Решение № 10375 от 16.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10375 гр. С., 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20221110156661 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А, срещу Столична община, ЕИК: *******, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, за установяване дължимостта на сумата от 2 099,86 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № ********* за произшествие на 24.09.2018 г. в гр. С. на ул. „З.“ № 51, при което са причинени щети на паркиран лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № НОМЕР от падане на дърво върху автомобила, ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 490,46 лв. – мораторна лихва за забава за периода 06.07.2019-06.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37046/2022 г. на СРС.

Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“, валидна към датата на произшествието, при което паднало дърво върху процесния автомобил, в резултат на което били причинени вреди на автомобила, на чийто собственик е изплатено обезщетение от 1 589,40 лв. Излага съображения, че ответникът носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като собственик на дървесните насаждения на своя територия.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът заявява, че искът е недопустим по изложени съображения, като го оспорва по основание и размер и прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, който го паркирал неправилно извън обозначените за тази цел места в зоната за почасово паркиране.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е допустим като предявен за вземане в размер и на основание, за които е издадена процесната заповед за изпълнение. Неоснователен е доводът на ответника, че искът бил недопустим, тъй като основанието на исковата молба се 1 различавало от основанието на издадената заповед за изпълнение, след като в исковата молба са изложени същите фактически твърдения като в заявлението по чл. 410 ГПК, които формират основанието на иска, а именно регресна претенция срещу ответната община, отговорна за соченото бездействие на нейни работници/служители, в резултат на което са настъпили щетите, във връзка с които ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение на съответно лице.

Неоснователен е доводът на ответника, че не бил процесуално легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск. Процесуалната легитимация е принадлежността на правото на иск и тя следва от фактическите и правните твърдения на ищеца, който в случая е предявил иск срещу общината, а дали общината е материалноправно легитимирано е въпрос по същество, от който зависи основателността на иска (Решение № 111 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2014 г., III г.о.).

Неоснователен е доводът на ответника за нередовности на исковата молба относно конкретния вид, размер и период на претендираното застрахователно обезщетение. Ищецът въвлича ответника в спора именно с твърденията, че общината е отговорна за това, че нейни работници/служители не са проявили дължимата грижа, в резултат на което върху процесния автомобил е паднало дърво, като е причинило конкретни увреждания по автомобила и липсата на тяхното изброяване не представлява нередовност на исковата молба, тъй като същите увреждания по вид и характер се установяват от приложените към исковата молба доказателства, както и от показанията на водача на процесния автомобил, в каквато връзка е и заключението на приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което заключение съдът цени като компетентно и обективно изготвено и което дава отговор на въпроса относно конкретната претендирана с исковата молба стойност на застрахователно обезщетение.

По делото са отделени за безспорни следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № ******* със срок на застрахователно покритие 12.04.2018-11.04.2019 г. за лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № НОМЕР, собственост на Б. Г. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „О. Й.“ № 6; на 24.09.2018 г. в гр. С., ул. „З.“ № 51 е настъпило произшествие, при което паднало дърво върху паркирания процесен автомобил, в резултат на което му били причинени вреди, на чийто собственик ищецът изплатил обезщетение от 1 589,40 лв.

Механизмът на САТЕ се установява при съвкупната преценка на представените от ищеца доказателства, заключението на САТЕ и показанията на свид. Н., водач на процесния автомобил, които съдът цени като житейски логични и правдоподобни като съответстващи на останалите доказателства по делото. Свид. Н. ясно описва, че на процесната дата е паркирал същия автомобил на ул. „З.“ № 51, от другата страна на кооперацията на същата улица, в която кооперация живее. Сам ответникът твърди, че в деня на инцидента е имало силни ветрове, което съвпада с показанията на свид. Н., че на процесната дата е имало буря, и че известно време, след като паркирал автомобила, е излязъл от вкъщи и е възприел, че върху неговия автомобил е паднала бреза, както и че по превозното средство е имало множество увреждания в различни части на автомобила. От заключението на САТЕ се установява, че механизмът на причиняване на процесните щети се дължи на падане на дърво върху паркирания автомобил, като 2 щетите се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на горното събитие.

Неоснователен е доводът на ответника, че от описаната фактическа обстановка не могло да се изведе обосновано причинно-следствена връзка между увредения автомобил и причинителя на вредата. Видно от удостоверение от 27.09.2018 г. на 24.09.2018 г., в 17,45 ч специализиран екип от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ оказал съдействие на свид. Н. при отстраняване на паднало дърво върху процесния автомобил на адреса в гр. С., ул. „З.“ № 51, което потвърждава показанията на свид. Н., че като е възприел паднало дърво върху паркирания от него автомобил, се е обадил на тел. 112. В тази връзка са неоснователни доводите на ответника, че свид. Н. следвало да извика КАТ, който да съставят протокол за инцидента с посочване на виновния участник. Самият безспорно установен по делото механизъм на инцидента не предполага определяне на вина на конкретен водач, тъй като не се касае за ПТП с участие на поне двама водачи на превозни средства, за да се определя вина на конкретен водач, а за природно явление, което е причинило падането на дървото върху процесния автомобил, нито установяване на неотносими към спора обстоятелства като употреба на алкохол, наркотици и правоспособност на водача на същия автомобил.

