Решение № 246 от 07.03.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пазарджик, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220104459 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод подадена молба с правно основание чл. 19 ЗГР от Г. Г. Ч. и Я. Р. М., в качеството си на родители и законни представители на децата Р. Я. Ч., А. Я. Ч. и С. Я. Ч..

Съгласно изложеното в молбата, молителката Г. Г. Ч. е родена на 05.05.1986г. в с. Ветрен дол, Септември, област Пазарджик и в първичният оригинален акт за раждане през 1986г. е записана с имената Г. Г. М., но произхожда от турска етническа общност в Република България.

Твърди се, че през 2014г. молителката е сключила граждански брак с Я.

Р. М. в град Пловдив. Съпругът Я. Р. М. през месец юли 2024г. в гр. Пловдив с Решение № 09/23.07.2024г. на Община Пловдив, район „Източен“ по реда на чл.19а от ЗГР променя имената си от български на турски, а именно от Я. Р. Ч. на Я. Р. М.. Сочи се, че след като е получил всички необходими документи Я.

М. е посетил служба „ГРАО“ в град Пловдив, за да промени бащиното и фамилното име на децата на молителите Р. Я. Ч., А. Я. Ч. и С. Я. Ч., но им било казано, че това може да се случи само и единствено по съдебен ред и със съдебно решение.

Твърди се, че в действителност името на молителката Г. Г. Ч. /по баща 1

М./ е абсолютно чуждо и нейното искане е да бъде с турските имена Г. Г. М., които съответстват на турската среда, в която молителката е израснала и на турското й самосъзнание. Българските й имена създават постоянно и значително неудобство в личен и обществен план. Вярата им повелява да притежават турски имена. Сочи се, че на религиозните им празници Рамазан Байрям и Курбан Байрям молителката винаги се е притеснявала от българските си имена и винаги се е представяла за Г. М.. Твърди се, че българските имена на молителката създават впечатлението, че тя е с българско самосъзнание и принадлежи към друга етническа общност, което не е вярно.

Твърди се, че молителката е с мюсюлманско вероизповедание и се определя като туркиня с турско самосъзнание. Свикнала е с турското си име Г. и всичките й настоящи и бивши приятели, съучениците й, семейството й я наричат така. Цялото й обкръжение познава молителката като „Г.“. Всички се обръщат към нея с тези имена и така същата е позната в обществото, защото никой от приятелите й, от познатите й не е свикнал, че в действителност по лична карта молителката носи името “Г.“. Твърди се, че молителката и децата й не желаят промяната на името й, както и бащиното и фамилно име на децата, за да постигнат някакви користни цели или да избягат от наказателна, гражданска или административна отговорност. Сочи се, че именно с турската фамилия „М." молителите се припознават и желаят и децата им да носят занапред същата фамилия. Искат от съда да бъде извършена промяна в бащиното и фамилното име на децата, защото смятат, че именно родителите са тези, които избират и които смятат, че ще укажат влияние и върху бъдещето на детето им. Сочи се, че като семейство молителите пребивават и живеят изключително сред турска етническа общност, изповядват религия „ислям“ и чувстват неудобство, търпят осмиващи и подигравателни коментари сред обществото и приятелите си. Твърди се, че важно обстоятелство в случая е необходимостта децата, чрез техните имена, да бъдат асоциирани със своето семейство и родителите им, а и с оглед спазване на смисъла на императивните разпоредби на чл.13 и чл.14 ЗГР, включително и традициите на семейството.

Правото на име е субективно лично право, а по отношение на невръстните деца - желанието на техните родители по арг. от чл.12 ЗГР и по - конкретно желанието им да съответстват на родовите, етнически и религиозни традиции на семейството.

Оформен е петитум с който се иска от съда да допусне промяна на 2 името на молителката от Г. Г. Ч. на Г. Г. М., както и на децата на молителите и да постанови съдебно решение, с което да промените бащино и фамилно име на децата от Р. Я. Ч. на Р. Я. М., от А. Я. Ч. на А. Я. М. и от С. Я. Ч. на С. Я. М. и тази промяна да бъде отразена в съответните регистри за гражданско състояние. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна Община Пазарджик и Община Пловдив както и становище от РП – Пазарджик.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети представените към молбата по чл.19 от ЗГР писмени доказателства, от които се установява гореизложената фактическа обстановка. Видно от приложените писмени доказателства малолетните деца Р. Я. Ч., А. Я. Ч. и С. Я. Ч. произхождат от родители Г. Г. М. /Ч./, ЕГН********** и Я. Р. Ч., ЕГН- **********. Впоследствие, по съдебен ред, молителят и баща на децата Я. Р. Ч., ЕГН- ********** е променил имената си от български на турски, а именно от Я. Р. Ч. на Я. Р. М., по реда на чл.19 от ЗГР.

