Протокол № 105 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 105 гр. Пазарджик, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б. Ал. И. при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Б. Ал. И. Търговско дело № 20245200900150 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът Б. Я., редовно уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален пълномощник адв. В. О. не се явява.

За него се явява процесуален пълномощник адв. В. О., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.

За ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, редовно уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК чрез процесуален пълномощник адв. Н. Ш. не се явява законен представител.

За него се явява процесуалният пълномощник адв. Н. Ш., редовно упълномощен, с приложено по делото пълномощно.

Явяват се свидетелите А. Я., както и К. Н., редовно призовани.

Адв. О.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Ш.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото с оглед редовното призоваване на страните, поради което и при условията на чл.

142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

Адв. О.: - Да се пристъпи към разпит на свидетелите.

Адв. Ш.: - Да се пристъпи към разпит на свидетелите.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел на ответната страна при режим на призоваване, след снемане на самоличността му.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

К. Н. Н. : - 30 г., българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свид. Н.: - Искам да бъда свидетел, обещавам да говоря истината.

В началото на декември месец, втори или трети декември мисля, че беше датата 2022 г. тръгнахме от с. Старосел с бившия ми приятеля и отивахме в гр.

Панагюрище на рожден ден с неговия джип. Към 5 часа след обяд тръгнахме от с. Старосел. Карала съм през цялото време с 50 - 60 км/час, понеже аз не обичам бързо да карам. Не сме бързали за никъде. Стигнахме в гр.

Панагюрище и понеже решихме да купим още нещо на рожденика и искахме да отидем в Ритейл парка, до болницата. Близо до болницата има кръстовище, където за мен имаше знак „Пропусни движещите се автомобили“, на него спрях, огледах се. В далечината виждах само фарове на кола, много далече, поне на 100 м. Аз се изнесох в моето платно и видях, че идва от едното платно, в другото платно влизаше, криволичеше на пътя и накрая ни удари челно.

Вече се бях изнесла и си бях в моята лента за движение и той ни удря отпред откъм моята страна, която е шофьорската. Видимо беше с превишена скорост.

Много бързо се приближи, имаше свидетели, които спряха веднага, когато се ударихме и казаха, че той ги е изпреварил с поне 60 км/час и след това виждат, че се удря в нас. Караше много бързо и ни удари. Той с такава скорост ни удари, че завъртя джипа наобратно. Все едно тръгнахме на другата страна и така спряхме в обратна посока. Другият водач беше с лек автомобил „БМВ“, сива на цвят. Веднага слезнахме от колите да видим дали има пострадали.

Шофьорът видимо беше добре. Каза, че добре се чувства. Той каза, че аз съм му засякла пътя, но той се движеше много бързо. Започна спор. Извикахме 2 полиция. Спътникът му видимо беше без колан и след което си е ударил главата. Шофьорът слезна от колата, стоеше прав, разговаряхме помежду си.

Питахме дали те са извикали полиция или ние да извикаме. Той каза, че са извикали полиция. Видимо нямаше драскотини, нямаше кръв. Стоеше си нормално прав от 7 часа, докогато приключи в 1 без нещо. Двамата седяхме, видимо нищо му нямаше.

Преди да завия наляво се движих в моята дясна лента. Точно до знака си спрях, макар, че не съм длъжна да спирам, защото имаше знак „Пропусни насрещно движещите се“. Аз спрях, огледах се и след това предприех маневрата в моята лента.

Преди знака имаше две ленти – моята лента и другата, в която може да се завие, в неговата посока, в която си влиза. Преди знака платното е в две посоки. На пътя са две пътни ленти – във всяка посока.

Когато подминах пътния знак на това пътно платно, преди да настъпи удара аз се изнесох в лявата посока, в която тръгнах наляво и в тази посока се изнесох в моята лента, в която той ме удря челно. Колата, в която аз бях е “тотал щета“ в моята шофьорска страна. Предницата я има на снимки, цялата предница е увредена. Лявата врата също беше увредена, трудно я отворих, за да излезна. Цялото купе се смачква навътре и от удара огъва гредата, не е смачкана цялата врата. От самия удар е смачкана колата и изтласква ламарините назад. Не си спомням къде е смачкан лек автомобил „БМВ“, но мисля, че отпред. Бях в шок тогава и не мога да си спомня. Спътникът на шофьора не беше с колан, това се вижда от тяхното предно стъкло. Към момента на удара моята скорост беше не повече от 10 – 20 км/час, защото бях на първа скорост. Мисля, че на първа скорост максималната скорост е наймного до 30 км/час, но нямаше толкова, защото аз тръгнах от кръстовището и бях спряла. Мисля, че за едно изнасяне не мога да вдигна повече от тази скорост.

