Решение № 392 от 23.03.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 3225/2022
- Вид
- Решение № 392
- Подписан
- 23.03.2023
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- Ана Иванова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 206 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 392 гр. П., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430103225 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от С. Н.
Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П. срещу Прокуратурата на Република България с адрес в гр. *** представлявана от Гл. прокурор на РБ съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от за осъждане на ответника да заплати на ищеца слeдните суми: сума в размер на 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във възникване на ***, вследствие от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на РП по повдигане на незаконно обвинение по чл. 206 ал.1 от НК и вземане на мярка за неотклонение „подписка”, като наказателното производство е прекратено с Постановление от 15.06.2020г. по ДП № 206/2015г. по описа на РП - Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане от които: за претърпените вреди с неимуществен характер, свързани с получаването на тежка аортна стеноза, обезщетение в размер на 10000 лв.; за претърпените вреди с неимуществен характер, свързани с развиване на заболяването ***, обезщетение в размер на 5000 лева.
В обстоятелствената част на ИМ излага, че на 05.05.2017 г. бил привлечен под наказателна отговорност за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Сочи, че на 08.07.2020 г. делото било прекратено. Излага, че до момента на повдигане на обвинението не е страдал от сърдечни болести и диабет.
Твърди, че след повдигане на обвинението започнал да има сърцебиене и високо кръвно и не можел да спи нощем. Сочи, че това продължило до 23.06.2021 г. когато получил силно задушаване, от което едва бил спасен.
1
Навежда доводи, че посетил редица лекари, които му поставили диагноза „***“ и му препоръчали операция. Излага, че всички кардиолози били категорични, че това се дължи на дългото време, през което бил поставен под стрес. Твърди и, че мислел, че има нервна криза, но че се оказало, че има диабет. Излага, че разбрал за двете си заболявания на 26.06.2021 г., когато бил приет в болница. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът лично и чрез процесуалния си представител моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Излага, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказало, че вследствие на повдигнатото срещу ищеца обвинение и продължилото дълго време ДП и впоследствие прекратяването му са му причинени вреди. Сочи, че това е нанесло сериозни щети върху емоционалното му състояние, вследствие на което е получил диабет и аортна стеноза.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че предявения иск е недопустим, тъй като ПлРС се е произнесъл с решение за претърпените от ищеца неимуществени вреди с решение по г.д. № 3428/2020 г. Излага, че в решението е посочено, че при ищеца са налице единствено негативни психически изживявания. Сочи, че претенцията му за болестни физиологични състояния била изследвана и отхвърлена като неоснователна. В случай, че съдът счете, че иска е допустим, то оспорва същия като неоснователен.
Твърди, че в настоящия случай не са налице доказателства за наличие на причинна връзка между повдигнатото обвинение и претърпените вреди. Сочи, че от приложената епикриза се установява, че ищецът е лекуван през 2021 г., много след като му е повдигнато обвинението и след като е приключило наказателното производство. Излага, че по делото не са представени доказателства за твърденията на ищеца за консултациите му с кардиолог и техните изявления. Твърди и, че лисват доказателства, че преди 05.05.2017 г. ищецът не е страдал от такова заболяване. Излага, че в представената епикриза е посочено, че ищецът страда от артериална хипертония с дългогодишна давност, нелекувана адекватно, както и, че са установени неравности и плаки по коронарните артерии. Сочи, че въпреки мнението на лекарите за кардиохирургично лечение ищецът отказвал такова. Твърди, че липсват доказателства ищецът да се е консултирал с енодокринолог. Навежда доводи и, че претенцията на ищеца е завишена предвид претендираните от него вреди.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че заболяването на сърцето на ищеца по никакъв начин не се свързва с психичните и емоционалните му преживявания. Сочи, че заболяването на ищеца от диабет не е доказано да има причинна връзка с воденото наказателно преследване.
Излага, че за наличието на същото е представено доказателство от 23.06.2021 г. по повод на лечение на сърдечното заболяване. Твърди, че тогава е констатирано леко завишение. Излага, че от заключението на ВЛ се е 2 установило, че диабет тип 2 много често се свързва с възрастови изменения на организма.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приобщеното по делото ДП №206/2015 г. по описа на РП Кнежа, че: на 07.08.2015 г. е образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 НК, за това, че през януари месец 2015 г. противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 брой фризер и един брой хладилна витрина; че на 02.03.2016 г. ДП е спряно; че на 09.01.2017 г. образуваното ДП е възобновено; че на 05.05.2017 г. С. Н. Г. е привлечен като обвиняем, затова че за период от неустановена дата през януари 2015 г. противозаконно присвоил чужди движими вещи- един брой температурен консерватор /фризер/ марка UGUR, модел UDD, със сериен номер 480347, на стойност 270 лева, собственост на фирма „***“ ЕООД, гр. П., както и един брой хладилна витрина марка „Gold Masteмодел CMV -355, със сериен номер №03041401776 на стойност 300 лева, собственост на фирма „***“ АД гр. П., които владее и пази до настоящия момент, представляващо престъпление по чл.206, ал.1 НК; че на същата дата спрямо ищеца взета мярка за неотклонение „подписка“; че на 05.05.2017 г. ищецът е разпита в качеството си на обвиняем и са му разяснени правата, които има като такъв; че на 05.05.2017 г., е предявено ДП на ищеца С. Г..
Установява се по делото, че въз основа на изготвен ОА на 12.05.2017 г. срещу С. Г. за престъпление по чл.206, ал.1 НК е образувано НОХД 140/2017 г. по описа на РС Кнежа, по което са проведени следните о.с.з.: 1. на 03.07.2017 г; 2. На 11.09.2017 г.; 3. На 09.10.2017 г.; 4. на 27.11.2017 г.; 5. на 29.01.2018 г.; 6. На 12.03.2018 г; 7. На 30.04.2018 г.; 8. На 18.06.2018 г.; 9. На 09.07.2018 г.; 10. на 25.09.2018 г.; 11. На 05.11.2018 г.; 12. На 17.12.2018 г.; 13 на 25.02.2019 г.
От приложената по НОХД 140/2017 г. по описа на РС Кнежа присъда № 32/25.02.2019 г. се установява, че ищецът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК, като му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година, което наказание на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години.
Установява се, че с решение № 61/17.04.2019 г. по ВНОХД №242/2019 г. по описа на ПлОС въззивният съд е отменил присъда № 32/25.02.2019 г. и е върнал делото за разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.
Видно е от приложеното по делото НОХД №91/2019 г. по описа на РС Кнежа / образувано след връщане на делото от ОС Плевен/, че производството по делото е прекратено, тъй като не може да се образува състав, който да разгледа делото и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.
3
От приложеното по делото ЧНД №941/2019 г. по описа на ВКС се установява, че дело №91/2019 г по описа на РС Кнежа е изпратено на ПлРС за разглеждане по същество.
Приобщено като доказателство по делото е и НОХД №2086/2019 г. по описа на ПлРС, от което се установява, че: ищецът е упълномощил адвокат да го представлява по делото, като договорът за правна помощ и съдействие е задраскан /л.35/, тъй като в проведеното по делото о.с.з. ищецът се е отказал от услугите на процесуалния си представител, поради това, че няма средства да му заплати възнаграждение /л.48/; че на 29.11.2019 г. е проведено о.с.з., в което не е даден ход на делото, поради факта, че подсъдимия /ищец в настоящето производство/ е отправил искане да му бъде назначен служебен адвокат; че адв. Денчев е представил доказателство, че ищецът му е платил сумата от 200 лева за изготвения от него отговор /л.56/; че на 27.12.2019 г. е проведено о.с.з., на което на подсъдимия е назначен адвокат; че на 21.01.2020 г. е проведено о.с.з., на което производството по делото е прекратено и същото е върнато на РП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения на процесуалните правила.
Видно е от постановеното по ДП №206/2015 г. по описа на РП Плевен постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.06.2020 г. , че е прекратено воденото ДП №206/2016 г. по описа на РП Кнежа срещу С. Г., поради несъставомерност на деянието и, че е отменена взетата срещу него мярка за неотклонение „подписка“.
Установява се от приложените по делото Уведомления, че с изключение на дружеството „ ***“ ЕООД /заличено в ТР/, всички заинтересовани по ДП лица са уведоми за прекратяване на същото и по отношение на тях срока за обжалване е изтекъл.
Приобщена като доказателство по делото е и Епикриза на ищеца по делото от УМБАЛ „***“ гр. П. за проведено му лечение в периода от 23.06.2021 г. до 25.06.2021 г., от която се установява че: ищецът е постъпил в Клиниката поради стенокардна симптоматика, ЕКГ - данни за исхемия долнолатерално и повишени стойности на артериално налягане на терена на абсолютна аритмия от предсърдно мъждене с неясна давност, артериална хипертония и хипотиреоидизъм. Сочи се, че поради клинико-лабораторни, инструментални данни и GRACE Risk Score - 123 точки ищецът е насочен за извършване на СКАТ по спешност, от която се установило - тежка аортна стеноза, коронарни артерии с неравности и плаки, без сигнификантни стенози. Посочва се, че ищецът бил преценен за кардиохирургично лечение, което той отказал въпреки разяснените му рискове за живота срещу подпис.
Сочи се и, че поради ритъмно-проводно нарушение - перманентно предсърдно мъждене с неясна давност и HAS-BLED Score - 2 точки и CHA2DS2-VASc Score - 3 точки ( висок иехемичен риск) пациентът се преценил като показан за антикуагулантна терапия и контрол на камерния отвор. Ищецът е изписан стабилен с дадени препоръки за дом. лечение.
4
Видно е от приобщеното по делото г.д № 3428/2020 г. по описа на ПлРс, че ответникът по делото е осъден да заплати на ищеца сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, депресия, изпитван срам, унижение и разстройство на съня вследствие от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на РП по повдигане на незаконно обвинение по чл. 206, ал.1 НК и вземане на мярка за неотклонение „подписка”, по което наказателното производство е прекратено с Постановление от 15.06.2020 г. по ДП № 206/2015г. по описа на РП - Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на нак. Производство -08.07.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите И.М.Ц. и М.И.Г..
Свидетелят И.М.Ц. свидетелства, че познава ищеца от дълги години.
Сочи, че знае, че срещу него са водени дела. Излага, че се оплаквал, че го боли сърцето, поради което и продал животните, които отглеждал. Разказва, че оплакванията му са от около година и половина две, като преди това не се бил оплаквал. Твърди, че не знае дали ищецът е страдал по рано от диабет.
Сочи, че не знае какво лечение е предприел ищеца за заболяването си.