Решение № 240 от 29.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900365 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът М. Е. Й., ЕГН **********, от гр.П., чрез пълномощници адв.Й. Д. и адв.П.

П., съдебен адрес ****, твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 03.09.2023 г. в ****. Твърди, че произшествието е виновно причинено от Й.И.С., който, управлявайки л.а. БМВ 320Д Х Драйв с рег.№****, загубил контрол над автомобила и навлязъл в дясната пътна лента за движение, като блъснал ищеца, докато последният изпълнявал служебните си задължения по сметосъбиране и сметоизвозване. В резултат от удара ищецът се намерил притиснат между горния лек автомобил и контейнер тип „Бобър“, който свалял от сметоизвозващия камион, като получил различни по вид и тежест телесни увреждания, описани в исковата молба, заради които е бил настанен в лечебно заведение до 06.09.2023 г. Там са проведени редица изследвания и прегледи, като левият крак на ищеца е имобилизиран, приложено е медикаментозно лечение. Описват се изпитаните от ищеца болки и страдания в резултат от нараняванията, промените, настъпили в ежедневието за него и състоянието му понастоящем – невъзстановен напълно, с нужда от чужда помощ. По-нататък се твърди, че за автомобила БМВ 320Д Х Драйв с рег.№**** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, който след извънсъдебна претенция, отправена на 01.02.2024 г., не е определил и изплатил застрахователно обезщетение на ищеца, напротив – с писмо от 14.03.2024 г. изрично е отказал това. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 40 000 лв., 1 представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 14.03.2024 г. (датата на постановяване на отказ от страна на застрахователя) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“АД,

ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“С. Караджа“ №2, чрез своя пълномощник юрк.Л. М.-Л., оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за л.а. БМВ 320Д Х Драйв с рег.№**** към датата на настъпване на процесното ПТП. Възразява, че процесното събитие не съставлява покрит риск по застраховката, тъй като е трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. В тази връзка изтъква, че ищецът е бил **** и по време на произшествието е изпълнявал трудовата си функция. При наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от него неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл.200 и сл.КТ, като по отношение същите са неприложими общите норми на чл.45-54 ЗЗД.

Трудовата злополука поражда специална трудовоправна отговорност, различна от гражданската отговорност, уредена в последните разпоредби на ЗЗД, явяваща се обект на застраховане с процесната застраховка, респективно процесното събитие не е обхванато от нея и за застрахователя не възниква задължение да обезщети пострадалия. Евентуално ответникът прави възражение, че вземането за обезщетение на ищеца е погасено, тъй като е компенсирано от работодателя чрез изплащане на обезщетение за трудова злополука (ищецът е застрахован по задължителна застраховка „Трудова злополука“, във връзка с което е получил обезщетение от „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД). На следващо място, ответникът оспорва проявлението на елементите на деликтната отговорност. Оспорва ищецът да е претърпял вреди, оспорва наличието на причинна връзка между твърдените вреди и поведението на застрахования водач. Оспорва претенцията и по размер, считайки я за прекомерно завишена. При евентуалност възразява за съпричиняване, като поддържа, че ищецът е нарушил разпоредбите на ЗДвП, отнасящи се до поведението на пешеходците, като не е съобразил поведението си с това на останалите участници в движението и конкретно с движението на л.а.БМВ 320. Ищецът се е намирал на пътното платно в тъмната част на деня без светлоотразителна жилетка или облекло със светлоотразителни елементи, като ненужно е удължил престоя си върху платното, където се движат автомобили. Оспорва се акцесорната претенция под претекст, че главната е неоснователна. Евентуално се оспорва началният момент, от който се претендира законна лихва за забава. Възразява се, че застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като е изискал допълнително документи, които не са му били представени. По изложените съображения е направено искане за отхвърляне на исковете.

Претендират се деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С определение от 25.10.2024 г. са конституирани като трети лица-помагачи на ответната страна Общинско предприятие „Чистота“, БУЛСТАТ 0004715040604, гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ №64А, и „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София, бул.“Витоша“ №89Б. Депозирани са становища по исковата претенция от третите лицапомагачи. В становището на ОП „Чистота“ се излагат твърдения, че ищецът е бил 2 инструктиран при постъпване на работа и периодично за безопасно изпълнение на трудовата дейност. Ищецът е декларирал, че е уведомен и поема отговорност за евентуален потенциален риск за здравето си. Ищецът е получил полагащото му се работно облекло и лични предпазни средства за съответната година и за длъжността „сметосъбирач“. По тази причина работодателят му няма принос за произшествието. В становището на „ДЗИОЗ“ЕАД се посочва, че към датата на застрахователното събитие няма сключен договор с работодателя на ищеца за застраховка „отговорност на работодателя“, съответно „ДЗИОЗ“ЕАД не носи отговорност за причинените на ищеца неимуществени вреди. Сключен е договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ с ОП „Чистота“, във връзка с който на ищеца е определено и изплатено обезщетение в размер 178,86 лв. Поддържат се възраженията по основанието и размера на иска, направени от ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение по н.о.х.д.№1578/2024 г. на РС Пловдив е одобрено споразумение, с което Й.И.С., ЕГН **********, от гр.П., е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.б) във вр.с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 03.09.2023 г. в ****, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ 320Д Х Драйв с рег.

