Определение № 1057 от 01.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1057 гр. Благоевград, 01.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20251200100818 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Ж. Х., ЕГН **********, чрез адв. П. Ш., против Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор.

Навежда се в молбата, че с Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006г. постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591 /2006г. по описа на Районна прокуратура - Петрич/, ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 30.11.2002г.-07.05.2003г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството му на длъжностно лице - контрольор на ГСЖулата, Златарево, Илинден“ е присвоил около 15 060.00 лева, собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“ - София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201 от НК. Впоследствие „присвоената" парична сума е прецизирана на 11 284.09 лева. Веднага след привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил уволнен като служител на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“ - София. Със същото прокурорско постановление, с което е привлечен като обвиняем му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лева“. С друго прокурорско постановление от 14.09.2006г. спрямо ищеца е наложена ограничителна мярка „забрана за напускане пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Втората 1 ограничителна мярка е била обжалвана по надлежния за това ред, като по повод на обжалването е било образувано ЧНД № 1010/2007г. по описа на Петрички районен съд. По последното с Определение № 446/17.05.2007г.

Съдът е отменил така наложената от прокуратурата ограничителната мярка.

Това ограничение възпрепятствало обвиняемия да потърси работа и да работи в Гърция, каквито предложения е имал, след като е останал безработен.

Същата мярка повторно е наложена от прокуратурата с Постановление Вх.№ 1591/05.03.2008г. по описа на Районна прокуратура - Петрич.

Твърди се, че обвинението е прецизирано по размер, така както е посочено по-горе, с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 28.03.2008г. на Районна прокуратура - Петрич.

Посочената ограничителна мярка е отменена от прокуратурата с Постановление Вх.№ 1591/28.07.2008г. поради това, че дознанието вече е приключило с предявяване по реда на чл. 227 и сл. от НПК и предстоящото внасяне в Районен съд - Петрич на обвинителен акт. Последният бил издаден на 12.08.2008 г., което обусловило отмяна и на наложената ограничителна мярка „парична гаранция в размер на 2 000 лева“. Това действие на обвинението е извършено с Постановление Вх. № 1591/20.10.2008г. на Районна прокуратура - Петрич. Размерът на „присвоената“ парична сума повторно е прецизиран с ново, трето поред Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.12.2008г. на Районна прокуратура - Петрич, според което същата отново възлиза на 11 284,09 лева.

С Постановление вх.№ 1591/13.03.2009г. Прокуратурата за втори път е наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Последната е отменена окончателно с Постановление вх. № 1591/13.04.2009г. тъй като досъдебното производство по Дознание № 452/2006г. е приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд - Петрич. Твърди се, че бил внесен обвинителен акт в РС - Петрич. След отводи на съдиите, прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт е изпратен на Районен съд - Кюстендил, където едва на 30.05.2012г. е образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и е оправдан да извършил престъплението, в което е обвинен. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд 2 Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е била потвърдена. Като не обжалваемо това съдебно решение влиза в сила от деня на постановяването му - 08.09.2022 г.

Поддържа се, че в резултат на действията на ответника на ищеца са нанесени големи неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции, психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинението - от 3 до 15 години лишаване от свобода. От друга страна увреденият се чувствал опозорен; човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно целият му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите, приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за непоправимо опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на 100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се гаврят с него; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние - не спял преди всяко съдебно заседание от наказателното производство; страдал от нарушение на съня, като сънувал тежки кошмари че вече е в затвора; пиел антидепресанти; получил здравословни проблеми - припадъци, безсъние, високо кръвно налягане, постоянно главоболие.

Твърди се, че незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал обществено достояние в с.Кулата, общ.Петрич, където всички се познават към него момент ищецът бил зет на Кмета на с.Кулата и съвсем естествено бил познат на цялото село. Пострадалият се затворил в себе си, ограничил до минимум контактите си с приятели и познати, стоял си непрекъснато в къщи и не смеел да излиза от срам, обида и унижение; прекратил участията си във всякакви празнувания, чествания и обществени събирания. Двете му деца, не искали да излизат от дома им и да ходят на училище защото се срамували от баща си, за който се говорело, че е престъпник, крадец и разбойник.

