Разпореждане № 343 от 01.02.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 343 гр. Разград, 01.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100143 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 200385975 за издаване на заповед за изпълнение срещу С. П. Р. с ЕГН ********** за заплащане на сумата 236,31 EUR главница за погасяване на паричен заем ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 21.01.2016 г., договорна лихва в размер на 21,92 EUR за периода 13.11.2020 г. до 08.11.2021 г., мораторна лихва в размер на 69,26 EUR за периода от 26.10.2023 г. до 21.01.2026 г. Претендират разноски по делото. Задължението произтича от договор за предоставяне на финансови услуги, сключен между длъжника и „Фератум България“ ЕООД, както и свързания с него Договор за гаранция, сключен между С. П. Р. и Фератум Банк p.l.c.

В предоставения тридневен срок заявителят е пояснил, че длъжникът е извършвал плащания към първоначалния кредитор в размер на 363,53 EUR (749,00 лева), като е извършил и плащане на 26.06.2024 г. в размер на 127,82 E U R (250,00 лева) по сметка на “Мост Финанс Мениджмънт” АД.

Плащанията са отнесени за главница в размер на 96,03 EUR (187,82 лева), договорна лихва в размер на 76,44 EUR (149,50 лева), законна лихва 0,60 EUR (1,18 лева), такса за гаранция 255,90 EUR (500,50 лева), както и дължимата административна такса за събиране на просрочен кредит съгласно одобрената тарифа на Фератум България ЕООД в размер на 81,80 EUR (160,00 лева).

Между С. П. Р. с ЕГН ********** и „Фератум България“ е сключен договор от разстояние № 947256 на 13.11.2020 г. По силата на договора кредитополучателят получил в заем в размер на 650,00 лева, която следва да бъде върната ведно с възнаградителна лихва в размер на 149,50 лева, която следвало да бъде върната ведно с лихвата, в срок до 08.11.2021 и съгласно условията на договора. На същата дата между клиента и „Фератум Банк“, публично дружество с ограничена отговорност (сега Мултитюд Банк) бил сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който „Фератум Банк“ се задължило спрямо кредитора по договора за потребителски кредит да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя като плати вместо него. Кредитополучателят не изпълнил точно договорното си задължение, поради което кредиторът по този договор поискал и получил 1 изпълнение на всичките си вземания от страна на гаранта. След изпълнението от страна на гаранта, същият встъпил в правата на кредита с право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор. На дата 26.10.2023 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания ( цесия) и приложение към същия между "Мултитюд Банк" и заявителя, по силата на който всички вземания на гаранта били прехвърлени на настоящия заявител и цесионер. „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Предвид липсата на точно изпълнение кредитодателят насочил своето право на вземане към гаранта, който от своя страна изпълнил задължението по договора. След изпълнение от страна на гаранта по договора за потребителски кредит, последният имал право да получи изпълнение на задълженията от кредитополучателя. Същият прехвърлил своето право на вземане на цесионера и настоящ заявител - Мост Финанс Мениджмънт АД.

Въз основа на тези твърдения на заявителя и представените от него към заявлението доказателства, съдът намира, че:

Целта на заповедното производство е да се провери дали предявените за плащане вземания са спорни. Проверката на съда цели установяване дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави, дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. дали не е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК. С редакцията на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал.

3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договори и общи условия по аргумент от чл.

410, ал. 3 от ГПК. При тази преценка съдът следва да вземе предвид, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, както и това че съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България и да съобрази санкцията, предвидена за нарушение на последната императивна норма, а именно разпоредбата на чл.

19, ал. 5 от ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая при определяне на процента на разходите следва да бъде прибавена и уговорената в договора за гаранция такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 500,50 лв. И без специални знания е видно, че посоченият в размер на ГПР не съответства на действително формирания и че действителният значително надвишава регламентирания като максимално допустим в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Имайки предвид горното, 2 изводът на съда е, че посоченият в договора ГПР не отразява действителния, поради което е нарушено изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК. В случая е налице хипотезата, при която търговецът, с цел да извлече за себе си значително поголяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клауза, пораждаща задължение за предоставяне на гаранция със съответна такса за това. Същата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането и и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум, т.е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на други такси. Тъй като в случая длъжникът е заплатил 491,35 EUR, т.е. сума по-голяма от уговорената главница, размера и е погасен изцяло, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „МОСТ ФИНАНС

МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, общ. Столична, обл. София (столица), р-н Младост, бул.

"Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 4, представлявано от НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ ПЕНЧЕВ и ЛИЛИЯ КОСТАДИНОВА ДИМИТРОВА, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. П. Р. с ЕГН ********** за следните суми: 236,31 EUR главница за погасяване на паричен заем ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 21.01.2016 г., договорна лихва в размер на 21,92 EUR за периода 13.11.2020 г. до 08.11.2021 г., мораторна лихва в размер на 69,26 EUR за периода от 26.10.2023 г. до 21.01.2026 г., както и направените по делото разноски в размер на: държавна таква в размера на 10,86 EUR и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 132,93 EUR.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за претендираните от него вземания, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване в частта, в която е постановен отказ пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3

4