Неоснователен е доводът на ответника, че ищецът не изследвал обстойно всички обстоятелства по инцидента, включително и съпричиняване и проява на небрежност от страна на застрахования водач. След като застрахователят е преценил, че на застрахованото лице е дължимо застрахователно обезщетение, което му е изплатил, то той встъпва в неговите права срещу причинителя на вредата, имайки предвид, че изплащането на застрахователно обезщетение е въпрос, който касае вътрешните отношения между застраховател и застрахован, по отношение на които ответната община е трето лице без право да оказва правно въздействие върху тези отношения, възникнали въз основа на валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил.

Несъстоятелен е доводът на ответника, че ищецът следвало да доказва причинно-следствена връзка между твърдяното виновно поведение на служители на ответника и настъпването на процесните вреди. След като по делото категорично е установен механизмът на инцидента и причинно-следствената връзка между инцидента и вредите, се приема и че инцидентът е могъл да бъде предотвратен при полагане на дължимата грижа от страна на натоварени от ответника съответни лица.

Бланкетни са оспорванията на ответника, че не бил собственик и не отговарял за доброто състояние на дървесната растителност на територията на Столична община, съответно и на процесното дърво, че не бил собственик на общинските пътища, както и на пътните принадлежности към тях, каквито са крайпътните насаждения. Процесната улица е част от единната пътна мрежа на територията на Столична община по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба на Столичен общински съвет за управление на общинските пътища на територията на Столична община, а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата един от основните елементи на пътищата, изграждащи единната пътна мрежа, са пътните принадлежности, каквито са и крайпътните насаждения като процесното дърво (чл. 2, ал. 1, чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за пътищата, § 1, т. 4 от ДР на същия закон), а съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОС общинските пътища са публична общинска собственост.

Столична община е длъжна да организира дейностите по поддържане на общинските пътища, като чрез специализирано общинско предприятие поддържа зелените площи на територията на общината, към които се числят и крайпътните насаждения като 3 процесното дърво, осъществявайки един непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен характер (чл. 31, ал. 1 от Наредба на Столичен общински съвет за управление на общинските пътища на територията на Столична община; чл. 2, ал. 1, чл. 31, ал. 1 от Наредба на Столичен общински съвет за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община). Поради това общината е следвало да организира поддръжката на крайните насаждения на процесната улица и да ги поддържа в такова безопасно състояние, че дори и при силни пориви на вятъра тези насаждения, в случая падналата бреза да не причиняват вреди на отделните граждани и на тяхното имущество. След като по делото е установен механизма на инцидента и причинно-следствената връзка между него и процесните щети, неоснователно остава оспорването на ответника, че по делото не било установено конкретното местонахождение на процесното дърво.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на инцидента от водача на процесния автомобил, който ответникът твърди, че бил паркиран извън обозначените за тази цел места в нарушение на Закона за движение по пътищата.

Ответникът не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на горното възражение, нито се е домогнал да докаже, че свид. Н. е паркирал автомобила на място, на което е било изрично обозначено да не се паркира поради опасност от падане на дървета, при положение че в окончателния доклад по делото изрично му е указано, че не сочи доказателства относно направеното от него възражение за съпричиняване.

Според заключението на САТЕ стойността на ремонта на процесните щети е 1 714,18 лв. съгласно описаните в таблица в раздел V от заключението вреди и необходими дейности за тяхното отстраняване – първа степен ремонт относно лява и дясна арка и купе; пастиране на предна лява, задна дясна врата, задна броня, задно стъкло и десен стоп; боядисване на преден ляв калник, дръжка на задна лява врата, заден десен панел, заден капак и също така на останалите ремонтирани детайли.

Предвид изложеното, следва уважаване на иска за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като за застрахователя е възникнало регресно право срещу възложителя на работата по поддръжка на процесния участък, чиято липса е довела до настъпването на процесния инцидент и причинените в резултат на него щети по процесния автомобил.

По иска по чл. 86 ЗЗД

Независимо че ответникът не е оспорил претендирания размер на мораторната лихва, в окончателния доклад на ищеца е указано, че не следва да докаже не само поставянето на ответника в забава за процесните суми, но и размера на обезщетението за забава. Искът следва да бъде уважен за сумата от 484,33 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 490,46 лв., доколкото видно от обратна разписка ответникът е получил регресна покана на 07.05.2019г. за възстановяване на изплатеното обезщетение от 1 589,40 лв., но не и на ликвидационните разноски от 20 лв., за което задължение ответникът не е поставен в забава. Уваженият размер е изчислен с помощта на електронен калкулатор за законна лихва за процесния период, начеващ след връчването на регресната покана и приключващ преди подаването на исковата молба.

Разпечатката съдържа 25 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22a0668b-b715-429f-b6ae-457d74e014ac