присъда №340/10.11.1989г., изменена с Указ №4/25.01.1999г. на вицепрезидента на РБ. Настанен е в зона с повишена сигурност /ЗПС/ при строг режим.

По преписката са ангажирани осем молби, които в продължение на повече от година, Р. е депозирал до Директора на Затвора Варна, да се разпореди да бъде заявен и включен в Програмите за въздействие с цел- намаляване на риска от рецидив и риска от вреди. Първата молба от 20.04.2017г. е резюлирана от инспектор, като е възприето становище, че л.св. няма право на лична инициатива по отношение на чл.198 ал.5 от ЗИНЗС.

На 08.09.2017г. е попълнил декларация /л.26/, с която заявява желание да участва в групова работа на тема „Овладяване на гнева и емоциите", която предстои да се проведе в зоната с повишена сигурност от представители на НПО „Алтруист" от 12.09.2017г.

На 14.11.2017г. е депозирал молба /л.27/, с която е поискал лишените от свобода лица, настанени в ЗПС да бъдат прегрупирани по режима на изтърпяване на наказанието. Отговорено му е от инспектор при затвора, че графикът в ЗПС не позволява подобно действие, тъй като се съблюдават особените изисквания при настаняване на л.св, осъдени на доживотен затвор.

Безспорно от страните, предвид признанието на

Р. в с.з. е, че е включен в групова работа на тема „Овладяване на гнева и емоциите", като е преминал тестовия първи етап. Видно от писмо, изходящо от общински съвет Варна до директора на затвора /л.ЗО/, с договор от 30.03.2017г. изпълнението на програмата за дейността на наблюдателната комисия към общински съвет Варна е възложена на сдружение с нестопанска цел „Алтруист", именно което е провело и първият етап от груповата работа.

Представена по делото е програма, разработена от СНЦ „Алтруист" /л.31/, видно от която са предвидени корекционна и ресоциализационна работа в пенитенциарното заведение и извън него.

Р. е включен в груповата работа, въпреки, че видно от представената по делото схема за оценяване на вероятност за ново осъждане и профил на нуждите /л.43/, са му поставени 90 точки към 26.10.2017г., което определя риска от рецидив при него като висок, до колкото е над 80 точки.

В изследването на риска от сериозни вреди по отношение на другите /л.44/, същият към 26.10.2017г. отново е определен като висок, тъй като Р. участвал многократно в побои, а в нетрезво състояние сам търсел обект за нападение.

Горното се потвърждава и от изготвения текущ доклад за л.св. К.С.Р. /л.45/. Инспекторът, който го е изготвил отбелязва, че при иницииране на корекционно въздействие на личностовия ресурс с който Р. разполага, той насочва в опити на противостоене. Допуснал е множество нарушения, които стопирали работата по изпълнението на индивидуалния план, целите и задачите, заложени в него. Л.св. изявявал желание за корекционно въздействие, но с поведението си по отношение на установения законов ред, демонстрирал точно обратното.

В подкрепа на тези изводи упоменава подробно актовете, с които са наложени наказания от 2001г. до настоящия момент за извършени нарушения /л.50/- саморазправа, държане на неразрешени вещи, сбиване, побой, заплаха срещу служители, неправомерни взаимоотношения, отказ да изпълнява режимни мероприятия, конфликти, физическа саморазправа, държане на мобилен телефон, сим карта или батерия, неразрешени медикаменти и др.

В становище, адресирано до съда с оглед предоставена възможност /л.57/, ответника пояснява, че от разговори, проведени с представителя на СНЦ „Алтруист" г-жа А.К.е разбрал, че предстои да бъде реализиран втори етап от програмата с успешно преминалите тестове лишени от свобода от зоната сповишена сигурност. Той не разполага с нея, поради отказ да му бъде предоставена от представляващия СНЦ „Алтруист" г-жа А.К.. Извън гореизложеното пояснява, че включването на тази категория лишени от свобода в обучителни и образователни курсове, провеждани според нуждите на затвора от конкретни специалисти е затруднено, поради факта, че в основаната си част тези обучителни програми съдържат практическа част, реализираща се в общите части на затвора / помещения извън зоната за изолация на доживотно осъдените/. Това е в разрез с режима на изтърпяване на наказанието от Р., който изисква изолация и боравенето с различен тип инструменти. Към настоящия момент, освен горепосочената програма, л.св. разполагат и с лично време от 1час и 20 мин, предназначени за двигателна и физическа активност и 10 мин за хигиенни процедури след това. В графика от групата, в която се намират всяка сряда и петък от седмицата разполагат с време по един час за спортни мероприятия-игра на тенис, шах, карти и др. разрешени игри.

Със Заповед № 127/09.06.201бг./ л.61/,

Началникът на затвора Варна е определил правила за вътрешния ред, видно от които реализацията на различните общи и специализирани корекционни дейности е на базата на годишния план на сектор СДВР, изготвен от началника СДВР и утвърден от началника на затвора/ Раздел VI т . 7 / .

Със Заповед № ЛС-04-139/27.01.2014г./ л.78/, министърът на провосъдието е утвърдил правила за прилагане системата на оценка на риска от рецидив 5и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения на ГДИН. Видно от Раздел първи, системата за оценка на риска от рецидив и вреди, е в основата на иднивидуалния план за работа с всеки, в съответствие с чл.156 от ЗИНЗС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира искането с правно основание чл.276, ал.1 от ЗИНЗС за ДОПУСТИМО. Преценено по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съдът е сезиран с искане по чл.27 6, ал.1 от ЗИНЗС за извършване на действия с цел прекратяване на незаконосъобразно бездействие на инспекторите по социални дейности и възпитателна работа и инспекторите психолози в затвора -Варна, изразяващо се в невключването на молителя в програма за корекционна и превъзпитателна дейност и в специализирана програма по овладяване на риска от рецидив и вреди.

За квалифицирането на едно ' бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (изм.

ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват тачовешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. ЕКПЧОС е ратифицирана от РБ, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от

Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от

Конвенцията представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК.

Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл.276-283 от ЗИНЗС се прилагат само за фактически действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията или на дл.лица, които действия/бездействия нарушават забраната по чл.З по отношение на лицето, търсещо защита.

В това производство касационен състав вече се е произнесъл, като е приел, че дължимите в конкретния случай действия са именно фактически, поради което съда в настоящия състав не дължи произнасяне по тази предпоставка. Съобразно гореизложената регламентация съдът възприема, че дължимото от молителя доказване, за да се възприемат за безспорно доказани твърденията му е както следва:1/ допуснато е бездействие, вместо дължимо фактическо действие; 2/ допуснатото бездействие уронва човешкото достойнство на молителя или поражда у него чувство на страх, незащитеност или малоценност / по арг.чл.З ал.2 от ЗИНЗС/.

Посочените по-горе предпоставки, за да се уважи искането по чл.276 от ЗИНЗС, законодателят е предвидил да се констатират в съвкупност, до колкото по аргумент на разпоредбите на чл.276 вр.чл. 3 от ЗИНЗС, лишеният от свобода може да иска извършването на действия по реда на чл.276 от АПК с цел прекратяване на забраната по чл.З АПК. Тоест, видно от посочените разпоредби, основателността на искането по чл. 276 от ЗИНЗС се обуславя от установяване по делото, че ответникът извършва действия или бездействия, които съставляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.