Решение № 4140 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4140 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100507168 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20225657 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. № 6295/2020 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, Д. К. З. е осъден да заплати на К. С. Б. на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 6030 лв., получена от ответника, в качеството му на процесуален представител на наследодателя на ищеца С.А. Б., починал на 17.12.2016 г., по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 06.02.2020 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 8890 лв., като погасен по направено възражение за прихващане от Д. К. З. срещу К. С. Б., в качеството му на наследник на С.А. Б. за вземания за възнаграждения за оказана правна помощ и съдействие по н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС и гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, определени с решения на Софийски адвокатски съвет по Протокол № 26/01.09.2021 г. и Протокол № 29/29.09.2021 г.

С решението е отхвърлено направеното от Д. К. З. срещу К. С. Б., в качеството му на наследник на С.А. Б. възражение за прихващане за горницата над 2860 лв. до пълния заявен размер от 3725 лв. като неоснователно.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К. З. е осъден да заплати на К. С. Б. разноски по делото в размер на 241,20 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. С. Б. е осъден да заплати на Д. К. З. сумата от 257,37 лв. за разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „ЗК Л.И.“ АД, Б. С. И. и ЧСИ У. Д. с рег.

№ 858 като трети лица - помагачи на страната на ответника Д. К. З..

С решение № 20029621 от 13.04.2021 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК е отхвърлено искането на Д. К. З., обективирано в молба с вх. № 25006379/28.01.2022 г. за допълване на решение № 20225657/29.12.2021 г. по гр. д. № 6295/2020 г. по описа на СРС.

1

Подадена е въззивна жалба от ищеца К. С. Б., депозирана чрез адв. М. Е., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважено направеното от ответника възражение за прихващане за сумата от 2860 лв. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което иска неговата частична отмяна. Поддържа, че решаващият съд за да уважи възражението за прихващане до посочения размер е кредитирал изцяло решението на Софийски адвокатски съвет, с което е определено възнаграждение на ответника за оказаната на починалия му наследодател С. Б. правна помощ по н. ч. х. д. № 6457/2015 г. по описа на СРС, като не е обсъдил изложените в писмени бележки по делото доводи, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че производството по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. е едностранно, както и че починалото лице не може да противопостави възражения за действителното правно положение, а за неговите наследници не е било възможно да установят уговорките между страните. Допуска оказаната правна помощ да е била безплатна по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., с оглед подадената от наследодателя му имуществена декларация по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав. Освен това правната защита е била оказана преди повече от 5 години, през които адвокатско възнаграждение не е било поискано. Позовава се на изтекла погасителна давност относно вземането за възнаграждение. Отделно ответникът е следвало да претендира възнагражденията по делата от насрещната страна или да му бъде определена от съда, поради което правото му е преклудирано. Излага доводи, че адвокатското възнаграждение е определено в по-висок размер, както и че предприетите от адвоката действия не обслужвали защитата на доверителя, поради което възнаграждение не му се дължи. Счита, че правото да се иска определяне на адвокатско възнаграждение не е неограничено, както и че решението на адвокатски съвет не обвързва съда и страните. При определяне възнаграждението следва да се извърши преценка от съда дали определеният минимум в Наредбата преследва постигането на легитимна цел, като се позовава на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и др. Излага доводи, че между ответника и неговия наследодател е имало сключен договор за мандат, който е неформален. Сочи, че решаващият съд неправилно е приел, че облигационна връзка между ответника и неговия наследодател е възникнала по силата на решението на Софийски адвокатски съвет, като към момента на приемането на решението клиентът е починал, поради което в правната му сфера не е възникнало задължение за възнаграждение. Излага съображения, че по делото не се установява наличие на активно вземане на ответника, поради което възражението за прихващане е неоснователно. Предвид изложеното моли съда да отхвърли изцяло възражението за прихващане на ответната страна, а в условията на евентуалност да уважи възражението частично, като определи възнаграждението с оглед уважената част от претенциите. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника и от трети лице-помагачи, конституирани на страната на ответника.

Подадена е въззивна жалба от ответника Д. К. З., с която се оспорва решението в осъдителната част. Излага съображения, че в решението не са изложени мотиви относно доводите за неизпълнение на задължението по чл. 291, ал. 2 ЗЗД от наследниците на С. Б., както и че с нотариално заверено пълномощно от 06.12.2016 г. е бил упълномощен да предприема всякакви действия във връзка с възложената работа с оглед защита на правата и законните интереси на упълномощителя. Налице е законова презумпция, че до момента на узнаването за прекратяването на учредената представителна власт е действал добросъвестно, като презупцията не е оборена в производството по делото. Поддържа, че е узнал за смъртта на упълномощителя едва с получаването на нотариална покана, поради което правоприемникът е обвързан от извършените от него действия като пълномощник.

