Решение № 11652 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11652

*-** 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110120870 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищцата М. Т. Ф. е предявила срещу ***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лева, съгласно молба от 26.07.2023 г., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания причинени при ПТП, станало на 17.10.2022г., около 16,10 часа в *-** по бул.

„****“ в района на кръстовището с ул. „****“ по вина на водача на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, който се движел по бул. „****“ с посока на движение от бул. „****“ към бул.„****“ и не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека тип „****“ М.

Т. Ф., която предприела пресичане на пътното платно от ляво надясно по посока на движение на автомобила, с което причинил ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застраховател по който е ответникът, както и за заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от 20.01.2023 г. (датата, на която е отправено искане по чл. 493, ал.

1, т. 5 КЗ) до окончателното плащане на вземането.

Поддържа твърдения, че в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, е настъпило събитие – описаното ПТП, за което вина носи застрахования при ответника водач и вследствие на което е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на травматични увреждания – травма на главата. Сочи, че получените травматични увреждания й причинили болки и страдания, които били със 1 значителен интензитет в първите 3 седмици. Изпитвала болки и не можела да се обслужва без чужда помощ. Страдала от силно главоболие и замайване и гадене, чувствителност към светлина, които не се повлиявали от медикаменти. Твърди, че ПТП причинило и стрес на ищцата в посочения в исковата молба интензитет. На 19.04.2023 г. ищцата поканила ответника да заплати застрахователно обезщетение за причинените вреди, но до изтичане на предвидения в закона срок, плащане не е налице. Ето защо прави искане съдът да осъди ответника да заплати исковата сума ведно с обезщетение за забава върху нея от дата на поканата до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски за адвокат по чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Сочи, че водачът на лекия автомобил не е извършил виновно противоправно поведение, а вина за ПТП носи и ищеца.

Оспорва механизма на ПТП и пряката причинно-следствена връзка между него и настъпилата вреда. Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като пешеходката е пресичала при ограничена видимост, освен това е навлязла внезапно на пътното платно без да се огледа. Оспорва и размера на претендираното обезщетение.

Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания причинени при ПТП, при ПТП, станало на 17.10.2022г., около 16,10 часа в *-** по бул. „****“ в района на кръстовището с ул. „****“ по вина на водача на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, както и искане за заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от 20.01.2023 г. (датата, на която е отправено искане по чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ) до окончателното плащане на вземането.

В тежест на ищеца по иска по чл. 432 от КЗ е да докаже, фактите, включени във фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда със сочния от ищеца интензитет, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество, както и че е отправил към ответника покана за плащане на вземането, ведно с представяне на нужните документи, която покана е получена от застрахователя. Противоправността на деянието не подлежи на доказване, тъй като се касае до правен извод.

2

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина. В негова тежест е и да докаже и твърдените действия на съпричиняване от страна на ищеца.

Съдът намира, че сочените предпоставки се установиха чрез обсъдените и събрани в производството доказателства.

Чрез неоспорения констативен протокол с пострадали лица К-544 от 17.10.2022 г., съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, се установяват участниците в станалото ПТП и обстоятелствата, че във връзка с него на пешеходката са причинени травматични увреждания. Съставеният официален свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице- съставител и относно самото удостоверително изявлениеобстоятелствата, които са установени от него и волеизявленията, които са извършени пред него.

От констативния протокол на ПТП, както и от констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. С. С. и показаният на свидетеля Т. И. А., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни и кореспондиращи със събраните по делото доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 17.10.2022 г., около 16,10 часа в *-** при ясно и сухо време, в дясната пътна лента при две ленти за движение в едната посока лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, управляван от водача Д. Х., се движел по бул. „М. Л.“ с посока на движение от бул. „****“ към бул. „****“, в района на кръстовището с ул. „****“ със скорост на движение около 30 км/час. По същото време пешеходката М. Т. Ф. предприела пресичане на пътното платно на улицата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, на пешеходна пътека тип „****“ М8.1, обозначена по надлежния ред, в нейната горна спрямо посоката на движението на автомобила маркирана част, с начин на придвижване „спокоен ход“. След изминаване на около 19 метра в посока от ляво на дясно спрямо движението на лекия автомобил по пътното платно, водачът блъснал пешеходката в мястото на удара в дясната част на тялото с предната дясна част на автомобила. От съприкосновението пешеходката паднала на около 4,5 метра след очертанието на пешеходната пътека в посока на движение на автомобила вдясно на асфалта, а лекият автомобил продължил движението си напред, преминал с цялата си дължина очертанието на пътеката и се установил на 5 метра след нея.

По лекия автомобил се установяват щети по предна броня отдясно и счупен десен фар съгласно констатациите в протокола за ПТП, изготвен от компетентните длъжностни лица (лист 8 от делото).

От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че ударът за водача е бил предотвратим, тъй като пешеходката не е навлязла в пътната лента за движение на водача внезапно, поради което и при опасна зона за спиране от 15 метра водачът е имал обективна възможност своевременно да я възприеме и пропусне.

С оглед изложеното съдът намира, че се установи противоправност в поведението на 3 водача на МПС, изразяваща се в това, че водачът се е движел с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, поради което не е могъл да спре при възникнала опасност на пътя, освен това не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението, какъвто е пешеходката – нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 119 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Според чл. 119 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая, макар да се установи, че водачът на лекия автомобил го е управлявал съобразно разрешената скорост за населеното място - 30 км/час при ограничение 50 км/час, т.е. при изпълнение правилата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране на скоростта си същият е следвало да съобрази задължението си по чл. 119 от ЗДвП и да избере скорост която му позволява своевременно да спре и пропусне преминаващия пред него пешеходец. Такова задължение водачът е имал независимо дали непосредствено преди удара пешеходката е стояла с цялото си тяло върху графичните очертания на пешеходната пътека или малко след нея, тъй като както се установява от показанията на разпитания свидетел А., на които съдът дава вяра, пешеходката е предприела пресичане на обозначено за това място съгласно изискванията на чл. 113 от ЗДвП, отляво надясно по дължината на цялото платно, с оглед конкретните пътни условия – на прав участък, осветено пътно платно, слънчево време и добра видимост и последната е можело да бъде възприета от водача на лекия автомобил, поради което той е следвало своевременно да реагира и да я пропусне.

С оглед изложеното съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.

45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на МПС по отношение на причинените на ищцата вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.

Съдът счита за неоснователно наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката, която като участник в движението допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като пресичала при ограничена видимост, освен това е навлязла внезапно на пътното платно без да се огледа. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по 4 правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.

Според чл. 113 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, като тези правила според съда са били спазени, тъй като безспорно се установява, че пострадалата е предприела пресичане на обозначено за тази цел място, със спокоен ход, като е преминала отляво надясно по дължината на всички ленти на пътното платно, поради което е можело да бъде своевременно възприета от водача на лекия автомобил. Този факт се установява и от показанията на разпитания свидетел А., който е управлявал МПС в съседната по посока на движение лява пътна лента, който заявява, че я възприел. За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че към момента на удара пешеходката се е намирала на около метър след очертанията на пешеходната пътека в посока на движението на лекия автомобил „****“, това обстоятелство не е способствало за настъпване на удара, тъй като водачът на МПС има задължение по чл. 119 от ЗДвП да намали и спре пред пешеходната пътека, а ударът с пешеходката е настъпил след като водачът е преминал с половината дължина на автомобила си през очертанието тип „****“. С оглед изложеното не се установи, че пешеходката е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което възражението в този смисъл е неоснователно.