Решение № 4802 от 07.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1840/2025
- Вид
- Решение № 4802
- Подписан
- 07.11.2025
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 261, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 292 · Кодекс за застраховането
- чл. 294 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4802 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330101840 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, против Ф. М. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от общо 20 100 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третите увредени лица С. Б. Б. и А.И.Б. застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от по 50 лв. за разходи за лечение и неимуществени вреди от по 10 000 лв. по щета № ***/2024 г. и щета № ***/2024 г., дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие – *** г., е управлявал лек автомобил „***“ с рег.
№ ***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на *** г., при управление на лек автомобил „***“ с рег. № *** в ***, на кръстовището, образувано между бул. „***“ и ул. „***“, ответникът Ф. М. Ч. извършва маневра „завой надясно“ и не пропуска правомерно пресичащите на пешеходна пътека С. Б. Б. и А.И.Б., като блъска последните и причинява пътно-транспортно произшествие. Сочи, че вследствие на произшествието са причинени следните травматични увреждания: 1. на С. Б. Б. - повърхностна травма на корема, на долната част на гърба и в областта на таза, контузия в областта на дясна тазобедрена става, контузия на дясна колянна става, кръвонасядане и охлузвания в дясна 1 предмишница, кръвоносадяне и охлузване в десен долен крайник и 2. на А.И.Б. - повърхностна травма на корема, на долната част на гърба и областта на таза, контузия в областта на дясна тазобедрена става, контузия на дясна колянна става, кръвонасядане и охлузвания на дясна предмишница. кръвонасядане и охлузване на десен долен крайник. Твърди, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие отговорността на виновния водач на лек автомобил „***“ с peг. № *** не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Сочи, че във връзка с предявени претенции от пострадалите лица при ищеца са образувани преписки № ***/24 г.и ***/24 г., като с две споразумения от 18.12.2024 г., сключени с всяко едно от пострадалите лица е опредЕ. сума в общ размер от по 10 050 лв. за репариране на причинените им неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, като с подписване на споразуменията пострадалите лица са удовлетворени. Поддържа, че сумата от 10 050 лв. е платена на 20.12.2024 г. по сметка на А.И.Б., като сумата от 10 000 лв. представлява обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка с процесния инцидент, а сумата от 50 лв. - разходи за лечение. Сочи, че сумата от 10 050 лв. е платена на 20.12.2024 г. по сметка на С. Б. Б., като сумата от 10 000 лв. представлява обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка с процесния инцидент, а сумата от 50 лв. разходи за лечение. Моли за присъждане на общо заплатеното застрахователно обезщетение от 20 100 лв. на основание чл. 558, ал. 7 КЗ. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, ведно със законните последици.
Ответникът Ф. М. Ч. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Не оспорва, че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, неговия механизъм, както и че към датата на произшествието отговорността на ответника не е била застрахована по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва обстоятелството, че пострадалите лица са предявили застрахователна претенция пред ищеца, който е заплатил застрахователно обезщетение от по 10 500 лв. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че в резултат на произшествието за настъпили посочените травматични увреждания на С. Б. - С. Б. Б. - повърхностна травма на корема, на долната част на гърба и в областта на таза, и А.Б. - повърхностна травма на корема, на долната част на гърба и областта на таза, контузия в областта на дясна тазобедрена става, контузия на дясна колянна става, кръвонасядане и охлузвания на дясна предмишница, кръвонасядане и охлузване на десен долен крайник, като оспорва наличието на причинно-следствена връзка между посочените увреждания и механизма на произшествието. Твърди, че ищецът неоснователно е заплатил в полза на А.Б. обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, доколкото последното е заплатено във връзка с несъществуващи при пострадалия телесни увреждания. Поддържа, че заплатените в полза на С. Б. и А.Б. обезщетения са изключително завишени и 2 не кореспондират с установената съдебна практика за заплащане на обезщетения при подобен на твърдените вид телесни увреждания. В този смисъл оспорва и акцесорната искова претенция за заплащане на законна лихва за забава. Оспорва приложените към исковата молба медицински експертизи, съдебно-медицински удостоверения № 820/2024 г. и № 821/2024 г., Протокол № 27/20.12.2024 г. и два броя споразумения, като поддържа, че посочените в тези документи травматични увреждания не са настъпили. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” – арг. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ.
Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на моторно превозно средство от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.
С определението за насрочване на делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК: 1. че на *** г., при управление на лек автомобил „***“ с рег.
№ *** в ***, на кръстовището, образувано между бул. „***“ и ул. „***“, ответникът Ф. М. Ч. извършва маневра „завой надясно“ и не пропуска правомерно пресичащите на пешеходна пътека С. Б. Б. и А.И.Б., като блъска последните и причинява пътно-транспортно произшествие; 2. към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие отговорността на виновния водач на лек автомобил „***“ с peг. № *** не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и 3. че в полза на С. Б. Б. и А.И.Б. е заплатено обезщетение от по 10 050 лв.
Ищецът не оспорва обстоятелството, че на *** г., при управление на лек автомобил „***“ с рег. № *** в ***, на кръстовището, образувано между бул.
„***“ и ул. „***“, ответникът Ф. М. Ч. извършва маневра „завой надясно“ и не пропуска правомерно пресичащите на пешеходна пътека С. Б. Б. и А.И.Б., 3 като блъска последните и причинява пътно-транспортно произшествие. Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 306/*** г. е че пътно-транспортното произшествие с посочения механизъм е настъпило на *** г. в 07:15 ч.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щетичл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I т. о., Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 2011г. на ВКС, II т. о.), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали 4 значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл.
1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”
В случая длъжностното лице е установило датата, часа, мястото на настъпване на произшествието и наличието на пострадали лица.
От представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се установява, че към датата на пътно-транспортното произшествие – *** г. в 07:15 ч., гражданската отговорност на ответната страна за лек автомобил „***“ с peг. № *** не е била застрахована по силата на валидно възникнало правоотношение. От данните за наличните вписвания е видно, че застраховката, сключена със застрахователна полица № *** е сключена на *** г. в 09:13 ч. и е със срок на валидност от *** г., 11:23 ч. до 26.06.2025 г. Установява се, че застраховката, сключена със застрахователна полица № *** е със срок на валидност от 26.06.2023 г., 00:00 ч. до 25.06.2025 г., 23:59 ч.