№****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“), при което по непредпазливост е причинил на М. Е. Й., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на лявата колянна става, довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник за 3-3,5 месеца.

Няма спор по делото, а това се установява от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и от приложената справка от Гаранционен фонд, че за управлявания от Й.И.С. автомобил с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, включващ датата на горното произшествие (23.06.2023 г. – 22.06.2024 г.).

Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца за първи път на 22.12.2023 г. (л.41) с молба, към която са приложени препис от констативен протокол за ПТП, етапна епикриза и болничен лист. Подадена е и още една застрахователна претенция, получена на 01.02.2024 г. чрез друг пълномощник. Няма спор, че ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по тази претенция. С писмо от 16.02.2024 г. застрахователят е изискал от ищеца представяне на цялата документация по воденото производство, ведно с влязъл в сила акт, с който същото приключва, както и актуална медицинска документация, а с писмо от 14.03.2024 г. го е уведомил, че от представената 3 документация не се установява да са налице предпоставки за уважаване на претенцията.

Установява се, че на 27.07.2022 г. е сключен трудов договор между ОП“Чистота“ и ищеца, с който същият е назначен на длъжност „сметосъбирач“ за неопределен срок и място на работа „Център-Запад“, гр.Пловдив. Установява се, че на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, както и инструктаж по безопасност и здраве при работа (л.110 и сл.). Установява се от приетото по делото удостоверение (л.58), че на ищеца, в качеството му на застрахован и на основание предявена от него претенция, са изплатени 178,86 лв., представляващи застрахователна сума за риск „Временна неработоспособност от трудова злополука“ по договор за задължителна застраховка

„Трудова злополука“, сключен между

ОП“Чистота“ и

„ДЗИЖивотозастраховане“ЕАД (приложен на л.168 и сл.).

От приложените по делото медицински документи се установява, че ищецът е постъпил в болнично заведение на 03.09.2023 г. и е изписан на 06.09.2023 г. с диагноза „травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема“. В епикризата от „УМБАЛ Св.Георги“ ЕАД е отразено, че са извършени изследвания и образна диагностика, съответно предприето е консервативно лечение, като пациентът е изписан в подобрено общо състояние. Установява се, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 03.09.2023 г. до 05.11.2023 г.

Разпитани са като свидетели М. М. и А.К.. Първият свидетел пътувал рано с автомобила си (около 6 маса сутринта), когато видял друг автомобил пред него да се „врязва“ в задницата на спрял на пътното платно камион на сметосъбиране. Този автомобил се опитал да направи маневра, за да заобиколи камиона от ляво, но не успял и се ударил в него. После свидетелят разбрал, че е пострадал човек от сметосъбирането, който седял на земята и се оплаквал от болки в гърдите.

Свидетелката К. е съпруга на ищеца. В деня на катастрофата й се обадили да й съобщят, че мъжът й е пострадал. Свидетелката го видяла в болницата в много тежко състояние. Имал много болки, левият му крак бил счупен, не можел да се движи и да се обслужва сам, тя го водела до тоалетна и го хранела. Разказал й, че докато е бил на работа, го е ударила кола. На крака му поставили шина, която носел дълго време. След като го изписали, пак имал болки в крака. След три месеца се върнал на предишната работа, но болката в крака му пречела да я върши. Ищецът се лекувал с хапчета, ходел за един месец на рехабилитация в болницата всеки ден.

Прието е заключение на съдебна автотехническа експертиза, според което механизмът на произшествието е следният: докато сметоизвозващият автомобил е спрял в източната лента на **** след уширение с три контейнера за смет, а работниците Ж.Я. и ищеца М. Й. се намират зад него и разтоварват контейнерите, друг автомобил, движещ се в същата лента, а именно – л.а. БМВ 320Д Х Драйв, управляван от Й.И.С., го достига и настъпва удар в левия крак на М. Й.. Последният е бил с гръб към приближаващия лек автомобил и е нямал видимост към него, съответно нямал е възможност да избегне удара. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е възможно да е настъпил директен удар в 4 тялото на пострадалия, или пък автомобилът да е ударил контейнер, който на свой ред е притиснал ищеца.

Прието е заключение на съдебномедицинска експертиза, според което при процесното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени: контузия на главата и тялото; фисура (пукване, или непълно счупване) на лявото колянно капаче без разместване; други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза; травма на други интраабдоминални органи, без открита рана на корема; охлузвания в лявата част на лицето и главата. Най-сериозната травма при него – тази на лявата колянна става, е наложила имобилизация за 45 дни с туторна шина и е затруднила движенията на левия долен крайник за период от около 2 до 3,5 месеца. Охлузванията са причинили болка или страдание за около 2-5 дни, а останалите травми – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за около десетина дни от датата на травмата. Уврежданията са причинени при съчетано блъскане от лек автомобил и притискане от контейнер за смет тип „бобър“. Налице е причинно-следствена връзка между установения механизъм на произшествието и телесните увреждания. Понастоящем не са налице остатъчни явления вследствие на получените травми. Ищецът е лекуван адекватно и е напълно възстановен. Прогнозата за здравословното му състояние е благоприятна.