Решение № 163 от 17.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Плевен, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

ЕМИЛ СТ. БАНКОВ при участието на секретаря Д. В. Д. в присъствието на прокурора А. Ф. Б. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600501 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 306, ал. ІII от НПК .

С определение от 28.V.2026 г. постановено по ЧНД № 136/2025 г.

Районен съд гр. Кнежа е уважил направеното от страна на Плевенска районна прокуратура искане на основание чл. 68, ал. I от НК да бъде приведено в изпълнение определеното наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода на осъденото лице И. И. С., наложено със постигнато между него, защитника му и прокуратурата споразумение, одобрено по НОХД № 31/2022 г. по описа на Никополски районен съд.

Недоволен от така постановеното определение се явява въззивният жалбоподател С., който чрез своя процесуален представител го обжалва в законния срок. Излагат се доводи, че съдебния акт, подлежащ на въззивна проверка е постановен при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Предвид на горе изложеното е направено искане съдът да отмени определението на районния съд и да постанови друго, с което да бъде отхвърлено предложението за прилагане на разпоредбата на чл. 68, ал. I от НК.

Представителят на прокуратурата е изразил становище, че определението предмет на въззивна проверка е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима, но по същество неоснователна.

С определение от 2.VI.2022 г. по НОХД № 31/2022 г. по описа на Никополски районен съд е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебно производство между прокурор от Районна прокуратура гр. Плевен, защитника и подсъдимия, с което той се е признал за виновен в извършването на 3.VII.2021 г. престъпление по чл. 216, ал. I от НК, за което му е наложено наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК с 3-годишен изпитателен срок. Безспорно е от материалите по делото, че в този определен 3-годишен изпитателен срок осъденото лице е извършило ново престъпление, за което също му е наложено наказание лишаване от свобода на базата на постигнато между него и прокуратурата споразумение. В законният срок въззивният жалбоподател осъден за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс е направил искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. I, т. 4 – 6 от НПК.

Институтът по чл. 68 от НК задължава съда да приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода, ако до изтичане на изпитателния срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода. Институтът по чл. 68 от НК не въвежда възможност за съдебна преценка и неговото приложение е задължително при настъпване на предвидената в нормата хипотеза. Регламентацията по чл. 68, ал. I от НК изрично не се интересува кога е наложено наказанието лишаване от свобода за извършеното друго умишлено престъпление от общ характер, а се интересува дали то е извършено в срока на отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода по предходното осъждане на лишаване от свобода.

Релевантното в случая е, извършеното последващо умишлено престъпление да от общ характер, за него да е наложено наказание лишаване от свобода и то да е извършено в срока на отлагане по чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода по предходното осъждане. Случаят е точно такъв.

Във връзка с направеното от страна на защитата възражение в жалбата, че е налице преждевременно прилагане на разпоредбата на чл. 68 от НК, тъй като има висяща процедура по възобновяване по реда на чл. 422, ал. I, т. 5 от НПК, то настоящата инстанция счита, че същото е неоснователно и не следва да бъде взето под внимание при постановяване на настоящето определение. Преди всичко е необходимо да се посочат няколко принципни постановки в контекста на наведеното основание за възобновяване на наказателното производство – това по чл. 422, ал. I , т. 5 от НПК и особената процедура, по която се е развило и приключило конкретното наказателно производство – тази по гл. ХХІХ от НПК „Решаване на делото със споразумение“. Няма съмнение, че посочените две процесуални уредби представляват отправната точка за обмисляне предмета на настоящата проверка, насочена към преценката на законосъобразността на развилото се пред първоинстанционния съд наказателно производство, приключило по инициатива на страните със споразумение между тях за решаване на делото, впоследствие одобрено от съда с акт, подлежащ на възобновяване по реда на 2 гл. ХХХІІІ от НПК.

Първо, известно е, че възобновяването на наказателните дела е извънреден способ за проверка на влезли в сила присъди, решения и определения, като окончателните съдебни актове не само слагат край на наказателното производство, но се и ползват със сила на пресъдено нещо.

