Решение № 132 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20253110204747 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на пълномощник на И. Д. О. срещу електронен фиш, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се сочи, че са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Счита че са изтекли сроковете по чл.80 ал.1 т.5 от НК за дирене на наказателна отговорност.

В с. з. въззивницата не се явява. Процесуален представител моли съда да отмени ЕФ.

Представител на органа, издал електронния фиш в писмено становище моли съда да потвърди ЕФ, както и да присъди юристконсултстко възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.07.2021г. около 23:59 часа ,в гр.Варна по бул „В.Левски“ в посока към ж.к.*, бил управляван л.а. „* ” с рег. № *. При управлението на автомобила в района до п.в. с ул.*, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 50 км/ч.

В този район била монтирана и функционирала мобилна видео-радарна установка АТСС /CORDON-M2 № MD 1194/.

Автомобила преминал покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело неговата скорост на движение като такава от 85 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата скорост възлязла на 82 км/ч.

Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 82км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

След установяване на собственика – Възз. О., бил издаден процесният електронен фиш, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – 1 чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТС и др.

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.

При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид основателността на възражението , наведено с жалбата и поддържано в съдебно заседание възражение относно изтекли сроковете по чл.80 ал.1 т.5 от НК, респ.чл.81 ал.3 от НК за дирене на наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН регламентира случаите, в които не следва да се образува административнонаказателно производство, както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в административнонаказателното производство.

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 т.3 от НПК, изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, като в Тълкувателно решение № 3 от 27.02.2015г. на ОСНК изрично се сочи, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни.

Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателната отговорност по давност в НК.

В този смисъл следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от НК.

В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, във връзка с 80 ал.1 т.5 от НК, всяко едно административнонаказателно преследване следва да се погаси с изтичането на срок от 4 години и половина от извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност.

В този смисъл съдът на*а, че в конкретния случай, доколкото нарушението е било 2 извършено на 17.07.2021г., към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност за административно наказателно преследване, коята изтича на 18.01.2026г.

След проверка на издадения електронен фиш и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да отмени електронният фиш на това основание.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 5094340, издаден от ОДМВР- Варна, с който на И. Д. О. ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на осн. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати на И. Д. О. ЕГН **********, направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 204,52 евро с левова равностойност 400 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3