Определение № 5341 от 21.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5341 гр. София, 21.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002100955 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор К. Г. против част от решение № 1469/14.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 2019/2023г. по описа на Апелативен съд – София.

С обжалваната част от въззивното решение след ревизия на първоинстанционно решение № 454 от 27.01.2023г. постановено по гр.д. № 3392/2022г. по описа на Софийски градски съд е постановено друго, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. В. Н. с ЕГН [ЕГН] общо сумата от 20000 лева /допълнително сумата от 12000 лева над присъдените с първоинстанционното решение 8000 лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от неоснователното обвинение в извършване на две тежки престъпления в идеална съвкупност по ДП № ЗМ3383ЗМК1550/16 по описа на 09РУСДВР, пр.пр. № 32455/2016г., прекратено с постановление на прокурор от 29.09.2021г. поради това, че деянията не съставляват престъпления, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2021г. до окончателното плащане.

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди е уважен, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.

Касационният жалбоподател поддържа, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Съдът е 1 нарушил принципа на справедливост присъждайки завишен размер на обезщетението за вреди, при липса на мотиви във въззивното решение за наличието на причинно-следствена връзка между установените обстоятелства и понесените вреди, като не е посочил и какво е значението на всяко едно от тях по отношение размера на присъденото обезщетение. Сочи, че доказаните вреди понесени от ищеца не са с по-голям интензитет от обичайните такива, а въззивният съд не е съобразил и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на увреждането.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. В. Н., чрез процесуален представител адв. Ц. И. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в тази част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на отделна част от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

В изложението на Прокуратурата на Република България е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.

1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, за да постанови решението си е приел за установени следните факти: на 01.08.2016г. ищецът е бил задържан със заповед за задържане на лице за срок до 72 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. На 02.08.2016г. е привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем по ДП № ЗМ3384ЗМК1550/16 по описа на 09РУ - СДВР, пр.пр. №32455/2016 за две престъпления: по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК за това, че на 01.08.2016г. в [населено място] се заканил с убийство на Ц. Н. А. и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх от осъществяването му и по чл.

129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на същата дата и място, е причинил средна телесна повреда на Ц. Н. А. – разстройство на здравето, неопасно за живота. С постановление на прокурор при СРП на същата дата ищецът бил задържан под стража за срок от 72 часа. С определение на СРС от 03.08.2016г. по н.ч.д. № 13793/2016г. на обвиняемия е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ за една седмица, която мярка за неотклонение е изменена в парична гаранция в размер на 200 лева с определение на СГС от 09.08.2016г. по в.н.ч.д. № 3580/2016г. След 5 години с постановление на прокурор при СРП от 29.09.2021г., образуваното срещу ищеца досъдебно производство е прекратено на основание чл. 243, ал.

1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като в хода на производството не са събрани 2 доказателства относно това, че обвиняемият е осъществил състава на престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение. В постановлението за прекратяване е прието за установено, че обвиняемият е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3, алтернативно ал. 4 от НК, като се е защитил от група пияни и агресивни нападатели в собствения си дом, и то в условията на несъмнена уплаха. Постановлението за прекратяване е връчено на ищеца на 27.10.2021г. и е влязло в сила на 05.11.2021г.

От справка за съдимост установил, че ищецът е осъждан преди повече от 40 г. - с присъда от 1984г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено с изпитателен срок от 4 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК и обществено порицание, а с присъда от 1986г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за една година и два месеца и обществено порицание. Към момента е реабилитиран по право.

За преценка вида, обема и интензитета на понесените неимуществени вреди, анализирал събраните по делото медицински документи и гласни доказателствени средства – разпит на свидетели Б. и С. /преки очевидци на скандала между съседите/. Приел за установено, че на 11.07.2021г. ищецът бил приет в Клиника по кардиология, поставена е диагноза Ибс. stemi антеросептален. Гранична стволова стеноза. Ppci+ desx2 на LAD /11.07.2021г./. Артериална хипертония III ст. Дислипидемия. Изписан на 15.07.2021г. с подобрение и предписана терапия. Постъпил отново на 16.08.2021г. в клиниката за инвазивна диагностика, като след извършването й към вече посочената по-горе диагноза е добавена и двуклонна коронарна болест. Изписан в добро общо състояние. С експертно решение на ТЕЛК от 15.02.2022г. ищецът е преосвидетелстван и е определена 80% трайно намалена работоспособност /при досегашни 15%/ с водеща диагноза ИБС. С решение на СРС от 24.10.2020г. постановено по гр.д. №33306/2020г. е прекратен гражданският брак, сключен през 1983г. между ищеца Н. и К. Н., поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. От гласните доказателства приел за установено, че след инцидента ищецът изпаднал в голям шок. Получил нещо на сърцето и му слагали стендове. Развел се с жена си. След като го освободили от ареста ищецът не бил добре, бил целият в кръв и рани от побоя. Поведението му се променило. Преживявал случилото се, не общувал много с хората, по-късно получил инфаркт. Не бил добре здравословно и психически. Затворил се и нищо не споделял, станал неспокоен и поагресивен.

