Определение № 87 от 06.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Враца, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И. при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Е. В. С. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И. Частно наказателно дело № 20261400200089 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения от свобода Ц. Б. П., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения П..

Лишеният от свобода П. взема лично участие в съдебното заседание. Заедно със служебния защитник-адв.И. И., поддържат молбата и правят искане П. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Като основен довод за уважаване на молбата служебният защитник изтъква обстоятелството, че П. страда от биполярно афективно разстройство и при налагане на дисциплинарните наказания не е била назначена психиатрична експертиза за неговата вменяемост от страна на затворническата администрация, нито са били предприети мерки по реда на чл.89 от НК за принудителното му лекуване.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, счита, че молбата е неоснователна, тъй като с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Ц. Б. П. търпи наказание в размер на 12 години лишаване от свобода по ч.н.д.

№ 364/2020 г. по описа на РС-Враца, формирано като общо увеличено на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 и чл.24 НК по съвкупност от присъди, при първоначален строг режим, за деяния в условията на опасен рецидив - по чл.155, ал.5, т.3, вр.чл.29, 1 ал.1, б."а" и "б", вр.чл.26, ал.1, чл.159г, пр.1, вр.чл.159а, ал.2, т.2, чл.159в, пр.1 и по чл.196, ал.1, т.2 НК.

Началото на изтърпяване на наказанието е на 03.04.2020 г. Към датата на постановяване на настоящото определение - 06.03.2026 г., от това наказание е изтърпял 8 години, 6 месеца и 19 дни, от които 5 години, 11 месеца и 3 дни фактически, от предварителен арест 2 години, 1 месец и 17 дни, а от работа 5 месеца и 29 дни.

Остатъкът за изтърпяване е 3 години, 5 месеца и 11 дни.

От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй като е осъден за деяния в условията на опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения е била 104 точки, в границите на високите стойности.

Дефицити при него са били наблюдавани в множество зони: криминално минало, отношение към правонарушението, жилищно устройване, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми, междуличностни проблеми, умения за мислене. При последващите четири ревизии рискът от рецидив е варирал – от първоначалните 104 точки на 101 точки, 106 точки и 102 точки. При последната ревизия, изготвена на 09.05.2025 г., стойностите на риска от рецидив са намалени от 102 точки на актуалните 98 точки, запазвайки се в границите на висок. Рискът от вреди за обществото също е висок и се обуславя от насилствения характер на настоящите престъпления по съвкупността, две от които за сексуално насилие, и тези в криминалното му минало. Този риск е насочен към широк кръг от обществото, както и към познато лице от женски пол-бившата му партньорка. Рискът за всички останали категории се е запазил в средни граници.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в затвора лишеният от свобода П. има наложени общо шест дисциплинарни наказания, като на основание чл.109, ал.2 от ЗИНЗС към момента се смята за наказван. Дисциплинарните прояви са свързани с притежание на неразрешени вещи, участие в нерегламентирани дейности, както и физическа саморазправа с друг лишен от свобода. Не е награждаван, поради липсата на положителни прояви.

През учебната 2025/2026 г. е записан като ученик в 8 клас, но има периоди на нередовно посещаване на учебните часове, свързани с епизодични моменти на емоционална нестабилност. Липсва постоянство и настойчивост в учебния процес, което налага провеждането на мотивационни разговори с оглед запазване на тази му ангажираност. Стремежът му да се образова е насочен предимно към изтърпяване на наказанието, а не към повишаване на образователната степен и постигане на положителни личностни промени, защото с посещаването на училище се съкращава размерът на присъдата му. Не изявява желание за посещение на курс "Християнски ценности", въпреки че това е една от задачите, заложени в плана на присъдата му.

Проявява пасивност и към организираните общопенитенциарни и спортни мероприятия.

В доклада е посочено, че за изтеклия период на наблюдение не се отчитат настъпили конструктивни промени в поведението на лишения от свобода П.. Без корекционно повлияване остават всички първоначално констатирани проблемни зони.

По отношение на зоната "отношение към правонарушението" е констатирано, че 2 лишеният от свобода все още не поема напълно отговорност за реализираното поведение, с изразени оневинителни нагласи, липсва чувство на емпатия към жертвата, а по отношение на раздела "умения за мислене"- разпознава частично проблемите си и изпитва затруднения при разрешаването им по законосъобразен начин. Не винаги предвижда негативните последици от собствените действия, не полага усилия и не е последователен при постигане на поставените дългосрочни цели.

Посочено е, че при осъдения е налице формиран модел на извършване на престъпления с последващи от това наказания "лишаване от свобода". Това е показателно за слабите възможности да ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото.

Заложените цели и задачи в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем.

Устно декларира желание да работи за изпълнение на заложените цели, но реално не е склонен да полага усилия за осъществяване на позитивна промяна.

Констатирано е, че не са постигнати в цялост заложените цели и договорените дейности в плана на присъдата, поради което е предложено корекционната работа с осъдения да продължи в посока постигане на трайна положителна промяна в зоните на дефицит.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Ц. П. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив при осъдения – 98 точки, които макар и понижени спрямо първоначалните, остават във високите стойности. Рискът от вреди също се запазва висок Съдът съобрази и това, че не са изпълнени в цялост целите, заложени в плана на присъдата, а две от основните дефицитни зони при осъдения – "отношение към правонарушението" и "умения за мислене", трябва да продължат да бъдат обект на интензивна корекционна работа, тъй като осъденият все още не осъзнава проблемите си и нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда в необходимата степен негативните последици от действията си. Вярно е, че по време на престоя си в затвора той е взел участие в учебния процес, но тези позитивни резултати не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от завръщане към стари общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на затвора. Освен това наложените по време на престоя му в затвора дисциплинарни наказания са показателни за това, че той все още е затруднен да спазва правила, и то в условията на контролирана среда.

Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.

Съдът не споделя изтъкнатите доводи от страна на защитата на основата на които се претендира, че по-нататъшният престой на П. в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и следва да бъде условно предсрочно освободен.

Действително от приложените по делото писмени доказателства се установява, че 3 осъденият страда от биполярно афективно разстройство, по повод на което е бил хоспитализиран в психиатрично заведение и към настоящия е на медикаментозно лечение, но тези обстоятелства нямат отношение към института на условното предсрочно освобождаване. Влошеното здравословно състояние поначало не е сред факторите и критериите, които следва да бъдат съобразявани и оценявани от съда в производство като настоящото, защото не се отнасят към поправянето на осъдения.

При здравословни оплаквания, на същия следва да бъде предоставена съответна медицинска помощ по реда, предвиден в чл.250, ал.2 и сл. от ЗИНЗС, респект. предприети мерки по прекъсване или спиране на изпълнението на наказанието.

При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.

Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Ц. Б. П., роден на *** г. в гр.Враца, българин, български гражданин, с постоянен адрес с.гр., понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 3 години, 5 месеца и 11 дни, от наказанието в размер на 12 години лишаване от свобода, наложено му като общо увеличено по ч.н.д. № 364/2020 г. по описа на РС-Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.