Ищецът по делото не е извършвал справка за наличие на дела с наследодателя му и не го е уведомил за смъртта му преди да извърши разпореждане с процесната сума пари. Счита, че 2 ищецът не е действал добросъвестно и не е положил грижата на добрия стопанин. Излага съображения, че решаващият съд не е разгледал доводите му относно отговорността на частния съдебен изпълнител и наследницата на С. Б., конституирани като трети лица помагачи по делото, както и по приложението на чл. 83 ЗЗД. Предвид изложеното моли първоинстанционнот съдебно решение да бъде отменено в обжалваната част, евентуално да бъде приложена разпоредбата на чл. 83 ЗЗД. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ищеца К. С. Б., с който я оспорва. Излага съображения, че правилно първоинстанционният съд е направил извод за наличие на облигационно отношение между наследодателят му и ответника по силата на договор за правна помощ и съдействие, въз основа на който за ответникът е възникнало задължение да даде сметка на доверителя и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, Твърди, че изводите на съда за липса на изпълнение на задължението за отчитане са правилни и законосъобразни, а възраженията на ответника неоснователни. Сочи, че за неотносим доводът на жалбоподателя за липсата на незабавно уведомяване за смъртта на С. Б. от наследниците. Оспорва доводите за неполагане на дължимата грижа и недобросъвестност от негова страна като неоснователни. Поддържа, че възражението по чл. 83 ЗЗД е неотносимо към производството по делото. Ответникът е платил на лице, което не се явява овластено да получи плащане, поради което не е освободен от задължението си да се отчете по договора за поръчка, а изводите на решаващият съд са правилни и законосъобразни. Поддържа, че отговорността на третите лица не е предмет на делото. По изложените съображения моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Срещу решение № 20029621/13.04.2021 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ответника Д. К. З., с която излага съображения, че съдът неправилно не е разгледал възражението по чл. 83 ЗЗД и въпросът за отговорността на третите лица - помагачи. Обосновава, че завеждането на обратен иск е правна възможност, но не и задължение за страната, а съдът, пред който е разгледано делото, следва да се произнесе по въпроса за отговорността на третото лице. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмените постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К. С.

Б., който я оспорва по съображения, че решението е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е наследник на С.А. Б., който е починал на 17.12.2016 г., както и че е приел наследството на своя наследодател, вписано под № 18/28.04.2017 г., а Б. С. И. се е отказала от наследството, като отказът е вписан под № 43/14.08.2017 г., поради което ищецът се явява единствен наследник. Твърди, се че ответникът като процесуален представител на наследодателя по гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС, 31 състав, получил изпълнителен лист срещу ответника по делото „С.Н.“ АД, образувал изпълнително дело и получил по своя сметка сума в размер на 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изплатено от длъжника. На 19.04.2017 г. ответникът, като пълномощник на починалия С.А. Б., е подписал договор за изработка № 01 с трето лице – П.К.М., по силата на който починалият наследодател, представляван от адв. Д. З. възлoжил на изпълнителя П.М. да получи сумата от 8890 лв. от адв. З., която сума в 10-дневен срок изпълнителят се задължил да предаде на възложителя.

Съгласно договора ответникът е получил посочената сума от „С.Н.“ АД по спогодба по изп. дело № 20178580400 и е предал сумата от 8890 лв. на П.М., която сума не била изплатена на ищеца. С нотариална покана от 19.10.2017 г. ответникът е бил поканен да се яви в кантората 3 на нотариус П.П., с рег. № 533 на НК, за да предаде на ищеца по делото всички документи относно гр. д. № 75544/2015 г. по описа на СРС и образуваното изпълнително дело, изпълнителен лист, както и да му преведе събраните суми в 7-дневен срок от получаването . Поканата е била получена на 25.10.2017 г. от ответника. На 07.11.2017 г. между ищеца и ответника е бил подписан приемо-предавателен протокол, в присъствието на П.М.. В исковата молба са изложени твърдения, че С.А. Б. не е упълномощавал адв. З. да възлага на трети лица събиране на сумите по изпълнителния лист, а е следвало да се отчете на своя клиент или на неговите наследници. Освен това сключеният договор за изработка след прекратяването на представителната власт на адв. З., настъпило със смъртта на доверителя, не е породил действие и правните последици не са настъпили в правната сфера на С. Б..

Изложено е, че договорът за изработка е нищожен поради липса на съгласие, но се явява доказателство за събирането и разпореждането с процесната сума от 8890 лв. Твърди се, че за ответника е възникнало задължение по чл. 284, ал. 2 ГПК по договор за поръчка за предаване на получената от „С.Н.“ АД сума съгласно спогодба по изпълнително дело № 20178580400 на починалия или неговите наследници. Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да плати сумата от 8890 лв., дължима на посоченото основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.