Решение № 174 от 20.04.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Бургас , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ в публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мариела А. Иванова като разгледа докладваното от Мариела А. Иванова Гражданско дело № 20202120104609 по описа за 2020 година

Секретар: Недялка Димитрова като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело номер 4609 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К.Д.М. с ЕГН ********** от гр. Б., *** против „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище и адресна управление: гр. София, район Оборище, ул. ,,Московска“ № 19, с която е предявен с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 165, 28лева, представляваща неоснователно обогатяване за разликата над 419, 98 лева до 585, 26лева, която сума е била удържана без основание на 01.01.2020г. от банковата сметка на ищеца с IBAN: ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.05.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от29.06.2020 г. по ч. гр. д. № 22717/2020 г. по описа на Софийския районен съд. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, като до 31.12.2019г. месечната вноска по кредита била в размер на 419, 98 лв., но на 01.01.2020г. банката е удържала 585, 26 лв. или с 1

165, 28 лв. повече ,,поради прекратено трудово правоотношение на ищеца с работодателя - Банка ДСК“ съгласно ОУ. Поддържа се, че подобна уговорка би била нищожна като противоречаща на редица императивни норми - на Европейското право и Конституцията /относно правото на труд и свободен избор на професия и месторабота/, на КТ /относно правилата за прекратяване на трудово правоотношение/, на ЗЗД /относно общите изисквания към договорите/, на ЗЗП /като неравноправна клауза/, на ЗПК /относно специалните изисквания към потребителските кредити/, поради което горницата е удържана без основание. Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Банка ДСК“ АД, който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Твърди се, че на 04.07.2019г. между страните е сключен Договор за кредит за текущо потребление с променлив лихвен процент в размер на 5, 35%годишно, който се формира от стойността на референтен лихвен процент, който към датата на сключване на договор за кредит е в размер на 0, 180% като при отрицателна стойност се приема за стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5, 170% при условията на по програма ДСК Престиж Плюс. Посочва се, че във връзка с ползването на преференциален лихвен процент в размер на 5, 35 %. ищецът е подписал и изрично се е съгласил с Условията по програма ДСК Престиж Плюс, съгласно които при нарушаване на договореното, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и това води до промяна на лихвения процент като в този случай максималният размер, до който може да достигне лихвения процент в резултат от неизпълнение на условията, е променлив лихвен процент по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13, 27%. Сочи се, че на 15.07.2019 г. лихвеният процент е намален от 5,35 % на 5,34 % поради промяна стойността на референтен лихвен процент от 0, 18% на 0,17% и в съответствие с т. 7.2.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, поради което месечната вноска е променена от 420, 36 лв. на 419, 98 лв. Поддържа се, че на 01.12.2019г. лихвеният процент по кредита е променен от 5, 34 % на 13, 44 % на основание чл. 8 от договора за кредит, във връзка с т. 8.1.3.1 от Раздел II на Условия по кредитна програма ДСК Престиж Плюс, тъй като кредитополучателят е изгубил правото си да ползва преференциите изцяло, поради прекратено трудово правоотношение с работодателя Банка ДСК, тъй като трудовият договор на ищеца с банката е прекратен на 18.10.2019 г., с оглед на което месечната вноска е променена от 419, 98 лв. на 585, 26 лв.

Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 212 ГПК по делото е постъпил и е приет за разглеждане предявен от ищеца против ответника инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, 2 ал. 1ГПК вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 8.1.3. и чл. 8.1.3.1. от Общите условия по кредитна програма ,,ДСК Престиж плюс“, съобразно които кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло, когато трудовото му правоотношение бъде прекратено. Поддържа се, че посочените клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, тъй като противоречат на закона, включително поради наличието на неравноправни клаузи, заобикалят закона и накърняват добрите нрави. Изложени са съображения, че клаузите ограничават и санкционират реализирането на правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа; предвиждат недопустима санкция за прекратяване на трудово правоотношение; по същество ангажират имуществена отговорност на работника без вреда за работодателя. Навеждат се доводи, че клаузите са неравноправни поради това, че банката би се обогатила без да е понесла вреда; че механизмът на увеличение на лихвата е абсолютно неясен; че увеличението зависи изцяло от волята на кредитора, който като работодател решава дали да прекрати трудовото правоотношение; че не са налице основанията на чл.144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП; че липсва клауза за намаляване на лихвения процент при настъпване на предпоставките за това; че клаузите не са уговорени индивидуално. Излагат се аргументи, че клаузите са нищожни поради накърняване на добрите нрави, тъй като се искат суми без вреда с единствена цел обогатяване на едната страна за сметка на другата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД е представил писмен отговор по предявения инцидентен установителен иск, с който го оспорва като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Излагат се съображения, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени и че основанията за увеличението са ясни, конкретни и не са обусловени от едностранната воля на банката.

