Решение № 248 от 29.09.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 451/2026
- Вид
- Решение № 248
- Подписан
- 29.09.2026
- Състав
- МАРИАНА МОМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 110 ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 50 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 118 ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118 ал. 4 т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 248 гр. Добрич, 29.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20263230200451 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „*** - Р. С.“, ЕИК ***, чрез адвокат С. Д. срещу Наказателно Постановление № 880397 - F871371/18.03.2026г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.
118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС на основание чл. 185 ал. 2 във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 евро.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно се поддържа искане имуществената санкция да бъде намалена до установения в закона минимален размер. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител си счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, 1 становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, надлежно е връчен на нарушителя. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентния за това административнонаказващ орган съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ – 30-875/23.06.2025г. на Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
При извършена проверка на 30.01.2026г. на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - обект за валутно бюро „***“ , находящ се в гр. Д., пл. ***, стопанисван от Р. С. И. с ЕГН **********, ЕТ „*** - Р. С.“, ЕИК ***, обективирана с Протокол КД 79 сер.АА № 0019774/30.01.2026г. е установено:
Наличен е монтиран в обекта и въведен в експлоатация 1 бр. ЕКАФП ДАТЕКС FP 2000, ФУ DT510567, ФП 79011769 с изградена дистанционна връзка с НАП.
Изведен е междинен отчет от фискалното устройство с № 0034664, съгласно което за деня са извършени сделки – продажба на валута на стойност 788.52 евро отразени в Група „А“ и покупки на валута на стойност 601.32 евро отразени в Група „Б“.
Разликата между оборота от двете групи в размер на 187.20 евро е стойността на наличните евро за деня.
Сумата, посочена в дневния отчет като „в брой евро“ е сумата от оборотите от Група „А“ и Група „Б“ - 1389.84 евро.
Извършено е преброяване на паричните средства собственост на дружеството в евро, съхранявани в обекта. Установена е наличност 128999.60 евро.
2
Съставен е опис, като сумите са описани по купюри.
За 30.01.2026г. в изведения междинен отчет на ФУ в обекта няма „служебно въведени“ суми и „служебно изведени“ суми.
Установена е разлика в размер на 128812.24 евро между установената фактическа парична наличност от евро в обекта и тази по изведения дневен отчет /налични в началото на деня, които не са въведени в КА 128812.41 евро, а са посочени единствено в Касовата книга/.
Т.е. търговецът е нарушил реда и начина за регистриране и отчитане на продажби в търговския обект, чрез фискално устройство, като не е изпълнил задължението си на 30.01.2026г., извън случаите на продажби да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност в момента на извършването й, чрез операцията „служебно въведени“ суми, а именно въведени суми в размер на 128812.41 евро.
Нарушена е разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС. Нарушението е извършено на 30.01.2026г.
На основание чл. 110 ал. 4 във вр. с чл. 50 ал. 1 от ДОПК е съставен протокол за извършена проверка сер.АА N 0019774/30.01.2026г. Нарушението не води до неотразяване на приходи, като е извършено за първи път.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства съдът цени изцяло показанията на актосъставителя, както и приложените по делото писмени доказателства, като обективни и непротиворечиви.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са изпълнени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Спазени са изискуемите процесуални срокове, свързани с възможността за съставяне и издаване на административни актове.
След преценка на събраните доказателства съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за 3 управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съгласно която извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Относно препратката към чл. 118 ал. 4 от ЗДДС следва да се посочи, че тази разпоредба предвижда издаването от Министъра на финансите на наредба за условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Именно въз основа на посочената норма е издадена Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, за нарушение на която дружеството е санкционирано.
Разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от посочената Наредба има за цел в случай на необходимост да бъде съпоставена касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.
Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, приложима по силата на препращащото правило на чл. 185 ал. 2 изр. 2 от ЗДДС имуществената санкция - за юридическите лица и едноличните търговци се определя в диапазона от 1000 до 4000 лв. Според настоящия състав дисбалансирана, а оттам и неправилна по арг. на чл. 57 ал. 1 т. 8 от ЗАНН е преценката на наказващия орган при отмерването на наложената имуществена санкция в размер над минимума, като не са съобразени действителните индивидуални особености на деянието, фактическите негови характеристики, специфичното съчетание на обективните му свойства. В случая не са изложени, каквито и да било аргументи, позволяващи проследяване пътя на формиране на убеждението на наказващия орган при индивидуализация на наказанието, което да обхваща действително проявено индивидуално оценъчно отношение 4 към съвкупността фактори и обстоятелства със смекчаващо и отегчаващо отговорността значение. Налице е превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като визираното нарушение е първо по ред, предвид и липсата на данни в административнонаказателната преписка за отегчаващи отговорността обстоятелства, с оглед което съразмерната и балансирана имуществена санкция в настоящия случай е именно в размер на визирания в закона минимум 1000 лв. /511. 29 евро/.
Според настоящия състав, в конкретния случай не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН като поддържаните от жалбоподателя възражения в тази насока са правно ирелевантни и несъстоятелни. Установеното нарушение е формално, поради което е без значение липсата на вредни последици и, че осъществяването му не е довело до неотразяване на приходи. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи е смекчаващо обстоятелство и може да обуслови само налагането на по-ниска санкция.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се измени като се определи имуществена санкция към установения в закона минимум.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство следва да се определи възнаграждение в размер на 130 лв. /66.47 евро/.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
И З М Е Н Я Наказателно
Постановление
№
880397
F871371/18.03.2026г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Варна, с което на ЕТ „*** - Р. С.“, ЕИК *** за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС на основание чл.
185 ал. 2 във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 евро, като:
5
Намалява размера на наложената имуществена санкция по чл. 185 ал. 2 във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС на - имуществена санкция в размер на 511. 29 евро.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕТ „*** - Р. С.“, ЕИК *** да заплати на ТД на НАП Варна сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6