Решение № 285 от 19.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500204 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 17 от 12.01.2024 г., постановено по гражданско дело № 154/2021 г. по описа на РС- гр. Сливница, е отхвърлен иска с правно основание чл. 108, ал.1 от ЗС, предявен от Н. К. М. с ЕГН **********, К. А. В. с ЕГН **********, И. А. П. с ЕГН ********** и Г. Г. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес с. К., ул.“Ц. Б. ...“ № .., представлявани от адв. Е. от МАК, срещу Е. А. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к.“Л.“, ул.“В. М.“, бл..., вх.., ет.., ап..., представлявана от адв. А. от КАК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищците са съсобственици по наследство на ПИ с идентификатор ........, адрес: с.

Г., община С., област С., п.к. ...., ул. „....“ №., с площ 1947 кв.м., стар номер ..., кв. .. и изградената в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ........ със застроена площ 87 кв.м., при следните квоти: Н. К. М. - 1/4 ид.ч., К. А. В. - 1/8 ид.ч., И. А. П. 1/8 ид.ч. и Г. Г. С. – 1/4 ид. ч. и ответницата да бъде осъдена да им предаде владението върху имотите съобразно притежаваните от тях идеални части. Признато е за установено по насрещния иск с правно 1 основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Н. К. М. с ЕГН **********, К. А. В. с ЕГН **********, И. А. П. с ЕГН ********** и Г. Г. С. с ЕГН **********, че Е. А. К. с ЕГН ********** е собственик на основание наследство и давностно владение на ПИ с идентификатор ........ по КККР на с. Г., община С., с площ от 1947 кв.м., и на изградената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП 87 кв.м., с идентификатор ........... по КККР на с. Г., община С.. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищците са осъдени да заплатят солидарно на Е. А. К. с ЕГН ********** сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляващи направените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищците в първоинстанцонното производство срещу постановеното от РССливница решение, с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

Считат, че районният съд е разтълкуват и възприел фактите по неправилен и необективен начин като по този начин е достигнал до погрешни изводи относно собствеността на имота. Излагат, че свидетелските показания са противоречиви и не следва да се приемат с доказателствена стойност. Двамата свидетели, доведени от ответницата К. навели твърдения за наличие на неформални уговорки и скандали за собственост и изгонване от имота на ищците, които би следвало да се случили през 1991 г., но и двамата свидетели изрично казали, че не са присъствали, а са чули от някого. Считат, че подобни косвени доказателства, събрани чрез разпит на свидетели са негодни да докажат при условията на пълно и главно доказване факти и обстоятелства от значение за придобИ.е на вещни права върху недвижим имот, а в производството преки доказателства за владение в периода до 2014 г. липсват. Молят съда да отмени обжалваното решение и да бъде уважен предявения иск, съответно отхвърлен предявения насрещен иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор от въззиваемата страна Е. А. К..

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите не се явяват. Представляват се от адв. И. Е., който поддържа въззивната жалба.

2

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна Е. К. се явява лично и с пълномощника си адв. А., която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверения за наследници изх. № .../...... г. и №.../.... г. издадено от кметския наместник на с. Г., С. о. и удостоверение за наследници изх. № ....../......... г., издадено от С. о., район „П.“ е видно, че страните по делото са наследници на К.М. Л., поч. на 09.05.1985 г. и К. С.Л., поч. на 01.11.1991 г., като Н. К. М. е дъщеря на общите наследодатели, ищците И. А. П. и К. А. В. са наследници на починала в хода на производството втора дъщеря на общите наследодатели - Л.

К. С., Г. Г. С. е наследник Г. К.С. (поч. на 14.11.1989 г.) - син на общите наследодатели, и ответницата Е. А. К. е наследник на А. К. С.

- втори син на общите наследодатели /починал на 29.11.2009 г./.

С нотариален акт № ..., том ., дело № .../.... г., наследодателят на страните К. С.Л. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Г., С. о., с площ от 1432 кв.м., представляващо по плана на същото село парцел ..., пл. № ...от кв. ., при съседи: от две страни - улици, наследници на В. Й., общински парцел и С.С., заедно с построените върху същия парцел къща и кошара.

От представените скица на поземлен имот № ..-........./............. г. схема на сграда № ..-........../............... г. се установява, че имот с идентификатор ........ в с. Г. и площ от 1947 кв.м., е бил с номер по предходен план ... от кв. .. и в него е построена сграда с площ от 87 кв.м., с адрес- с. Г., ул. „......“ № ..