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г. Ф. М., посредством показанията на който се установяват гореизложените обстоятелства, вкл. известността на Г. Г. Ч. в обществото, сред роднини и познати с личното име „Г.“.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал.1 ЗГР вр. чл.531

ГПК за допускане на исканата промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или важни обстоятелства да налагат това. В настоящия случай се твърди наличието на важни обстоятелства изразяващи се в това, че молителката Г. Г. Ч. е известна в 3 обществото с личното име „Г.“, а от друга страна , че молителят, съпруг и баща на общите им деца Я. Р. Ч., ЕГН- ********** е променил имената си от български на турски, а именно от Я. Р. Ч. на Я. Р. М., което обстоятелство би следвало да мотивира и промяна в имената на неговите низходящи.

Същевременно няма императивни изисквания относно начина на формиране на личното, бащиното и фамилното име на едно лице, които евентуално да има опасност да бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. За да се допусне промяна в собственото, бащиното и фамилното име, следва да са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР – в конкретния случай да са налице важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна. Такова важно обстоятелство се явява и доказаната по несъмнен начин известност в обществото с друго лично име.

Съдът намира ,че в случая, от събраните по делото доказателства се установи наличието на важни обстоятелства за промяна на бащиното и фамилно име на малолетните деца. Доколкото имената на бащата на малолетните деца са променени по надлежния за това ред с Решение №09 от 23.07.2024г. на Кмета на Район Източен, Община Пловдив, съдът намира за основателно искането за промяна в бащиното и фамилното име на децата, тъй като посочената промяна е в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР.

Несъмнено са налице важни обстоятелства, обуславящи допускане на исканата промяна в имената и на Г. Г. Ч. . По отношение на фамилното име, съображенията на съда са същите , които налагат и промяна в имената на малолетните деца. По отношение на личното име- събраните по делото гласни доказателства, които съдът възприема като логични, последователни и еднопосочни, водят до извода, че молителката е възприела собственото име Г. като свое. С това име Г. Г. Ч. е позната сред роднините си и в общността, към която принадлежи. Субективното й желание също е да носи собственото име Г..

На това основание съдът намира, че молбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд – Пазарджик РЕШИ:

По подадената от

Г. Г. Ч. и Я. Р. М., в качеството си на родители и

4 законни представители на децата Р. Я. Ч., А. Я. Ч. и С. Я. Ч., молба по чл.19, ал.1 от ЗГР:

ДОПУСКА ПРОМЯНА в собственото /личното/ име, както и във фамилното име на молителя Г. Г. Ч., ЕГН- ********** , от „Г. Г. Ч.“ на „Г. Г.

М.“ на основание чл.19, ал. 1 от ЗГР.

ДОПУСКА ПРОМЯНА в бащиното име, както и във фамилното име на Р. Я. Ч., ЕГН- **********, от „Р. Я. Ч.“ на „Р. Я. М.“ на основание чл.19, ал. 1 от ЗГР

ДОПУСКА ПРОМЯНА в бащиното име, както и във фамилното име на А. Я. Ч., ЕГН- **********, от „А. Я. Ч.“ на „А. Я. М.“ на основание чл.19, ал. 1 от ЗГР

ДОПУСКА ПРОМЯНА в бащиното име, както и във фамилното име на С. Я. Ч., ЕГН- **********, от „С. Я. Ч.“ на „С. Я. М.“ на основание чл.19, ал. 1 от ЗГР

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.537,ал.1 ГПК Заверен препис от решението да се изпрати служебно на Общинската администрация при Община Пазарджик и на Общинската администрация при Община Пловдив за отбелязване промяната в актовете за гражданско състояние , и на Бюро „Съдимост“ при Районен съд – Пазарджик за сведение Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5