Определение № 2804 от 27.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2804 гр. Пловдив, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502276 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Г. Л., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Е. И., против Определение № 8194/24.06.2025г. постановено по гр.д.№ 4020/2023г. на ПдРС, XX гр.с., с което е оставена без уважение подадената от нея молба вх.№ 65120 от 10.06.2025г. за изменение на решение № 2767 от 04.06.2024г. в частта му относно разноските.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че не са налице предпоставките за присъждане на разноски на ответното дружество с позоваване на Решение по дело С – 714/22 на СЕС и Решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Излагат се доводи, че възлагането в тежест на потребителя – ищец да заплати разноските в производство, в което той търси защита срещу неравноправни клаузи, съразмерни на отхвърлените му искове за нищожност на част от такива клаузи, ще има върху потребителите възпиращ ефект да търси защита на потребителските си права по съдебен ред. Моли се ако съдът прецени, че е необходимо да отправи преюдициално запитване. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458, с който взема становище за нейната нередовност и недопустимост като подадена без да е внесена изискуемата държавна такса. По същество излага доводи за неоснователност на частната жалба като поддържа, че настоящата хипотеза не попада в обхвата на съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят предвид отхвърлянето изцяло на исковата претенция. Моли да се върне частната жалба като нередовна, по същество да се отхвърли като неоснователна и необоснована, както и да се потвърди обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

1

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от към съдържание и приложения е редовна, установява се внасянето на дължимата държавна такса в изпълнение на указанията на първостепенния съд, поради което подлежи на разглеждане. По същество разгледана частната жалба е неоснователна.

С Решение №2767/04.06.2025 г. постановено по гр.д.№ 4020/2023г. на ПдРС, XX гр.с., съдът е отхвърлил предявения от Н. Г. Л. против „ВИВУС.БГ” ЕООД иск за осъждане на дружеството за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща платена без основание такса за експресно разглеждане по сключен между страните договор от 28.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. С решението си първостепенният съд е осъдил Н. Г. Л. да заплати на „Вивус.БГ“ ЕООД, сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

В срока по чл.248,ал.1 от ГПК от ищцата Н. Г. Л., чрез процесуалния представител по делото адвокат Е. И., е постъпила молба с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските като в полза на ответното дружество да не бъдат присъдени разноски.

За да остави без уважение молбата по чл.248 от ГПК, първостепенният съд е приел, че в настоящата хипотеза не намира приложение чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разгледано в решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС и решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС.

Първоинстанционният съд е посочил, че в случая изцяло е отхвърлен като неоснователен предявеният осъдителен иск от ищцата, тъй като не са събрани по делото доказателства по посочената клауза за такса експресно разглеждане изобщо да са били заплащани от страна на ищцата суми. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК районният съд е приел, че разноските на ответното дружество в размер от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.

Определението е правилно.

С Решение от 16.07.2020г. по съединени дела С- 224/19 и С- 259/19 на СЕС е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Изложеното тълкуване по съединени дела С- 224/19 и С- 259/19 на СЕС е разгледано в Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС. Прието е, че от произтичащата от посоченото решение съдебна практика следва, че когато искането за обявяване на договорна клауза за нищожна поради неравноправния й характер е уважено изцяло, самият факт, че връщането на сумите, платени на основание на тази клауза, е само частично поради наличието на противоречива практика, която може да попречи на потребителя да определи правилно размера на искането си за връщане на тези суми, не позволява на този потребител да се възлагат част от процесуалните 2 разноски в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати.

По дело С-714/22 на СЕС е заключено, че не може да се изключи възможността потребителят да е длъжен да понесе част от съдебните разноски, които е направил, за да предяви иск за установяване на неравноправния характер на договорна клауза, в случай на частично уважаване — след обявяване на тази клауза за нищожна — на искането му за връщане на недължимо платените въз основа на посочената клауза суми, по-специално когато потребителят недобросъвестно упражнява правото си на връщане. Ако обаче, след като искът за обявяване на нищожност е бил уважен, искането за връщане е уважено само частично, поради това че за посочения потребител е практически невъзможно или прекомерно трудно да определи обхвата на правото си на връщане на тези суми, процесуалната правна уредба, по силата на която същият потребител трябва да понесе част от съдебните разноски във връзка с такова производство, може да го възпре да упражни предоставените му от Директива 93/13 права.

С оглед на изложените съображения, СЕС е постановил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.

Настоящият въззивен състав намира, че възприетото от СЕС разрешение в съединени дела С- 224/19 и С- 259/19 и дело С-714/22 относно приложението на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан с оглед на принципа на ефективност, е неотносимо при разрешаването на въпроса относно отговорността за разноските в първоинстанционното производство. По смисъла на цитираната практика на СЕС, освобождаването на потребителя от отговорността за разноски в случаите, при които той е засегнат от прилагането на неравноправна клауза в договор за кредит, но обусловеният кондикционен иск е частично неоснователен, се налага от затруднението, което потребителят би имал да определи точния размер на неоснователно платените от него суми и да разграничи коя част от плащанията е извършена именно въз основа на неравноправната клауза / както е прието в Определение № 2041 от 18.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 274/2023 г., II т. о., ТК/. Т.е. смисълът на цитираните решения е да не бъдат възпирани потребителите да упражнят правото си на иск за защита против неравноправни клаузи по сключени от тях договори, само защото не разполагат с необходимата информация относно това точно до какъв размер евентуално ще бъде основателен искът.

Настоящият случай не е такъв, тъй като исковата претенция с пр. осн. чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД за присъждане на платена без основание такса за експресно разглеждане на отпуснат кредит е била изцяло отхвърлена като неоснователна поради недоказаност на твърдението за нейното заплащане от ищцата на ответното дружество.

Според данните по делото, платената от ищцата сума на ответното дружество по сключения между тях договор за потребителски кредит съответства на размера на отпусната главница и не е установено заплащането на претендираната такса за експресно разглеждане.

3

Следователно, въпреки, че в предходно производство е била обявена за нищожна клаузата за експресно разглеждане по договор за потребителски кредит между страните, не е налице частично уважаване на исковата претенция с пр.осн.чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД и не може да се заключи, че е било невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на ищцата за връщане на претендираната сума доколкото подобно право на ищцата не е доказано по делото.

С оглед на изложеното, неоснователни са доводите в частната жалба, тъй като посочените решения на СЕС не следва да се прилага по аналогия, нито са налице условията за отправяне на преюдициално запитване.

Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8194/24.06.2025г. постановено по гр.д.№ 4020/2023г. на ПдРС, XX гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4