Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1093 от 08.07.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5151/2024
Вид
Решение № 1093
Подписан
08.07.2025
В сила
03.07.2026
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. Русе, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520105151 по описа за 2024 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК :831094393 срещу Х. И. М. с ЕГН:********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по Договор за кредит N:012LD-R-010215/13.09.2021г. сумите както следва: Просрочена главница в размер на 18432.66 лева; Непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за периода от 05.03.2024 г. до 03.06.2024 г. включително в размер на 413.82 лева;

Начислена законова лихва за периода от 26.06.2024 г. до 10.07.2024 г. включително в размер на 105.08 лева; Разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по Договора дължими на основание т.19 от Договора за кредит в размер на 60.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 15.07.2024г., до окончателното изплащане на дълга.

1

Представени са писмени доказателства, направени са доказателствени искания за назначаване на ССчЕ. Претендират се направени разноски по заповедното и исково производства.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът , чрез пълномощника си адв.А. Д. от САК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който са развити съображения за неоснователност на предявените искове.

Направени са възражения за нищожност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.9а от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД. Ответникът счита, че клаузата в договора, обективираща възнаградителната лихва е написана по неясен и неразбираем начин, откъдето произтича и неяснотата и неразбираемостта на целия договор за кредит или поне на една съществена и определяща част от него, а именно какви точно са и как се формират разходите по кредита, част от които безспорно е договорната възнаградителна лихва. Счита, че в договора възнаградителната лихва е напълно неясно формулирана, което влече и неяснота и неразбираемост на целия договор за кредит, което от своя страна води до обстоятелството, че договорната възнаградителната лихва е неправилно посочена, което на основание чл. 10, ал. 1 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а от ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК води до недействителност на целия договор за потребителски кредит.

Ответникът счита, че клаузата в Договора, обективирана в чл.4 във вр. с чл.7 от Договора, уреждаща възнаградителната лихва по последния, е нищожна на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал. 1, т.9 от ЗПК във вр. с чл.143, т.10 от ЗЗП във вр. с чл.26, ал.1, пр. първо ЗЗД („противоречие със закона").

Поддържа, че съгласно чл. 4 от сключения между ищеца и ответника Договор:

„За ползвания кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща на БАНКАТА годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване Лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от БАНКАТА, увеличен с надбавка от 6.9271 пункта." Чл.7 от договора постановява, че:

„Методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на Закона за потребителския кредит - Лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), е неразделна част от договора". Методиката, от своя страна, препраща към интернет страницата на БНБ, на която е поместен общ 2 файл с множество таблици в ексел за лихвени проценти и обеми. Счита, че относима към начина за изчисляване на лихвения процент по процесния договор е справката на БНБ на посочения интернет адрес от секция: „Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт -депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства". В Методиката на банката изрично се казвало, че СЛП на ПИБ представлява среднопретегления процент по срочни депозити за банковата система, изчислен по представена формула.

Ответникът счита за неправилен подхода на банката поради наличие на субективна преценка на банката. Твърди, че на практика СЛП по Договора подлежи на преценка от банката, тоест банката-кредитодател изчислява свой собствен СЛП, който не е обективен или иначе казано лихвеният процент е субективно определен от банката. На стр. 1 пар. 2 от Раздел II Методика на изчисляване от документа „Методика на ПИБ АД за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК и ЗКНИП" е записано следното (точен цитат): „Данните за изчислението на референтния лихвен процент се вземат от секцията „Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт депозити…". Ответникът счита, че банката взима данните за изчислението на своя референтен лихвен процент от съответната секция на данни, предоставени от БНБ, но не взема самите данни от БНБ, а ги моделира и избира по угоден за себе си начин .

Твърди се в отговора, че б анката заявител не използва обективен критерий за определяне на лихвения процент по кредита, макар и на пръв поглед да изглежда така, тъй като компонентите, цитирани в методиката и поместени в интернет страницата, са само част от елементите, които заявителят използва при определяне на лихвения процент. Казано по-просто, банката заявител използва наглед обективни критерии, които впоследствие превръща в субективни такива, тъй като включва обективните компоненти в измислена и прилагана от самата банка формула. Самата формула на банката борави с данни, част от които не фигурират по същия начин в публикуваните от БНБ данни, т.е. касае се за преформулиране и моделиране на данните.

Сочи се в отговора на исковата молба, че е налице н еясен и неразбираем език на клаузите, определящи референтния лихвен процент. Твърди, че неравноправният характер на клаузата на чл.4 от Договора, а оттам и неговата 3 нищожност произтичат от факта, че клаузите, отнасящи се до размера на лихвения процент, са написани на неясен и неразбираем език за потребителя, с което практически се нарушава разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал. 1, т.9 от ЗПК, което е и допълнителен аргумент за нищожност на целия Договор на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Начинът, по който е описан методът на изчисляване размера на лихвения процент, е трудно разбираем дори за лице с юридическо образование.

