Определение № 238 от 12.05.2021, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 198/2021
- Вид
- Определение № 238
- Подписан
- 12.05.2021
- В сила
- 12.05.2021
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 5 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238 гр. Габрово , 12.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Веселина Топалова
Ива Димова
Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20214200500198 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД срещу Разпореждане № 71 от 09.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 93/2021 г. по описа на Районен съд – Трявна, в частта, с която се отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. П. К., с ЕГН ********** от гр. Трявна за сумата от 1180,00 лв. – договорна лихва по договор за потребителски кредит № 43129/02.06.2014 г., за периода 02.07.2014 г. -28.05.2015 г. и за сумата от 237,52 лв. – обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № 43129/02.06.2014 г., за периода 03.07.2014 г. – 03.03.2021 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения. е неправилно и
Позовава се на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България по отношение на действието на закона. Счита, че заповедният съд не е съобразил датата на подписване на договора за кредит и датата на влизане в сила на измененията в Закона за потребителския кредит, въвеждащи горепосочения максимален праг на разходите по кредита. Взема становище, че е известен факта, че лихвите при небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност. Счита, че неправилно е обвързаното на зависимостта между размера на възнаградителната лихва и този на законната лихва. Моли да се отмени разпореждането в отхвърлителната част, като се издаде Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е изпратена на длъжника.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в жалбата и събраните доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал.2 от ГПК, от надлежна страна и 1 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на:
1180,00 лв. – договорна лихва по договор за потребителски кредит № 43129/02.06.2014 г., за периода 02.07.2014 г. -28.05.2015 г. и за сумата от 237,52 лв. – обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № 43129/02.06.2014 г., за периода 03.07.2014 г. – 03.03.2021 г.
Съдът се е позовал на нарушение на принципа за справедливост, като са създадени условия за неоснователно обогатяване. Приел е, че уговорената годишна договорна лихва в размер на 212,52% многократно надхвърля размера на законната лихва, като по този начин се нарушава принципа за справедливост и е налице нееквивалентност на престациите. Това е обосновало извод за противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Правилно РС- Габрово е приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК , съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор. В чл. 411, ал. 2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3, която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Нормата има незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени случаи, доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон.
За заповедния съд съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, и същият не е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че е налице противоречие с добрите нрави при договорен годишен лихвен процент в размер на 212,52 % и годишен процент на разходите в размер на 607,56 %. От представения договор за потребителски кредит № 43129 от 02.06.2014 г. е видно, че кредитодателя е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 800,00 лв., а съгласно уговореното в договора, дължи връщане на 1980,00 лв., което противоречи на добрите нрави. Макар, че промените в ЗПК /ДВ, бр. 35/22.04.2014 г., в сила 23.07.2014 г./ да не са били влезли в сила към момента на сключване на договора, отношенията между страните са се уреждали от нормите на ЗЗД. Заповедният съд правилно е приложил Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в левове и във валута /отм./ като е приел, че годишният размер на законната лихва към датата на сключване на договора е 10,02%, което многократно надвишава договорения 212,52%.
Настоящата инстанция споделя и извода по отношение на обезщетението за забава, тъй като заявителят не посочил от кои суми е образувана главницата, върху която е изчислена.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
2
Във връзка с горното, Габровски окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 71 от 09.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 93/2021 г. на Тревненски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940 в частта, с която се отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Н. П. К., ЕГН ********** от гр. Трявна, ул.
„П.Е.“ № 42 за сумата от 1180,00 лв. – договорна лихва по договор за потребителски кредит № 43129/02.06.2014 г., за периода 02.07.2014 г. -28.05.2015 г. и за сумата от 237,52 лв. – обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № 43129/02.06.2014 г., за периода 03.07.2014 г. – 03.03.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3