Въпреки обстоятелството, че те са влезли в сила и че са неатакуеми по реда на редовния инстанционен контрол, процесуалният закон предвижда в определени хипотези те да бъдат отменени, а наказателното производство – да бъде възобновено. Второ – основанията за възобновяване поначало представляват предварително формулирани в закона обстоятелства или нарушения, които поставят под съмнение законосъобразността на съответния съдебен акт. От друга страна не следва да се игнорира обстоятелството, че наказателното производство е приключило с определение за одобряване на споразумение за решаване на делото по гл. ХХІХ от НПК. Известно е, че споразумението е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, която представлява „идентичност на насрещни волеизявления по въпросите, посочени като задължителен елемент на съгласуване –чл. 381, ал.

V, т. 1 – 6. Най-съществената част от тях е писменото признание на вината на обвиняемия в извършване на конкретно престъпление.“ (Р. П. Особени наказателни производства, 2010, с. 296). Обвиняемият/подсъдимият признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да бъде наказан с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиненото лице не само има възможност да влияе на размера на очакваната санкция, но и като цяло да получи по - благоприятно наказателноправно третиране.

Абсолютна предпоставка за сключване на споразумение е признанието в извършване на конкретното престъпление от привлеченото към наказателна отговорност лице да е направено доброволно, без волята на лицето да е опорочена чрез някаква форма на принуда, то да е направено съзнателно лицето да разбира повдигнатото му обвинение и факта, че прави самопризнание. Тази предпоставка за решаване на делото със споразумение се удостоверява чрез вписване в съдебния протокол на изявлението на обвинения, че е съгласен с условията на споразумението и че се отказва от съдебно разглеждане на делото, като полага подпис под тези изявления.

От по-горе изложеното е видно, че във въззивната жалба е направено неправилно смесване между две коренно различни процедури, които помежду си нямат никаква връзка. Прилагането на разпоредбата на чл.

68, ал. I от НК, която не подлежи на съдебна преценка при условие, че са налице условията за нейното прилагане и по никакъв начин не се влияе от процедурата по възобновяване по реда на чл. 422 от НПК, нито от обстоятелството, че се чака произнасяне на ОСНК на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2026 г. поради което възражението направено от жалбоподателя, че е налице необосновано игнориране на Тълкувателно дело № 1/2026 г. се явява неоснователно и не следва да бъде взето под внимание при постановяване на настоящето решение.

На следващо място следва да се отбележи, че не е налице саниране на изземване на компетентност каквото възражение е направено в жалбата. В 3 разпоредбата на закона чл. 420, ал. I от НПК изрично е посочено, че „искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. I, т. 1 - 3 може да направи окръжният, съответно военният прокурор, а по чл. 422, ал. I, т. 4 - 6 - главният прокурор…“. Изрично е посочено, че главния прокурор е едно от лицата, които могат да направят такова за искане за възобновяване, а не че производството се провежда единствено и само пред главния прокурор. Пред кого се провежда производството по възобновяване е изрично посочено в разпоредбата на чл. 424, ал. III от НПК (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Искането се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който незабавно връчва препис от него на прокурора, осъдения или оправдания, а делото изпраща на съответния апелативен съд или на Върховния касационен съд, които са компетентни да се произнесат по направеното искане. В конкретният случай искането за възобновяване е направеното от осъденото лице по силата на разпоредбата чл. 421, ал. III от НПК, но негов адресат по силата на закона е съответния съд, а не главния прокурор, който има правомощия също да прави такова искане. То е следвало да бъде отправено до съответния съд, който има правомощията и следва да се произнесе по него.

Що се касае до приложените писмени доказателства към въззивната жалба, касаещи установяващи според твърденията на въззивния жалбоподател незавършената процедура по възобновяване и висящия спор по легитимността на прокурорски орган, то същите са неотносими по същество към предмета на настоящето въззивно производство и не следва да бъдат взети под внимание.

Предвид на изложеното съдът намира, че определението на предмет на въззивна проверка е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.V.2026 г. постановено по ЧНД № 136/2025 г. по описа Районен съд гр. Кнежа, като правилно и законосъобразно.

Решението на подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4