Бургаският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.07.2019г. между страните по делото е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК“ в качеството си на кредитодател , предоставя на ищеца – в качеството му на кредитополучател, сумата от 39 000лв. за срок от 10години. В чл. 8 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5, 35% годишно, който се формира от стойността на референтен лихвен процент, който към датата на сключване на договор за кредит е в размер на 0, 180% като при отрицателна стойност се приема за стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5, 170% при условията на по програма „ДСК Престиж Плюс“. При нарушаване на условията кредитополучателя губи право си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. В този случай максималният 3 размер, до който може да достигне лихвеният процент, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13, 27%. Съгласно представения погасителен план месечната вноска по кредита е в размер на 420.36лв.

Съгласно чл.7.6 от Общите условия по кредита, ако кредитополучателят заплаща преференциален лихвен процент по кредита, при неизпълнение на някое от условията, кредитополучателят губи правото си да ползва съответната преференциална лихва/отстъпка от първата падежна дата, следваща датата на неизпълнението.

Кредиторът определя нов размер на месечна вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.

За ползване на условията по „Кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ за клиенти-служители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия по кредити“, които кредитополучателят е разписал на същата дата-04.07.2019г., е необходимо кредитоискателят да работи във фирма или учреждение, одобрени за преференциално кредитиране от Банка ДСК. Включването в програмата дава право на клиента при достатъчност на дохода да ползва преференциални условия при кредити за текущо потребление в размер от 500 до 50 000лв. Съгласно т.1.1.2 при ползване на кредит в посочените размери за служителите на банката се прилага лихвен процент в размер на 5.95%.

В т. 8.1. от Условията е посочено, че при нарушаване на договорените условия, кредитополучателят губи правото си да се ползва от преференциите изцяло или частично. Приложимият лихвен процент се променя, съобразно изпълнените условия по т.1 Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнението на условията е променливият лихвен процент по стандартните потребителски кредити, посочен в договора за кредит, заедно със съответните изменения на променливата му компонента. В т. 8.1.3.1 от Условията е предвидено, че когато трудовото или служебното правоотношение на кредитополучателя бъде прекратено кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло.

От представеното по делото писмо от „Банка ДСК“ ЕАД с изх.№ 01-1006419/27.03.2020г. се установява, че в края на 2019г. трудовият договор на ищеца М. с Банката е прекратен. На 01.12.2019г. лихвеният процент по кредита е променен от 5,34% на 13.44% на основание т.8.1.3.1 от Раздел I на Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“, тъй като кредитополучателят е изгубил правото си да ползва преференциите изцяло. На 15.01.2020г. лихвеният процент е променен от 13.44% на 13.42%. поради промяна стойността на референтния лихвен процент.

От представеното извлечение от разплащателната сметка на ищеца се 4 установява, че на 01.12.2019г. Банката е удържала сумата от 419.98лв., а на 01.01.2020г. –сумата от 585.26лв. с основание плащане по заем.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване на нищожност на клаузите на чл.

8.1.3. и чл. 8.1.3.1. от Общите условия по кредитна програма ,,ДСК Престиж плюс“ е неоснователен като доводите за това са следните:

На 04.07.2019г. страните по делото сключили договор за кредит, като ищецът, който по това време е бил служител на банката, е приел да се ползва от преференциите, които Банката предоставя по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“. По тази програма неограничен кръг субекти могат да ползват различни по размер преференции в зависимост от избрания банков продукт и условията, на които отговарят. С исковата молба ищеца оспорва две от разпоредбите на кредитната програма, предвиждащи пълно загубване на правото на преференция-т. 8.1.3., при прекратяване на трудовото правоотношение с банката - т.8.1.3.1.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорените разпоредби не са нищожни, тъй като не противоречат на закона. Разпоредбите не ограничават правото на ищеца на труд, нито възможността му да избира професия и място на работа. Това е така, тъй като самото сключване на договор за кредит не е било поставено под условието ищецът да бъде служител на Банката. Очевидно е, че банката е изразила съгласие за сключване на договор, като избор на ищеца е било дали да сключи договор за кредит при стандартни условия или при преференциални такива. В последния случай той е бил наясно (доколкото е бил служител на банката и доколкото е подписал условията), че тези облекчени условия се предоставят от Банката само докато кредитополучателят отговаря на тях. Това е свързано с разбирането, че предоставянето на средства за продължителен период от време крие риск за банката. Този риск се отразява в различните лихвени проценти, които банката договаря. В този случай, доколкото кредитополучателят е неин служител, а се предполага, че Банката няма да преустанови дейността си, т.е. ищецът има гарантиран доход за дълъг период от време, рискът за нея е минимален и тя може да предостави по-нисък лихвен процент по конкретния договор. След прекратяване на трудовото му правоотношение рискът за банката се увеличава и е логично това да намери отражение в увеличаване на лихвеният процент.