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза се установява, че има частична идентичност между имота, описан в н.а. №..., том ., дело № .../.... г. с УПИ ..-... и УПИ .-... в кв. .. по сега действащия регулационен план на с. Г., община С.. Според вещото лице, е налице частична идентичност между имота, описан в н.а. №..., том ., дело № .../.... г. с ПИ с 3 идентификатор ........ по КККР в с. Г., община С.. Вещото лице дава заключение, че е налице частична идентичност между УПИ ..-... и УПИ .-... в кв. .. по действащия регулационен план на с. Г., община С. и ПИ с идентификатор ........ по КККР на с. Г., община С., като заявява, че разликите са относно северната граница на УПИ .-... в кв. ..и южната граница на УПИ ..-... - и двата в кв. .. с кадастралната карта.

Разпитани са две групи свидетели на ищците – А. М. Л., Т. Д. И. и на ответницата – Н. С. Н. и Д. Х. Т..

От разпита на св. А.Л. се установява, че от Л. П. знае, че в имота в село Г. живее дъщерята на нейния брат – на А.. Според свидетелката имотът бил на бащата на Л., който се казвал К.. Докато бил жив баща й, Л. често ходела в имота. К. преди да почине живял в К. при дъщеря си Л.. След като починал А., Л. П.одължила да ходи в с. Г..

Свидетелката е посещавала имота два или три пъти, но не била виждала А. и В. в имота.

От разпита на св. Т. И. се установява, че живее в съседство на имота, който представлявал къща с дворно място около 2 дка. Имотът бил на К., който починал през 1991 година и от 1991 г. до 2014 г. там живеела В. /съпруга на А. С./. През другото време идвали дъщерите му Н. и Л. да го гледат. След 2014 г. в имота се нанесла ответницата, която не давала ключ на ищците, гонела ги и се разправяла с тях.

Страните били в добри отношения, но спорът започнал откакто ответницата се нанесла в къщата през 2014 г., след смъртта на майка й /В./ и започнала да гони всички.

От разпита на св. Д.Т. се установява, че има вила в с. Г.. Познава ответницата, която има имот в с. Г., който представлява дворно място с къща. След смъртта на К. Л. първоначално в имота живял неговия син А. със съпругата си В., които облагородили двора и гледали животни. Когато А. се разболял, в имота започнала да идва Е. и заживяла там със съпруга си. Свидетелят не е виждал в имота други хора. Сградата, в която живеела Е. била построена от нейните родители – А. и В.. К. и Керанка живеели в стара къща, която се намирала в долния край на имота. В. споделяла, че са се разбрали с другите наследници, че ще се грижат за родителите на А. и нямало да имат претенции към къщата. След смъртта на В., дъщеря й Е.

4 започнала ремонт на къщата – сменила дограми, врати, направена била баня и тоалетна в къщата. Свидетелят познава другите деца на К.

Л., но посочва, че ги е виждал само два три пъти на събора на селото.

От разпита на свидетеля Н.Н. се установява, че познава имота от 1981 година. В имота имало стара къща, в която живеел К. Л.. След като се разболял, синът му А. започнал строителство на нова къща. От А. и от съпругата му В. знае, че са викали всички роднини, за да се разберат кой ще гледа К.. Всички други роднини били отказали и А. продължил да гледа баща си. В периода 1991-1992 г. имало спор между роднините, но било подписано някакво споразумение, че целият имот се предоставя за ползване на А.. След смъртта на А. и съпругата му В., в имота останала да живее дъщеря им Е.. След 1991 – 1992 г. свидетелят не е чул някой да има претенции към имота и не е виждал никой да идва. След смъртта на А. 2009 г., свидетелят не е виждал ищците в имота.

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да докаже, че е собственик на процесната вещ, както и че ответникът я владее или държи без правно основание.

В случая произнасянето по ревандикационния иск е в зависимост от резултата по предявения от ответницата насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, с който се претендира установяване на право на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.

В разглеждания случай, ответницата се позовава на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене. Излага, че от 5

1993 година родителите й живяли в имота до смъртта си и не са имали спорове за него с никого, вкл. и с ищците. Ответницата заживяла в имота още докато баща й бил жив и до настоящия момент го владее и поддържа. Счита, че е собственик на дворното място и жилищната сграда на основание наследство и давност от родителите си, към което е присъединила и осъществявано от нея лично владение.

По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищцата /в случая по предявения насрещен иск/ принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ на основание давност, осъществявана постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в периода 31.12.1993 г. – 01.01.2004 година от нейните родители, а след тяхната смърт от нея самата. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права и/или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.

154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения.

Фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС изисква да са налице няколко елемента при условията на кумулативност. На първо място да е налице владение по смисъла на чл.68 от ЗС - като упражняване на фактическа власт върху имота, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Вторият елемент от фактическия състав на чл.79 от ЗС е владението да е осъществявано за срок по-дълъг от 10 години.