Решение № 260926 от 23.03.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260926 23.03.2021 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18169 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът

„Агенция за събиране на вземания”

ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от ******** Д.Б., чрез пълномощник юрк. М.С., е предявил против К.Р.Д., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 9062/ 2019 г. на ПРС, I гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5015/ 03.06.2019 г., парични суми, както следва: сумата от 1 500 лева-главница по договор за заем CrediGo № **** от

23.01.2018 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, прехвърлен с Приложение № 1 от 08.06.2018 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г., сумата от 225, 84 лева- договорна лихва за периода 24.02.2018 г.- 24.01.2019 г., сумата от 900 лева- застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода 24.02.2018 г.- 24.01.2019 г. и сумата от 136, 80 лева- лихва за забава за периода 25.02.2018 г.- 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда- 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодните разноски.

В исковата молба е посочено, че на 23.01.2018 г. между ответника и „Микро Кредит“ АД се сключил договор за заем CrediGo № **** , по който на лицето била предоставена в заем сумата от 1 500 лева, като лицето трябвало да върне общо 1 725, 84 лева, включващи чистата стойност на заема и договорната лихва от от 225, 84 лева, като цялата сума била дължима на 12 равни месечни вноски. На клиента била предоставената необходимата преддоговорна информация чрез стандартния европейски формуляр. Заемополучателят подписал и искане за допълнителни услуги, в която връзка подписал втори договор, по който дължал пакетната цена за тези допълнителни услуги, като съгласно този договор се дължала и застрахователна премия към ЗК „Уника Живот“ АД, в размер на 900 лева, платима разсрочено, също на 12 броя месечни вноски. На длъжника били начислени лихва за забава по основния договор в размер на 136, 80 лева за периода 25.02.2018 г.- 30.05.2019 г.

Срокът на договора изтекъл на 24.01.2019 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. По договора длъжникът не бил извършил никакви плащания. Вземането по договора било прехвърлено на ищеца с Приложение № 1 от 08.06.2018 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г.

До адреса на ответника било изпратено писмо по пощата, както и чрез куриер, но получателят не бил намерен. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 9062/ 2019 г. на ПРС, I гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.

5 от ГПК, поради което се предявявал и настоящият иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й представя писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител в производството е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че договорната лихва била нищожна, като противоречаща на закона и заобикаляща го, а лихвата за забава била неточно изчислена. Не се доказвал факта на сключения договор за застраховка, който липсвал като приложение към исковата молба, поради което цената на услугата била недължима. Също така липсвало и редовно връчване на уведомлението за извършената цесия. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 5015/ 03.06.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 9062/ 2019 г. на ПРС, I гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 500 лева- главница по договор за заем CrediGo № **** от 23.01.2018 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, прехвърлен с Приложение № 1 от 08.06.2018 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г., сумата от 225, 84 лева- договорна лихва за периода 24.02.2018 г.- 24.01.2019 г., сумата от 900 лева- застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода 24.02.2018 г.- 24.01.2019 г. и сумата от 136, 80 лева-лихва за забава за периода 25.02.2018 г.- 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда- 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в общ размер на 105, 25 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за заем CrediGo №

**** от 23.01.2018 г., „Микро Кредит“ АД е предоставил на ответника като кредитополучател сумата от 1 500 лева, за срок от 12 месеца, при следните условия: фиксиран лихвен процент- 26, 72 %, ГПР- 49, 70 %, при общ размер на всички плащания- 1 725, 84 лева. Като допълнителна услуга към договора е ползвано финансиране и разсрочване на застрахователната премия, за което се дължи сумата от 900 лева, разсрочена по 75 лева на месец, за 12 месеца.

Към договора са приложени погасителен план, искане за заем, застрахователна полица, тарифа за такси по кредита и общи условия.

От уведомление на ЗК „Уника“ АД е видно, че по застрахователната полица по кредита на 12.03.2018 г. е платена еднократна премия от 900 лева от страна на „Микро Кредит“ АД като застрахователен агент.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е цедирано вземането по процесния договор за кредит, като цесионерът е упълномощен с изрично пълномощно да извърши уведомления от името на цедента на длъжниците за прехвърленото вземане.

Към договора за цесия са представени още три анекса, потвърждението за цесия, пълномощно и приложението за прехвърлените вземания от

08.06.2018 г., в което под №

287 фигурира името на ответника. До адреса на ответника са изпратени две уведомителни писма за извършената цесия, първото върнато с отбелязване, че адресатът е преместен и второто- получено от лице на адреса.

Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на документацията по отпуснатия кредит, е определило като стойности размерите на неплатените по договора суми, като размерите на сумите за главница, договорна лихва и застраховка съвпадат изцяло с претенциите по исковата молба, сумата за лихва за забава е установена в по- висок размер- 191, 67 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото за обстоятелството, че между „Микро

Кредит“ АД и ответника е бил сключен договор за заем CrediGo № **** от 23.01.2018 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 500 лева, при съответни условия, подробно описани в договора.

Вземането по този договор за кредит в последствие е било прехвърлено с Приложение № 1 от 08.06.2018 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г. от „Микро

Кредит“ АД на ищеца на 19.05.2017 г. Такава възможност изрично е предвидена и в чл. 23 от ОУ към договора за кредит, според който кредиторът има право да прехвърли вземанията си срещу заемателя в полза на трето лице и без съгласието на клиента.

На първо място, следва да се посочи, че ищецът е активно легитимиран да предяви процесните искове. Договорът за продажба и прехвърляне на вземания е действителен, приложението към него е неразделна част от договора и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното под № 287, като то е сключено след настъпване на изискуемостта на вземанията по договора за заем. В чл. 23 от ОУ към договора за заем изрично е предвидена възможността заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Без значение в случая е това, че уведомлението за цесията е изготвено от ищеца, независимо от нормата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук- пълномощно на лист 25), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. От представеното по делото пълномощно е видно, че ищецът е бил овластен от кредитора да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда правните си последици. Уведомителното писмо (второто изпратено такова) е получено на адреса на ответника (от съпругата му, посочена с три имена и вписана в договора в графата „семейно положение“), като процедурата по връчване не е опорочена, доколкото изрично в договора е предвидено, че всички съобщения между страните ще се считат за получени, ако са изпратени на адресите по договора. Кредиторът е изпълнил задълженията по договора в тази връзка в риск на длъжника е да осигури получаване на известията, изпращани на декларирания от него адрес за кореспонденция, доколкото той изначално се е съгласил с подписването на договора на този начин на уведомяването си. Отделно от това, с връчването исковата молба с приложенията й лицето вече се счита за уведомено за цесията, доколкото се явява известéно, че има нов кредитор, като в случая е без значение, че ответникът се представлява от особен представител, доколкото адвоката може да получава всички уведомления от името и за сметка на страната. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, приел ги е, включително и ОУ, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем, записана ясно в съглашението. Договорът отговаря по своето съдържание на императивните нормативни изисквания на специалния закон- ЗПК. Той е с краен падеж (т.е. не се касае за обявяване на предсрочна изискуемост), който е настъпил, а с това и изискуемостта на всички задължения- главница и лихви, като в тежест на ответника е да докаже плащане, но такова липсва, като дори ССчЕ установява, че по кредита не са плащани никакви суми, поради което цялата главница в пълния й предоставен размер от 1 500 лева се явява дължима на годно правно основание- настъпил падеж и неплащане в срок.