Сочи се практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), съгласно който текстът да бъде представен „по ясен и разбираем начин" означава клаузите на договора да са изписани на ясен и разбираем език, без да се използват сложни термини и изречения. Така например: Решение на Съда на ЕС от 30.04.14г. по дело С - 26/13: „Според чл.4, пар.2 изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо задължение не само клаузите да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора прозрачно е изложен точният механизъм за конвертиране на чуждестранната валута, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. " Твърди се в отговра, че м етодиката борави с периоди, които не са включени в данните на БНБ. Методиката използва избирателно данни от БНБ.

Поради това методиката е напълно непрозрачна и напълно неясна. Неясно е как точно се формира референтният лихвен процент и кои точно данни използва ПИБ. Не могат да се преценят нито икономическите последици от самото сключване, поради липсата на разбираемост на клаузата тогава, както и при бъдещото изменение - с оглед на което потребителят е в пълна неяснота за икономическото положение, в което се намира и какъв би станал размерът на дълга му.

Ответникът сочи член 4, параграф 2 от Директива 93/13, СЕС в С-18616, т. 44 където се подчертава, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика, по-специално по отношение на степента му на информираност, това изискване, въведено от същата директива, за изразяване на ясен и разбираем език на договорните клаузи, а следователно и за прозрачност, трябва да се тълкува разширително.

4

Твърди, че според СЕС договорните клаузи следва да са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.

Твърди се, че в настоящия случай потребителят не може да разбере какви са икономическите последици за него. Потребителят следва да може да установи възможното поскъпване или обезценяване на кредита, възможните негови движения, за да може да разбере значимите за него икономически последици, което в случая е невъзможно. Твърди се, че банката едностранно променя лихвения си процент и е налице неравноправна клауза. Сочи се практиката на ВКС, а и на други съдилища в страната по сходни случаи:

Определение № 67 от 2.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 898/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева: „В конкретния случай въззивният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС е установил наличието на необходимите предпоставки за обявяване на клаузата на чл. 3.4 от процесния договор за кредит за неравноправна съгласно чл. 143, т. 10 3.: приложимост на 3. към процесния договор поради наличие на качеството потребител за ищците съгласно § 13, т, 1 3. и търговец за ответника по смисъла на § 13, т. 2 3.; клаузите не са индивидуално уговорени; методологията, начинът на определяне на базовия лихвен процент съдържа компонентни, които са пряко производни от чисто пазарни фактори /междубанкови лихвени индекси Софибор, Юрибор, Л./, но и съдържа твърде общи компоненти, които не са достатъчно ясно определени нито в самите правила, установени от банката, нито са определяеми по някакъв точен начин и не дават възможност да се предвиди кой точно икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП; налице е възможност банката да определи абсолютно произволно начина на изчисляване на базовия си лихвен процент и едностранно да определи съдържанието на договора. Изводът на въззивната инстанция, че клаузата на чл. 3.4 от договора за кредит е във вреда на потребителя /дава право на едностранно изменение на договора от страна на банката/, не отговаря на изискванията за добросъвестност /въвежда едно понятие, без да го дефинира с очевидната цел да 5 облагодетелства страната, предложила договорната клауза/ и води до неравновесие във вреда на потребителя /поставя престациите на страните в зависимост от определянето на съдържанието на едно понятие само от една от тях/, както и е изрично посочена в неизчерпателния списък от забранени клаузи по чл. 143 3., съответства на постоянната практика на ВКС относно предпоставките за неравноправност на договорна клауза, предвиждаща едностранна промяна на базовия лихвен процент на банката като компонент от възнаградителната лихва, без да са обявени предварително и без да са включени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер момее да се променя. "

Сочи се практика - Определение № 360 от 7.05.2019 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 217/2019 г.:„ Освен това, дори и да се съобрази Методиката, в нея не е ясен механизмът на формиране на БЛП. Макар да се открива подробно описание на показателите, които определят БЛП или РЛП, липсва яснота как конкретно се изчислява, какво е количественото изражение и относителната тежест на всеки един от тези елементи. Това е нужно с оглед преценката до каква степен Банката може да влияе при формирането на този съществен елемент от задълженията на кредитополучателя и до каква той е подчинен на обективни фактори. Както се установява, при определяне на лихвения процент "участват" както измененията на лихвения процент на финансовия пазар, така и обстоятелства, които са изцяло под контрола и преценката на Банката- н-р планираните разходи по пасиви и премията за ликвидност и капитал. Затова е нужно точно и ясно да са определени относителната тежест на всеки от описаните 6 компонента, въз основа на които се определя базовият лихвен процент. Това ще даде възможност и достъпност за кредитополучателя сам да извърши проверка при изменение на БЛП, чрез математическо изчисление и да прецени да ли да се възползва от уговорената възможност да прекрати договора, след като погаси задълженията си.".