Действията на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му. Между тях възникнали скандали и караници, породени от повдигнатото обвинение и воденото 3 наказателно производство, поради свития семеен бюджет след уволнението, както и предвид опозоряването на цялото семейство в обществен план.

Всички близки роднини също се срамували от случилото се с ищеца.

Навежда се, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 19 души свои колеги, случаят бил публично разгласен в медиите - както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006г. (преди привличането на ищеца като обвиняем), политикът Румен Петков, тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група, тогава служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, са присвоили огромна парична сума, в размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006г. в националния вестник „Монитор“ е публикувана статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени“ от граничните пунктове Кулата и Златарево. На 15.09.2006г. по национална телевизия „БТВ“, в най- гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция „Полиция“- Благоевград комисар Кирил Г.ев дава убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към него момент същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази „новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РП-Петрич Лидия Манолова, по национални телевизии дава убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд" и „Стандарт“ излизат публикации, в които се твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излизат и регионалните вестници в.„Струма“ и в.“Вяра“, и то в продължение на няколко дни подред. Местната кабелна телевизия разпространява бързо новината, като се показват снимките на уличените, в т.ч. и на ищеца. В интернет пространството също така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“.

В новините по местната кабелна телевизия показали снимката на ищеца с коментар, че е участник в престъпната „схема за източване“ на огромна сума пари - около 4 млн.лева. В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че 4

„бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства.

Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; чувствал се обществено опозорен; ограничил личните и социалните си контакти; не излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен лично за себе си и за семейството си; смятал, че животът му е съсипан.

Поддържа се, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012г. Изтекли са 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно престъпление, въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стига до съдебна фаза и делото започва в Районен съд - Кюстендил, последват десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал, като не е ставал причина за отлагане на съдебно заседание. Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и др.такива. Кошмар, който е продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са минали цели 16 години! Толкова много години са съпоставими с целия живот на човека, а спрямо активната възраст - това е още по- значителна част от нея.

При повдигането на обвинението ищецът е бил в най-активната част от живота си - на 38 години. Когато е оправдан, вече е на 54 години. Голяма част от трудоспособната му възраст е преминала. Флагрантно е било нарушено конституционното право на ищеца след като е обвинен в извършването на престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения за това срок.

Също така в никакъв случай не може да се приеме, че наказателното преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен срок. Напротив.

Като краен резултат, животът на ищеца е напълно съсипан и това не може да се поправи или възстанови.

Независимо че в крайна сметка обвиняемият е бил оправдан, той е продължил и продължава да търпи и до днес неблагоприятните последици от 5 упражнената срещу него наказателна репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто физически. Като резултат същият се е променил изцяло психологически; станал е значително по-затворен, много понервен и избухлив към околните - жена му го нарича „запалка“ защото лесно се пали и то за дребни неща; емоционално съсипан - в ежедневието не проявява радост, не изпитва щастие, не се усмихва, не се смее, студен в общуването си с околните, обезверен. Във физически и социален план - с постоянно високо кръвно налягане, трайно главоболие, страдащ от безсъние и кошмари; с влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с околните. Дългото наказателно преследване е повлияло негативно на трудовата дейност на ищеца. След прекратяването на трудовото му правоотношение с Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, към Изпълнителна агенция „Пътища“ - София, се опитал да работи в дърводелски цех, но същият фалирал. Търсил непрекъснато работа, но никъде не го вземали защото бил обвиняем по висящо наказателно дело. На три пъти кандидатствал за работа като охранител, но по същата причина не го взели на работа. Започнал да работи чак след влизане в сила на оправдателната присъда през 2022г., т е. бил е 16 години безработен. Този факт води след себе си допълнителни вреди, изразяващи се в социални неудобства като липса на здравни и социални осигуровки и липса на достатъчно трудов стаж. За да издържа семейството си се принудил да взема заеми, които изплаща и до ден днешен. Поради липсата на достатъчно трудов стаж, пострадалият не може да се пенсионира по законовия ред.