Решение № 275 от 02.12.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 275 град

Пловдив, 02.12.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пловдивски окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светлана СТАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Миглена МАРКОВА

Атанаска АНАСТАСОВА при секретаря

Величка ИЛИЕВА и прокурора Мирослав ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното от съдия Станева ВНОХД №1325 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №54/19.02.2019 г., постановена по НОХД №1072 от 2016 г., Районен съд – Пловдив, 14 наказателен състав, е признал:

- подс. С.И.Г. и подс. Б.Й.Б. за невинни в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. І, т.5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, в периода 21.02.2014 г. – 22.04.2014 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление да са отнели чужди движими вещи както следва: на 21.02.2014 г. след предварително сговаряне помежду си и с В.Й.И., ЕГН **********, и Г.С.А., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, с рег. № ***, да са отнели чужди движими вещи: 1340 кг ечемик на стойност 469 лева; и на 22.04.2014 г. след предварително сговаряне помежду си и с Т.П.В., ЕГН **********, и И.П.В., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, с рег. № ***, да са отнели чужди движими вещи:

2100 кг ечемик на стойност 735 лева, като общата стойност на всички отнети вещи възлиза на 1204 лв., от владението на „***“ ЕООД гр. Стамболийски с управител А. В. М., ЕГН **********, без съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги присвоят, като на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение;

- подс. В.Й.И. и подс. Г.С.А. - за невинни в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. І, т.5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за първия и по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. І, т.5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК за втория, за това, на 21.02.2014 г. в село Йоаким Груево, обл. Пловдив, първият - като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, повторно - извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, за двамата - след предварително сговаряне помежду си и със С.И.Г., ЕГН **********, и Б.Й.Б., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, с рег. № ***, да са отнели чужди движими вещи - 1340 кг ечемик на стойност 469 лв. от владението на „***“ ЕООД гр. Стамболийски с управител А.

В. М., ЕГН **********, без съгласие на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги присвоят, като на основание чл. 304 от НПК са оправдани по повдигнатите им обвинения.

- подс. И.П.В. и Т.П.В. - за невинни в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. І, т.5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а за първия – и във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, на 22.04.2014 г. в село Йоаким Груево, обл.

Пловдив, първият - като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне помежду си и с Б.Й.Б., ЕГН: **********, и С.И.Г., ЕГН:

**********, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, с рег. № ***, да са отнели чужди движими вещи - 2100 кг ечемик на стойност 735 лева от владението на „**“ ЕООД гр. Стамболийски с управител А. В.М., ЕГН **********, без съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги присвоят, като на основание чл. 304 от НПК са оправдани по повдигнатите им обвинения.

Постановено е на основание чл. 190 ал. 1 от НПК направите по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Срещу съдебния акт са постъпили протест и допълнение към него от РП Пловдив, като се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, с искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения.

В допълнението към протеста се излагат подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите, в частност – правото им на защита. Твърди се допуснато нарушение на чл.387 НПК, като не са събрани писмени доказателства за деня, месеца и годината на раждане на непълнолетните обвиняеми, не са събрани и данни за образование, среда и условията, при които са живели същите и дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица.

Оспорва се СПЕ. Твърди се, че подс. И. е представляван от служебен защитник, който е представлявал и двама пълнолетни подсъдими. Неправилно е разгледано при условията на чл.269, ал.3 от НПК производството по отношение на подс. А. на 08.11.2018 г. Иска се отмяна на присъдата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа протеста и направените искания. Счита, че съдебният акт страда от много пороци, включително и липса на мотиви, тъй като изложените са повърхностни, липсва задълбочен анализ на доказателствения материал и на ролята на подсъдимите, а за второто деяние е налице препращане към съображенията, касаещи първото. Иска се отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.

Адв.

С. – служебен защитник на подс. Б. – излага съображения, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и следва да се потвърди. Не са налице визираните от прокурора процесуални нарушения на правата на подсъдимите, а и с постановения акт в най – пълна степен са гарантирани същите.

Адв.

И. – защитник на подс. Г. – твърди, че мотивите са логични, задълбочени и могат да обосноват изводите на състава на районния съд.

Налице са противоречия в показанията на св. М., причинно - следствената връзка между събитията и престъплението е прекъсната.

Адв.

А. – служебен защитник на подс. И., А. и Т.В. – също излага съображения, че протестът е неоснователен. Подсъдимите не са давали обяснения, като не е налице противоречие в интересите им. В НПК не е въведено ограничение защитникът да не може да представлява едновременно пълнолетни и непълнолетни лица. Редът, по който е разгледано делото, не е довел до ограничаване правата на подсъдимите. Солидаризира се и с доводите на адв. С..

Адв.

П. – служебен защитник на подс. И.В. – моли да се потвърди първоинстанционната присъда, която е в унисон със събраните по делото доказателства.

Подсъдимият Т.В. не се яви и не изрази становище.

