Решение № 2465 от 22.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2465 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100506977 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 7067 от 17.04.2024 г. по гр.д. № 17727/2022 г. Софийски районен съд, 182 състав осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА, код по БУЛСТАТ 000696327, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 2 138.23 лева - заплатено застрахователно обезщетение и 10 лева ликвидационни разноски по сключена имуществена застраховка „Каско“ за застраховка „Каско на МПС и злополука” за щети на МПС „Рено Лагуна“ с рег. № *********, при настъпило застрахователно събитие - ПТП на 03.02.2017 г., в 14:00 часа, в гр. София, на бул. „Петър Дертлиев“ по посока от ул. „Индира Ганди“ към ул. „Майор Никола Иванов“, предизвикано от внезапно излязло на пътното платно бездомно животно - куче, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 01.04.2022 г. до окончателно изплащане, и отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 651.62 лева - мораторна лихва за периода 01.04.2019 г. до 01.04.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 372.13 лева - разноски по делото 1 съразмерно с уважената част от исковете; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 23.36 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.

Ищецът

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

АРМЕЕЦ“ АД обжалва решението в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск, с оплаквания за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото било прието доказателство за надлежно отправена от ищеца до ответника регресна покана за доброволно изпълнение – писмо, получено от Столична община на 31.05.2017 г., с което ответникът бил поканен в седемдневен срок да заплати сумата от 2 138.23 лв. Получаването на поканата не било оспорено от ответника. Текстът относно получателя на писмото бил четлив, а общината не отричала да е получила поканата. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да уважи акцесорния иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА обжалва решението в частта, с която е уважен главният иск, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Столична община нямала задължения да следи ежеминутно движението на всички животински видове на територията й. По делото не било доказано, че причина за процесното ПТП е безстопанствено куче. Можело да е всяко куче, чиито стопанин не го придружавал. В тежест на ищеца било да установи, че кучето е безстопанствено, което не било направено. Движение на животни в група не било законово установено правило, от което да се направи обоснован извод, че процесното животно е безстопанствено. Законовите задължения на общината били определени съгласно чл. 47 ЗЗЖ, като не било налице задължение за проследяване траекторията на животните на територията на общината, същите се изчерпвали само с кастрирането, обезпаразитяването им и временното им настаняване. Общината нямала задължение и да поставя предпазни телесни огради, такива задължения били предвидени само на автомагистралите и скоростните пътища, поради което за общината не било налице неизпълнение.

2

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения главен иск.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.

С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и моли съда да потвърди решението в съответната обжалвана част.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към подробните мотиви на първоинстанционния съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК намира жалбите за неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя - за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец; 2. плащане на застрахователно 3 обезщетение от дружеството - ищец; 3. предпоставките на чл. 49 ЗЗД осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (т. 7 на ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД ), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия причинител.

В случая от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” на МПС между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към датата на ПТП, както и факта на плащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, което ведно с ликвидационните разходи в размер на 10 лв. възлиза на 2 138.23 лв.

С оглед доводите в жалбата, спорни пред настоящата инстанция са само въпросите доказано ли е по делото причиняването на процесното ПТП от безстопанствено куче и налице ли е противоправно поведение (бездействие) на лица, на които ответникът е възложил работа, както и доказан ли е фактът на поставяне на ответника в забава, в частност доказано ли е получаването от ответника на регресна покана.

От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и неоспореното заключение на САТЕ се установява по безспорен начин настъпването на процесното ПТП при следния механизъм: На 03.02.2017 г. около 14:00 ч. л.а. „Рено Лагуна“, рег. № *********, се движи по бул. „Д-р Петър Дертлиев“ в посока от ул. „Индира Ганди“ към ул. „Майор Никола Иванов“, и в района на 64-то ОДЗ внезапно от дясно на ляво на пътното платно за движение изскачат кучета, с едното от които се сблъсква застрахованият автомобил и настъпва ПТП. В пряка причинна връзка с ПТП по застрахования при ищеца автомобил са причинени увреждания, като стойността, необходима за възстановяването му, изчислена по средни пазарни 4 цени към датата на ПТП, е 2 761.88 лв.

Не е било спорно, че ПТП е настъпило на път – собственост на Столична община. Съгласно чл. 31 ЗП, ответникът има задължение да поддържа пътя, като съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 14 ДР ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата“. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, а според ал.

5 тази собственост се разпростира върху всички основни елементи, посочени в чл. 5 - обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4 ДР ЗП, в понятието „пътна принадлежност“ са включени ... пътните знаци, пътната маркировка, ... предпазните огради, направляващите стълбчета, защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението.

Следователно при осъществяване поддръжката на общинските пътища по начин, че същите да бъдат безопасни за движение на ППС, общината има задължение при необходимост да поставя и предпазни огради за животни на места, където има риск от внезапно появяване на такива на пътното платно.

Такъв е и настоящият случай – от показанията на св. М., които съдът кредитира като обективни, преки и кореспондиращи с останалите събрани доказателства се установява, че глутницата кучета е изскочила на пътното платно от намиращото се до него поле. Наличието на поле до пътното платно създава предпоставки за навлизане на животни на пътя, поради което в случая е било необходимо да бъде поставена предпазна ограда, както правилно е приел и районният съд.

Същевременно в разпоредбите на чл. 40 – чл. 59 ЗЗЖ са установени и задължения за ответната община във връзка с изпълнението на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета, които включват и извършването на необходими действия за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или други животни. С нормата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, 5 че кучетата са под надзора и грижите на общините, а следователно чрез взетите от тях мерки общините следва да гарантират безопасното поведение на безстопанствените кучета спрямо хората, независимо от вида на тези мерки - дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места. Несъмнено основна цел на ЗЗЖ, извън хуманното отношение към животните, е и постигането на здравословна среда за хората, поради което бездействието на длъжностните лица на общината по изпълнение на възложените им с нормативен акт задължения е противоправно.

Доводите на въззивника-ответник по делото да не било доказано кучето да е било безстопанствено съдът намира за неоснователни. Съгласно практиката на ВКС (решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. , ІV ГО на ВКС, определение № 50481 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 1554/2022 г., ІІ ГО на ВКС и др.), фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт, чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента.

В случая от кредитираните свидетелски показания се установява, че кучето, с което е реализирано процесното ПТП, е било безстопанствено.

Излезлите на общинския път кучета са били в глутница, което е характерно именно за безстопанствени, а не за домашни кучета. Същевременно ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че увреждащото куче има конкретен стопанин.