От прието по делото заключение на СПЕ приел за установено, че при ищеца се наблюдава повишена тревожност, раздразнителност, ограничени контакти, данни за проблеми със съня, умора, неудовлетвореност, допълнително усложнени от прекаран инфаркт и колебания в артериалното налягане. Ищецът е преживял психотравмено ситуацията, че е бил арестуван, без да има вина. По време на тези събития има данни за оттегляне на роднини, развод със съпругата му, като тези отношения не са се възстановили след прекратяването на наказателното преследване. Продължителното въздействие на стресогенните фактори е довело до нарушено социално функциониране, социално оттегляне, изразени тревожнодепресивни и невровегетативни оплаквания. Ищецът все още не е преработил психологически преживяванията си от ареста и последвалите действия по наказателно преследване. Емоционалните преживявания са свързани с диапазона на негативните емоции 3 като гняв, тревожност, депресивност. Симптомите отговарят на критериите за F41.3. Други тревожни разстройства, със симптоми на генерализирано тревожно разстройство. Те биха могли да са следствие на хроничното и продължаващо с години въздействие на стресогенните фактори, като вещото лице е посочило, че колебанията в артериалното налягане, въпреки провежданото лечение, като и преживения инфаркт най-вероятно се дължат на стресовата ситуация и последвалия я дистрес. Преживяното травматично събитие може да доведе до значителни промени в психиката за дълъг период от време. При провеждане на адекватна медикаментозна терапия в съчетание с психотерапия и рехабилитация рискът от развитие на тежка личностова промяна може да бъде минимизиран. Към настоящия момент ищецът не е възстановен психически и емоционално, а за влошаване на здравословното му състояние е допринесла продължителността на наказателното производство. Честите хипертонични кризи и високото АН са асоциирани със стресова ситуация. Екстраситолната аритмия и стенокардиите – болки в сърдечната област също са израз на стрес – коронароспазъм, повишена възбудимост на миокарда, атеросклероза. Постоянната депресивност и тревожност също е повлияна от дистрес.

Последиците от установените заболявания са неблагоприятни. Стресът при ищеца е преминал в дистрес. Воденото наказателно производство в продължение на 5г. е оказало трайно неблагоприятно въздействие върху соматичното и психичното му състояние.

Регистрирани са хипертонични кризи, стенокардна симптоматика и екстраситолна аритмия – реакции на сърдечно-съдовата система, която е подложена на най-бързата и силна атака от страна на КТ/Катехоламините/-хормоните, които играят най-важна роля при соматичните прояви на стреса.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства, обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да се определи в общ размер на 20 000 лева. При определянето му освен обичайни отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение в причинна връзка с незаконното обвинение и водене на наказателно производство типични за всеки здрав човек, съобразил, че ищецът е мъж на 56г. към 2016г., респ. 61г. към 2021г.; наказателното производство е продължило повече от 5 години, считано от 02.08.2016г. /когато е привлечен като обвиняем по ДП/ до 05.11.2021г. при множество процесуални действия, проведени с негово участие, за деяние, което представлява посегателство над личната и телесна неприкосновеност на обвиняемия от страна на пострадалия и неговата рода, които са нахлули в дома на ищеца; че ищецът е действал при условията на неизбежна отбрана, като се е защитавал от група пияни и агресивни нападатели в собствения си дом, в условията на несъмнена уплаха, които факти съобразил като увеличаващи вредните последици; спецификата на престъпленията, за които на ищеца е било повдигнато обвинение /закана за убийство и средна телесна повреда/ - две тежки умишлени престъпления, в идеална съвкупност, за които законът предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Изтъкнал, че интензитетът на негативните преживявания в случая допълнително е бил усилен и поради факта, че спрямо 4 ищеца е била взета мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ за 72 ч. по ЗМВР, последвана от домашен арест за една седмица и парична гаранция за останалия период от 5 години. Отчел, че цялостното протичане на наказателното производство се е отразило крайно неблагоприятно върху личността и неговото емоционално и най-вече психическо състояние, както и социалната му пълноценност като човек – ищецът бил притеснен, подтиснат, раздразнителен, станал необщителен, асоциален, неговите познати и приятели се отдръпнали, развел се със съпругата си. Всичко това приел, че е намерило обективен израз в последвалите заболявания – хипертония и сърцебиене, ИБС, 80% ТНР. Подчертал в същото време, че наказателното производство е приключило в разумен срок, само на досъдебна фаза, без изготвяне на обвинителен акт и развита съдебна фаза, тъй като е безспорно установено, че обвиняемият е действал при условията на неизбежна отбрана, защитавайки собствената си телесна неприкосновеност и дом. Отчел на тази плоскост като накърнена и честта на ищеца от факта, че е без вина виновен при самоотбрана. Отбелязал, че преживеният травматичен епизод и хроничният стрес от продължилото над 5 години наказателно преследване са предизвикали у ищеца гняв, тревожност, депресивност, нарушено социално функциониране, социално оттегляне, изразени депресивни невровегетативни оплаквания, дали отражение както на социалното му функциониране и семейния живот, така и на физическото здравословно състояние - предвид заключението на вещото лице психиатър, че най-вероятно неповлиялите се от предприетото лечение колебания в артериалното налягане и претърпения инфаркт се дължат именно на продължителната стресова ситуация, в която се е намирал във връзка с воденото срещу него наказателно преследване и факта, че живее в непосредствена близост до нападателите си; съобразил и данните за смесено тревожно разстройство със симптоми на генерализирано такова – безспорно причинено именно от образуваното срещу ищеца производство, което няма данни да търпи значително подобрение след неговото прекратяване и се нуждае от терапия, провеждана от психиатър, както и категоричното заключение на СПЕ, че към момента ищецът не е преодолял психологическите преживявания от задържането и последвалите наказателно-процесуално действия и че преживяното травматично събитие може да доведе до продължителни промени в психиката за дълъг период от време – дори години и да доведе до трайна личностна промяна. За необоснован приел изводът на първата инстанция, основан на влиянието на предходните осъждания на лицето като некореспондиращ с факта, че от предишните осъждания на ищеца са минали почти 40 години, същите са от периода 1984- 86г. Затова приел, че предишното осъждане за хулиганство не следва да се отчита при определяне размера на обезщетението.