Преди да настъпи удара горе-долу бях на моята крайна лента. Аз бях почти навлезнала в моята лента, почти целият джип се беше изнесъл в моята лента.

Адв. О.: Господин съдия, току-що бяха изнесени противоречиви факти.

Задницата не е била изнесена, а преди малко се твърдеше, че е била изцяло в лентата в посоката й на движение. Колегата попита на колко метра след 3 кръстовището спрямо посоката е настъпил удара, тъй като се твърди, че се е изнесла изцяло.

Свид. Н.: Аз казах, че бях вече в лентата, но не мога да кажа със сигурност дали съм била точно в лентата, защото това става за секунди. Няма как да го преценя дали цялата кола се е изнесла, но със сигурност по-голямата част от колата беше в лентата. Ударът не беше по средата на кръстовището, защото то ако беше по средата той щеше да ме удари в моята врата, но щом ме удря отпред значи вече почти съм се изнесла според мен. Отвътре няма как да го видя това, но според мен е това, че почти съм навлезнала в лентата.

Свид. Н.: Моля да ми бъдат изплатени разноски за явяването ми в днешното съдебно заседание.

С оглед искането на свидетеля и на основание чл. 168 от ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На свидетелката К. Н. Н. да се изплатят разноски за явяването й в днешното съдебно заседание в размер на 35 лв. от внесения от ответната страна депозит.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел на ищцовата страна при режим на призоваване, след снемане на самоличността му.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

А. Р. Я.: - 37 г., българин, български гражданин, неосъждан, неженен, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свид. Я.: - Искам да бъда свидетел, обещавам да говоря истината.

На 4 или 5 декември 2024 г. беше инцидента около 7 часа вечерта.

Прибирахме с колата, марка „БМВ 330“ с Б., с който се блъснахме. Това се случи на главна улица в гр. Панагюрище. Движихме се по път с предимство. В последния момент отсрещния автомобил изскочи пред нас и се блъснахме.

Отвориха се еърбеците на нашия автомобил. До 5 – 6 минути дойде полиция и бърза помощ. Аз постъпих в болница тогава. Ударът беше от моята страна, 4 отдясно до шофьора. Движихме се по път с предимство. Нямаше видимост, защото има едно дърво до платното, сгради има. До платното има няколко дървета.

Ние се движихме направо, нямаме „СТОП“, нямаме да пропуснем движението, ние сме на път с предимство. Не знам дали ни е видяла, изнесе се напред и в последния момент тя ни блъсна, защото трябваше да ни пропусне да минем и тогава да се изнесе. Тя не спря и се ударихме. Аз 7 – 8 минути бях в несвяст, даже паднах на земята, защото ударът беше от моята страна, от ляво. Шофьорът избягна в ляво, да не се ударим челно. Отклони колата малко в ляво и ударът беше от моята страна. След 4 -5 минути дойде линейка и полиция. Аз отидох в болницата, те останаха. Бях в несвят и линейка ме закара в болницата.

Спрямо моята посока на движение има две ленти за движение – във всяка посока. От моята посока на движение автомобилът излизаше отдясно.

Там е кръстовище, има пътни знаци от дясната страна да пропусна движението. Спрямо моята посока на движение дърветата се намират отдясно.

Автомобилът, който идваше отдясно се движеше с около 40 км/час – бързичко беше. Моят автомобил се движеше с около 50 – 60 км/час. Пътната настилка беше суха. Самият удар настъпи в лентата за насрещно движение. Другият автомобил почти се беше изнесъл. Ако моят автомобил беше продължил напред нямаше да се разминем.

Автомобилът беше с фарове, аз видях фаровете. Аз бях отдясно, до шофьора. Ударът беше от моята страна, вдясно, в предницата. Ние се изнесохме малко вляво, за да не се ударим челно. Опитахме се да избегнем удара. „БМВ“-то се удари откъм моята страна, отдясно откъм страната на пътника. Не мога да кажа дали ударът е откъм страната на шофьора или откъм страната на пътника.