Останалите подсъдими – Б.,

Г., И., А. и И.В. – поддържат доводите на защитниците си и молят да се потвърди първоинстанционната присъда.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди направените в протеста и допълнението към него оплаквания, становищата на страните, и след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от посочените основания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, прие за установено следното:

Протестът срещу присъдата на РС – Пловдив е подаден в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустим. Преди разглеждането му по същество съдът дължи произнасяне по доводите за допуснати съществени процесуални нарушения.

Относно твърдяната липса на мотиви – действително, изложените от първостепенния съд съображения са изключително лаконични и хаотични. Въпреки това обаче от тях може да се установи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда, съдържа се отговор на въпросите по чл.301 от НПК, като е налице и съответствие с изискването на чл.305, ал.3 от НПК. Ето защо се прие, че атакуваният акт не страда от визирания порок.

Неоснователни са доводите, че в хода на досъдебното производство не са събрани писмени доказателства за деня, месеца и годината на раждане на непълнолетните обвиняеми, както и данни за образование, среда и условията, при които са живели същите и дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица. Нужно е да се отбележи, че именно прокурорът съгласно чл.46, ал.2, т.1 и т.2 от НПК ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, като може да извършва разследване или отделни действия по разследването. При снемане самоличността на обвиняемите са установени датата и мястото на раждане и образованието им. За семейната среда и условията, при които се отглеждат, има данни в характеристичните справки на И. и И.В. /т.2, л.18 и л.29 ДП/. Според обвинителния акт /отново изготвен от прокурора!/ се твърди, че деянието е осъществено от непълнолетните заедно с пълнолетните обвиняеми /подсъдими/. Нещо повече – и към момента на привличане, и на внасяне на обвинителния акт в съда непълнолетните отдавна са били навършили пълнолетие, но, въпреки това, са били с мярка за неотклонение „Под надзор на родител“. В чл.394 от НПК изрично е посочено /и в двете хипотези – при привличане на пълнолетен за деяние, извършено като непълнолетен, и за деяние в съучастие с пълнолетен/, че делото следва да се разгледа по общия ред. Така че визираните нарушения от една страна са несъществени, но, дори и да бяха, не могат да бъдат отстранени при връщане на делото.

Неоснователно е и другото възражение – че непълнолетни и пълнолетни обвиняеми са представлявани от един защитник. Касае се за назначен служебен защитник – действие, извършено отново под ръководството на прокурора, като в тази насока се изложиха съображения.

Същевременно в чл.91, ал.3 от НПК не се предвижда такова ограничение.

Единствената пречка, която се визира в т.1 и т.2 от посочения текст, е, когато защитата на единия обвиняем противоречи на защитата на другия. В хода на досъдебното и съдебното производство обвиняемите са се възползвали от правото си да не дават обяснения /с изключение на Б., който обаче има друг защитник/, като не може да се приеме, че е налице визираната хипотеза.

Колкото до твърденията, че неправилно е разгледано при условията на чл.269, ал.3 от НПК производството по отношение на подс. А. на 08.11.2018 г. – същите отново са неоснователни. В посоченото съдебно заседание не са се явили двама от подсъдимите – Г.А. и Т.В.. Съдът е приел, че обвиненията им са за тежко умишлено престъпление и участието им в съдебно заседание е задължително, но с оглед разглеждане на делото в разумни срокове, са налице предпоставките на чл.269, ал.3 от НПК, разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимите няма да попречи за разкриване на обективната истина, за подс.

А. са налице предпоставките на по т.3 на цитирания текст, а за подс. Т.В. – по т.1 и т.4, б.а на чл.269, ал.3 от НПК.

Вярно е, че подс. И.В. е заявил, че „Г.А. е в селото, но каза, че няма да дойде, защото е много болен“. Нито за това съдебно заседание, нито впоследствие обаче са представени доказателства за влошено здравословно състояние на подс. А., респективно – за наличието на друга обективна причина, препятстваща явяването му в съдебното заседание.

Обобщено – преобладаваща част от възраженията касаеха нарушено право на защита на непълнолетни обвиняеми.

Същите обаче и към момента на привличането им в посоченото качество са били пълнолетни. Ето защо не се касае за съществено процесуално нарушение, което може да се отстрани в предходен стадий от процеса, като не са и налице процесуалните предпоставки за това. Нещо повече – по делото е постановена оправдателна присъда, която в най – пълна степен /както бе отбелязано и от защитниците в пледоарията им пред настоящата инстанция/ гарантира правата на подсъдимите. По тези съображения и тъй като не се констатираха твърдените процесуални нарушения, протестът се разгледа по същество, като се прие, че е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

От състава на районния съд е използван необичаен подход при описване на приетата фактология по делото – посочено е какво се твърди от прокурора в обвинителния акт, какво не е доказано да се е случило, като хаотично се отбелязва какви факти се приемат.

Според въззивния съд фактическата обстановка е следната: