Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 382 от 06.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 236/2024
Вид
Определение № 382
Подписан
06.06.2024
В сила
06.06.2024
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Ловеч, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500236 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК Подадена е частна жалба №1591/24.04.2024 г. от „Евро финанс колект България“ЕООД-гр.Провадия, **** представлявано от Д.М.Д. против разпореждане №327/05.04.2024 г. по гр.д. ч.х. №160/2021 г. на ЛРС, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на адв. хонорар в размер на 400 лв.

Посочва, че адвокатските кочани не са задължителни,а са създадени за улеснение на адвокатите и представения договор за правна защита и съдействие играе ролята на фактура и първичен счетоводен документ, който съдържа всички реквизити.Жалбоподателят се позовава на действието на т.1 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС . Изтъква, че законът не предвижда изискване за каквато и да е форма на договорът за правна защита и съдействи5е и изготвянето му в писмен вид в свободна форма не може да се приеме като заобикаля не на закона. Моли да бъде отменен съдебния акт иот 05.04.2024 г. в атакуваната част ида бъде осъдена Я. М. Р. да заплати на жалбоподателя сумата 400 лева разноски по делото за адв. възнаграждение.

Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 16.04.2024 г., а жалбата е подадена на 24.04.2024 г. Следователно е спазен законоустановения срок по чл. 413q ал.2 от ГПК,жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е допустимо.

„ Евро Финанс Колект България" ЕООД e е подал заявление № 1406/18.03.2024 г. по чл. 410 от ГПК против Я. М. Р. за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 209,06 лв. - незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 20.07.2018г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „i TRAFFIC М+" за мобилни и интернет услуги и Допълнително споразумение към Договор за 1 електронни съобщителни услуги от 02.11.2018г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Smart XL“ за мобилни и интернет услуги и за телевизионни услуги с абонаментен план „VIVACOM TV 2L" по 4 броя фактури и за сумата в размер на 93,52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура и от 14.05.2020г. до 15.03.2024г. Луковитски районен съд се е произнесъл с разпореждане №327/05.04.2024 г. по гр.д. ч.х. №160/2021 г. , с което е уважил искането за главницата и постановил издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,а отхвърлил искането относно сумата 400 леваразноски за адвокатско възнаграждение. Посочено е в мотивите на акта, че заявителят не е представил доказателства за реално плащане на хонорара и договора не е съобразен с норми от публичен порядък, а именно 9,ал.2 от ЗДДС.

Заявителят твърди,че е сключен договор за цесия на 03.08.2023 г. между к“Евро финас колект България“ , който е закупил от иновативни финанси“ООД всички вземания на „БТК“ЕАД към Я. М. Р., за което е уведомен длъжника чрез обикновена пратка през „Български пощи“ЕАД/с непосочена дата на получаване на пратката/.

Жалбоподателят посочва, че на 07.08.2023 г. между „Евро финанс колект България“ЕЖЖД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг по силата на който поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД като съдлъжник е приел дълга на Я. Р..

Представено е пълномощно без дата и срок, с което законно представляващия от „Евро финанс колект България“ЕООД-гр.Провадия е упълномощил адв. И. М. Л. от АК-София за образуване на заповедни производства по чл. 410 от ГПК., да образува и води искови производства до окончателното им приключване пред всички съдебни инстанции. Сключен е договор за правна защита и съдействие от 08.03.202224 г. г. в свободен текст и без номерация с предмет:защита и представителство на кредитора в производство по чл. 410 от ГПК против Я. М. Р. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД-София като солидарен длъжник за сумата 400 лева –адв. възнаграждение. Вписано е по т. 3 от договора, че договореното възнаграждение от 400 лева, както и сумата 25 лева по т. 3/няма такава сума договорена в т.3, която да уточнява вида и/ са заплатени изцяло от с клиента в брой преди датата на подписване на договора и договора служи за разписка.

Ловешки окръжен съд съобрази действието на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е определено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане.

В настоящето производство обаче съдът констатира, че не е установява качеството на кредитор на заявителя, тъй като не са представени 2 каквито и да са доказателства относно цедиране на конкретния дълг на Я. Р. от „БТК „-„Виваком“ на „Иновативни финанси“ООД. Същевременно липсват писмени документи и относно цесията между „Иновативни финанси“ООД и „Евро колект България“ЕООД. Приложените догор за встъпване в дълг от 07.08.2023 г. и приложение №1 към него не установяват качеството на кредитор на жалбоподателя и оттам не му се следва заплащане на съдебни разноски в заповедното производство.

Заповедният съд извършва дейност по установяване на съответствие между изложените обстоятелства в заявлението и представените писмени документи към него. Нещо повече в действащата редакция на чл. 410, ал. 3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора, от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат именно от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411, ал.2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Настоящата инстанция счита, че предвид поредицата от цесии, а също и встъпването в дълг явно се касае до действия на кредитора, които целят оскъпяване на дълга. Размерът на дълг, възлизащ на сумата 209.06 лева – главница и 93.52 лева и разноски само на третия кредитор от 400 лева мотивират този извод на съда.

С оглед на тези съждения настоящата инстанция приема, че разпореждане №327/05.04.2024 г. по гр.д. ч.х. №160/2021 г. на ЛРС е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №327/05.04.2024 г. по гр.д. ч.х.

№160/2021 г. на ЛРС в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на сумата 400 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3