Определение № 362 от 23.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 362 гр. София, 22.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002900324 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА.

Образувано е по предявени от В. В. В. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София искове по чл. 47, ал. 2 и ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА за прогласяване нищожност, евентуално – за отмяна на арбитражно решение № 146 от 19. 02. 2015 г. по арб. д. № 146/2015 г. по описа на арбитър Бисерка Газдова. С решението В. В. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София сумата от 15 852, 04 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по арбитражното производство в размер на 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 767, 04 лв.

Ищецът твърди, че посоченото арбитражно решение не му е връчвано и е узнал за него на 6. 12. 2022 г., когато процесуалният му представител адвокат М. Ашикова извършила справка по т. д. № 2596/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав, по което било постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца въз основа на арбитражното решение.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на доводите на ищеца и данните по делото, приема 1 следното:

Исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което исковете са недопустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА допустимостта на иска по чл. 47 ЗМТА е обусловена от предявяването му в тримесечен срок, считано от узнаване на арбитражното решение. Към изисканото изп. д. № 3391/2022 г. на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, район на действие – ОС Велико Търново, образувано по издадения по т. д. № 2596/2015 г. на СГС срещу ищеца изпълнителен лист, е приложена покана за доброволно изпълнение.

Установява се, че поканата за доброволно изпълнение и приложеният към нея изпълнителен лист са редовно връчени на 20. 09. 2022 г. на ищеца, при отказ на същия да ги приеме. Отказът е надлежно отбелязан, датиран и удостоверен с подписа на връчителя. Съгласно изричната разпоредба на чл. 44, ал. 1, изр. 6 ГПК отказът на ищеца да получи изпратените от съдебния изпълнител книжа не засяга редовността на връчването им. В поканата за доброволно изпълнение е посочено основанието за издаване на изпълнителния лист, а в последния е отразено, че е издаден въз основа на решение № 146 от 19. 02.

2015 г. по арб. д. № 146/2015 г. по описа на арбитър Бисерка Газдова. На 20.

09. 2022 г. В. В. е депозирал по посоченото изпълнително дело искане за снабдяване с копие от документите, приложени по делото. На 5. 10. 2022 г. се е снабдил с преписи от документи по изпълнителното дело. С оглед така установеното следва да се приеме, че ищецът е бил уведомен за постановеното срещу него арбитражно решение на 20. 09. 2022 г. Съгласно практиката на ВКС – определение № 17 от 20. 01. 2016 г. по ч. т. д. № 3579/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 613 от 24. 09. 2013 г. по ч. т. д. № 3099/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 31 от 22. 01. 2016 г. по ч. т. д. № 1982/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 153 от 04. 02. 2016 г. по т. д. № 930/2015 г. на ВКС, II т. о., определение № 175 от 10. 07. 2018 г. по т. д. № 1308/2017 г. на ВКС, I т. о., определение № 231 от 23. 04. 2018 г. по ч. т. д. № 613/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 132 от 23. 02. 2018 г. по ч. т. д. № 464/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 244 от 26.04.2018 г. по ч. т. д. № 168/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. с връчване на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да се 2 счита за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА . Към датата на подаване на исковата молба – 9. 02. 2023 г. тримесечният преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е бил изтекъл, поради което предявените искове за прогласяване нищожността на арбитражното решение, евентуално – за отмяната му са недопустими и следва бъдат оставени без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от В. В. В. искове по чл.

47, ал. 2 и ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА за прогласяване нищожност, евентуално – за отмяна на арбитражно решение № 146 от 19. 02. 2015 г. по арб. д. № 146/2015 г. по описа на арбитър Бисерка Газдова.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3