Решение № 622 от 20.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Русе, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20244520100564 по описа за 2024 година

Ищецът „Електроразпределение Север” АД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, район „Владислав Варненчик”, бул.”Владислав Варненчик” 258, представлявано от членовете на УС Атанас Андреев Колев, Христо Петров Христов и Павел Вана, твърди, че ответникът в качеството си на титуляр на партидата, завел срещу него отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 13 184.00 лева по фактура № 0106010134/10.10.2019г. Производството се развило на три инстанции, като ВКС е върнало делото за ново разглеждане от РОС. С решение по в.гр.дело № 776/2021г. по описа на РОС съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за недължимост на процесната сума. ВКС не е допуснал обжалване на постановеното решение по в.гр.дело № 776/2021г. по описа на РОС.

След влизане в сила на това съдебно решение, ответникът е заплатил на ищеца главницата в размер на 13 184.00 лева. Неплатено и дължимо останало обезщетение за забава в размер на 4 599.99 лева, представляващо лихва за забава за периода 22.10.2019г. – 13.04.2023г. За тази парична сума ищецът подал срещу ответника заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 6031/2023г. по описа на РРС. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея, с оглед на което било указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той и прави по настоящото дело.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. И. Д. дължи на “Електроразпределение Север” АД, сумата от 4 599.99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 13 184.00 лева за периода 22.10.2019г. – 13.04.2023г. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 6031/2023г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото делото разноски и 1 юрисконсултско производство. възнаграждение, както и разноските направени в заповедното

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът Д. И. Д. признава предявения иск, като твърди, че на 22.02.2024г. е заплатил на ищеца претендираната лихва за забава върху главницата от 13 184.00 лева за периода 22.10.2019г. – 13.04.2023г. в размер на 4 599.99 лева. Моли претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът в качеството си на титуляр на партидата, завел срещу ищцовото дружество отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 13 184.00 лева по фактура № 0106010134/10.10.2019г., като производството се е развило на три инстанции, ВКС е върнало делото за ново разглеждане от РОС, а с решение по в.гр.дело № 776/2021г. по описа на РОС съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за недължимост на процесната сума и ВКС не е допуснал обжалване на постановеното решение по в.гр.дело № 776/2021г. по описа на РОС. Няма спор и че след влизане в сила на това съдебно решение, ответникът е заплатил на ищеца главницата в размер на 13 184.00 лева, но неплатено и дължимо останало обезщетение за забава в размер на 4 599.99 лева, представляващо лихва за забава върху главницата за периода 22.10.2019г. – 13.04.2023г. Не подлежи на доказване и че за тази парична сума ищецът подал срещу ответника заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 6031/2023г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея, с оглед на което било указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той и направил по настоящото дело.

Ответникът е представил по делото фискален бон /л.18 от делото/, от който е видно, че на 22.02.2024г. е заплатил на ищеца претендираната лихва за забава върху главницата от 13 184.00 лева за периода 22.10.2019г. – 13.04.2023г. в размер на 4 599.99 лева. Ищецът прави признание по делото, че действително исковата парична сума му е била заплатена от ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото е доказано по категоричен начин, че ответникът в качеството си на титуляр на партидата, завел срещу ищцовото дружество отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 13 184.00 лева по фактура № 0106010134/10.10.2019г., като производството се е развило на три инстанции, ВКС е върнало делото за ново разглеждане от РОС, а с решение по в.гр.дело № 776/2021г. по описа на РОС съдът е отхвърлил 2 предявения от ищеца иск за недължимост на процесната сума и ВКС не е допуснал обжалване на постановеното решение по в.гр.дело № 776/2021г. по описа на РОС. След влизане в сила на това съдебно решение, ответникът е заплатил на ищеца главницата в размер на 13 184.00 лева, но неплатено и дължимо останало обезщетение за забава в размер на 4 599.99 лева, представляващо лихва за забава върху главницата за периода 22.10.2019г. – 13.04.2023г. Ответникът е представил по делото фискален бон /л.18 от делото/, от който е видно, че на 22.02.2024г. е заплатил на ищеца претендираната лихва за забава върху главницата от 13 184.00 лева за периода 22.10.2019г. – 13.04.2023г. в размер на 4 599.99 лева. Ищецът прави признание по делото, че действително исковата парична сума му е била заплатена от ответника.

Като съобрази гореизложеното съдът намира, че предявеният положителен иск следва да бъде отхвърлен, като погасен след завеждане на делото, предвид заплащане на претендираната парична сума от страна на ответника на ищеца.

Съдът намира, че ответникът следва да отговарля за направените от страна на ищеца разноски по заповедното и исково производства, тъй като заплащането на претендираната лихва за забава е станало едва на 22.02.2024г., което е станало както след завеждане на заповедното производство, така и след предявяването на настоящия положителен установителен иск, като последният е предявен на 31.01.2024г., но за дата на предявяване на иска се счита датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда, съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 6031/2023г., разноски в размер на 92.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 92.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Неоснователно е направеното от ответника искане съдът да задължи ищеца да посочи банкова сметка, по която да бъдат платени разноските по заповедното и исково производства, като посочи и такана в решението. Това е изискване при осъдителните искове, но не и при установителните, какъвто е настоящия съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.422 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроразпределение Север” АД със седалище и адрес 3 на управление: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, район „Владислав Варненчик”, бул.”Владислав Варненчик” 258, ЕИК 104518621, представлявано от членовете на УС Атанас Андреев Колев, Христо Петров Христов и Павел Вана против Д. И. Д. от *************, с ЕГН:**********, положителен установителен иск, с който се иска да се признае за установено по отношение на Д. И. Д., че дължи на ищцовото търговско дружество сумата от 4 599.99 лева /четири хиляди петстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 13 184.00 /тринадесет хиляди сто осемдесет и четири/ лева за периода 22.10.2019г. – 13.04.2023г. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 6031/2023г. по описа на РРС, като ПОГАСЕН СЛЕД ЗАВЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО.

ОСЪЖДА Д. И. Д. от *************, с ЕГН:**********, да заплати на „Електроразпределение Север” АД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, район „Владислав Варненчик”, бул.”Владислав Варненчик” 258, ЕИК 104518621, представлявано от членовете на УС Атанас Андреев Колев, Христо Петров Христов и Павел Вана, сумата от 142.00 /сто четиридесет и два/ лева – направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 6031/2023г. по описа на РРС, разноски.

ОСЪЖДА Д. И. Д. от *************, с ЕГН:**********, да заплати на „Електроразпределение Север” АД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, район „Владислав Варненчик”, бул.”Владислав Варненчик” 258, ЕИК 104518621, представлявано от членовете на УС Атанас Андреев Колев, Христо Петров Христов и Павел Вана, сумите от 92.00 /деветдесет и два/ лева - направени по настоящото дело разноски за заплатена държавна такса и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4